21 Април 2019неделя16:05 ч.

От редактора

Воят на сирените

/ брой: 106

автор:Боян Бойчев

visibility 1235

Всеки 2 юни в 12 часа сирените ни спират в забързания ни делник. Мигове мълчание, мигове признателност, мигове за размисъл.
А в този ден сирените вият със стиховете на Ботев. На неудобния Ботев, ограничаван и изхвърлян от учебните програми, за чиято поезия и публицистика се сещаме само около годишнини и ученически матури. На идеалиста Ботев, дръзнал след разгрома на Априлското въстание да поведе още 200 души луди глави да освобождават Родината. И по пътя на когото вместо да тръгнат и други, са се затваряли прозорци и захлопвали врати. 
В този ден сирените вият като куршумите, прекъснали полета на толкова горещи родолюбиви сърца. Сърцата на всички онези, дали живота си за свободата и независимостта на България.
От името на празника отпадна всяко споменаване за социално освобождение. А нима Ботев е възможен без социалното? Но днешните чорбаджии и изедници не искат и да чуят, скрити зад тъмните стъкла на лимузините и дебелите вратове на телохранителите си.
От името на празника отпадна и борбата срещу фашизма. Такъв нямало у нас! Гавра с имената на онези идеалисти, заложили буйните си глави, за да се изправят срещу мракобесниците, потопили в кръв Септемврийското въстание и направили България съюзник на Третия райх. Защото имената на българските партизани и антифашисти не се споменават на тържествената заря проверка. Те са обявени за престъпници само заради мечтата си за един по-свободен и човешки свят.
В този ден сирените вият като бомбите, изсипвани върху София и другите български градове. Чувате ли този вой? Той ни напомня ужасите на войната, които сякаш забравихме.
Не знам дали чувате, но сирените вият тревога. Тревога за бъдещето на децата ни, за бъдещето на нацията ни. Тревога от факта, че все повече наши съвременници не спират забързания си ход под техния вой.
А именно в такива минути на мълчание и признателност усещаш, че си човек. И разбираш, колко много дължиш на онези, идеалистите, поставили една мечта над дребните претенции и желания.
И нека сирените вият в мислите. Разбираме ли Ботев, готови ли сме да тръгнем по пътя му, достойни ли сме? Ако да, защо не го правим?
Затова е хубаво всеки ден да си намираме такива едни минути мълчание - за равносметка.
 
 

Честита Цветница!

автор:Дума

visibility 161

До 18 градуса на Цветница

автор:Дума

visibility 141

Шести сме в Европа по заразени с морбили

автор:Дума

visibility 180

Борисов: Правим паркове, за да се събират БСП

автор:Дума

visibility 274

Елена Йончева: Какво още крие АПИ?

автор:Дума

visibility 948

ТЕЦ-овете искат до 108% по-скъпо парно

автор:Дума

visibility 405

Готвят протест срещу новите цени на тока

автор:Дума

visibility 545

Демонстрации за мир в Германия

автор:Дума

visibility 225

Напрежение край Триполи

автор:Дума

visibility 247

Светна като крушка

автор:Павлета Давидова

visibility 1380

/ брой: 76

България - държава или племе?

visibility 897

/ брой: 76

Докога, г-н премиер?

автор:Дума

visibility 1067

/ брой: 76

За хернията на управляващите

автор:Дума

visibility 416

/ брой: 76

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ