30 Май 2020събота18:45 ч.

Българската култура по време на Второто българско царство

Научна конференция, състояла се в Рим, даде богат изследователски принос към тази значима тема от нашата история

/ брой: 72

автор:Дума

visibility 2379


Соня Александрова
Рим, специално за ДУМА


Еднодневната научна конференция се състоя в Българския културен институт в Рим в началото на април по случай 830 години от основаването на Второто българско царство (1185-1396). Организирана от посланика на България към Светия престол и Малтийския орден проф. Кирил Топалов, тя беше председателствана от падре Бернард Ардюра - директор на Папския комитет за история, известен ватикански учен.
Още с влизането си многобройните гости бяха потопени в епохата чрез документалния филм "Асеневци" (режисьор Румен Ганев). Той остава дарение от фондация "Елена и Иван Дуйчеви" и Центъра "Професор Иван Дуйчев" за Българския културен институт, както и оригиналните рисунки на художника на филма Тодор Ангелиев. Фотоизложба за събитията от епохата привличаше вниманието на любознателните посетители.
След приветственото слово на посланика на Република България в Рим Марин Райков доклади изнесоха наши професори от български и италиански научни центрове и университети. Проф. Аксиния Джурова (Център "Проф. Ив. Дуйчев") задържа вниманието с "Книголюбецът" цар Иван Александър". Тя напомни, че по време на неговото управление (1331-1371) процъфтяват книжовните средища и манастирите и съвсем основателно този период е наречен "втори златен век", подобно на първия по времето на цар Симеон (893-927).
Проф. Джурова се спря на трите украсени и илюстрирани ръкописа, създадени през ХIV век по поръчка или в пряка връзка с царския двор - Манасиевата хроника (летопис, 1344-1345) с над 20 миниатюри, свързани с българо-византийската история; Лондонското евангелие (1356) с портрети на царското семейство и Томичовия псалтир (около 1360 г.), най-богат с декорации. Те съдържат над 560 миниатюри и са оформени в стила на византийските императорски кодекси. Иван Александър като меценат нарежда да се създадат копия от гръцки ръкописи, съхранявани в царската библиотека. Този книголюбец със своята културна политика оставя отпечатък на целия период малко преди края на Второто българско царство.
За забележителния държавник продължи да говори проф. Анисава Милтенова (БАН) в обзора си "Средновековните сборници". Тя уточни, че под "царска библиотека" по времето на Иван Александър изследователите подразбират личната колекция на владетелското семейство, съхранявана в двореца или в църквата "Св. Петка Търновска". Църквата налага исихазма като официално религиозно движение и това променя стила на новите творби. Интересен факт за слушателите бяха сборниците с поместени жития на жени светици, не само монахини или отшелнички. Предполага се, че са използвани в женските манастири. Проф. Милтенова обобщи, че нарастват книгите за индивидуална монашеска употреба.
Проф. Красимир Станчев (Университет Рим-3) чрез "Литературата на второто българско царство в контекста на православното славянство" и проф. Александър Наумов (университет "Ка Фоскари", Венеция) с "Образът на цар Калоян в европейската култура на Средновековието" разшириха тематиката и изтъкнаха заслугите на цар Калоян за "културния триъгълник" България - Атон - Киев. За гордост на българите за този владетел пишат в Италия, Гърция, Франция. Показани бяха изобразителни материали от неговото царуване през ХIII век, оспориха се някои легенди, свързани с личността и пословичната жестокост на Калоян.
Така се стигна до третата важна личност, с която приключва Второто българско царство - Патриарх Евтимий. Проф. Татяна Лекова (Източен университет, Неапол) със своя доклад "Реформата на Евтимий Търновски - език, стил, правопис" очерта приноса на създателя на Търновската книжовна школа и последен български патриарх преди падането на България под отоманско робство. Поддържан от цар Иван Шишман за своята литературна, преводаческа и преподавателска дейност, Евтимий става най-голямата личност в българската култура на ХIV век. Автор на жития, слова, проповеди, поучения, преводач от гръцки, патриархът създава езиково-правописна и стилистична реформа, възвръща изчезнали български звуци. Въвежда термините "исправление книг" ("редактиране на книги") и "плетение словес" ("преплитане на думи") като основни принципи за промяната на стила. Според Търновската книжовна школа литературното произведение трябва да е изплетено правилно, красиво, изящно, за да има духовно и артистично богатство. То прозвуча и чрез изпълнението на артиста от Народния театър "Иван Вазов" Михаил Петров, който рецитира част от "Проглас към Евангелието".
Научната конференция в Рим имаше богат изследователски принос, оценен от слушателите. Неслучайно организаторите я бяха замислили преди 24 май - Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.


Проф. Кирил Топалов (вляво), падре Бернард Ардюра и проф. Аксиния Джурова


Посланик Марин Райков


Проф. Александър Наумов (вляво), проф. Красимир Станчев и проф. Кирил Топалов


Проф. Анисава Милтенова


Проф. Татяна Лекова


Актьорът Михаил Петров рецитира част от "Проглас към Евангелието"


Рисунки от филма "Асеневци" на Румен Ганев, художник Тодор Ангелиев

Снимки авторката

Плащаме за вода и без консумация

автор:Дума

visibility 1062

/ брой: 100

Алкохолните турове по морето ще бъдат забранени

автор:Дума

visibility 444

/ брой: 100

Банковото кредитиране се сви с над 300 млн. лв.

автор:Дума

visibility 217

/ брой: 100

Данъчен гювеч по герберски

автор:Евгени Гаврилов

visibility 566

/ брой: 100

Датата

автор:Дума

visibility 239

/ брой: 100

Плагиатството на Радой Ралин

автор:Христо Георгиев

visibility 1630

/ брой: 99

Пандемична демокрация

автор:Владимир Георгиев

visibility 453

/ брой: 99

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ