Вярващият никога няма да стори зло

Епископ Константин е роден през 1941 г. в с. Златосел, Пловдивско. Завършил е Духовната семинария през 1955-1961 г., след това 2 години отбива военната си служба. От 1964 до 1968 г. завършва (тогава) Духовната академия, сега Богословски факултет и още в осми семестър е ръкоположен за свещеник. Около 28 години е енорийски свещеник в софийските храмове "Св. Кирил и Методий", "Св. Андрей" и "Св. Пророк Илия". През 1975-1976 г. съпругата му пожелава развод. Имат две дъщери. Грижил съм се за тях винаги, но моят път е в църквата и когато тя беше разделена, ми бе поставен въпросът да приема монашество, разказва епископ Константин. След дълго мислене и колебание в началото - той приема. После става архимандрит, а след това епископ. По време на Всеправославния събор в "Св. Александър Невски" през 1998 г. хиротониите ни бяха признати и си останах в сега цялостната наша църква епископ Маркианополски, пояснява моят събеседник. Той е председател на църковното настоятелство в "Св. Пророк Илия" от 1981 г. Служебното му задължение е на разположение на Негово светейшество патриарх Максим и Митрополит софийски и при по-големи празници негово задължение е да бъде на служба в "Св. Ал. Невски", а на по-малките празници и в неделни дни да служи в храма в Княжево. Има две внучки, "които много обичам и с които се гордея, защото са добри ученички, отличнички и са радост за дядо". В черквата "Св. Пророк Илия" има още двама свещеници, които обслужват енорията, правят т.нар. църковни треби - венчавки, кръщенета, опела и т.н.

- Ваше преосвещенство, много миряни ли посещават храма?
- Има редовно посетители, идват доста хора на по-големите празници. Черквата е посещавана, в миналото повече, през последните 1-2 години има известно отдръпване, като че ли хората и финансово не са добре. Намалява продажбата на свещи, изобщо личи си по всичко.
- Продажбата на свещи е част от издръжката на храма, нали?
- Предимно образуваме нашия бюджет въз основа на продажба на свещи. С това си помагаме, също и на временните служители, които имаме.
- Има ли желаещи да даряват средства?

Снимки Вилиана Семерджиева

- Навремето е имало, но напоследък почти няма, за съжаление.
- Как може да се върнат хората към храма, към вярата?
- Тъй като всичко това е дълбоко по лично желание и възможности - това е много труден въпрос.
- Тачат ли се днес празниците като Рождество и Възкресение, деня на св. Пророк Илия и т.н.?
- Разбира се! Хората си тачат празниците, участват в богослужения и си личи, че в България църквата съществува, както е било винаги в миналото.
- По Великден сигурно тук е пълно с народ?
- Да, доста народ. Даже на мен ми е мъчно, че от 6-7 години на Великден съм все в "Св. Александър Невски" и не мога да бъда сред нашите енориаши. Но пък беше радост на Цветница, служих тук, черквата беше изключително много посетена, цял ден имаше хора, беше радост за всички нас.
- Княжевската черква наистина ли е единствената в България, в чийто двор има гроб на мюсюлманин?
- Чувал съм, че има още едно място, някъде в Шуменско, където съвместяват черква и теке или джамия. Но при нас е интересно и важно да се подчертае, че в един двор се намират. Самата история го е наложила, а ние сме достатъчно толерантни да го търпим, тъй като не ни пречи и така си остава за в бъдеще, да се знае! Историята е следната: Десет години след Освобождението на България, през 1888 г. на 20 юли, Илинден, е поставен основният камък и е започнал строежът на храма. Този имот, който църквата притежава - по нотариален акт 12 декара, макар че в момента владеем само 4, е вакъфски. И ако не беше такъв, щеше да е по-лесно за ктиторите от самото начало. Ако беше държавна земя, след Освобождението нямаше да има никакъв проблем да построят черква. Но понеже е вакъфски имот, се е наложило да се събират пари в злато. Иван Тодоров, който е погребан заедно с жена си в двора, при олтарната ниша на храма, е бил председател на групата инициатори. И той като ктитор лично е занесъл голяма сума в жълтици в Цариград, та е откупил мястото. Така се получава впоследствие и крепостният акт за него. Интересно е да ви кажа причината да се построи тук храмът. Княжево се е наричало Бали ефенди, на името на Бали баба, който е погребан в двора на черквата. Той е бил мюсюлмански дервиш, тук е живял, притежавал е доста имоти. По предания се говори, че е завещал преди смъртта си две особено важни неща: да бъде погребан в този имот - горе на високото, към върха е имало малко гробище, в което бил отделно погребан. Наречен е Бали баба (бали - сладък, баба - татко), Медения татко. Притежавал е някакви стари арабски книги като рецепти за лечение. Идвали при него от цялото Софийско поле хора да се лекуват, да слушат неговите съвети. Бил много богат и понеже раздал поравно имота си на турци и на българи, така го наричали - Сладкият татко, Добрият татко. Затова и селото, кето се състояло от три махали, било наречено Бали ефенди.
- Разказва се, че името Княжево е получило в чест на младия княз Батенберг.
- В Княжево има едно много интересна и полезна баня с минерална вода. Александър Батенберг идвал няколко пъти да се къпе, усетил ценността й, ползата от нея, както и от чистия въздух. Веднъж споделил със Стамболов, че иска тук да си направи резиденция. Стамболов казал, че щом князът ще има тук резиденция, значи трябва да се кръсти на него - Княжево, селото на княза. Оттогава започва да се нарича така. След като имал съгласието на министър-председателя Стамболов и започнало да се мисли по този въпрос, княз Батенберг поставил две условия: да се построи тук православна черква и поща - да се свързва по телефона със Западна Европа. Тогава се полага основният камък и на пощата, и на черквата - с материална помощ от министерството и с участието на много местни жители. С коне, волове, каруци, с коли те помагали за градежа на черквата. Строежът започва през 1888 г. и през 1893 г. се завършва и освещава - с грандиозно тържество - от тогавашния викарен епископ на София Партений.
- Вижда се, че архитектурата е много интересна - кой е автор на проекта?
- Нямам представа, но имам сведения за вътрешната изография, която е започнала през 1912-1913 г. Това е началото на академичния стил в изографисването. Всичко, което е нарисувано навремето, е реставрирано и се пази. Но тогава до 2/3 от храма е бил изографисан, тъй като започва Първата световна война. След това вече е нямало средства и така е останало. Един ден, дай Боже, да се дозавърши. Да даде Господ дни занапред и възможности.
- Масивната постройката върху гроба на Бали баба кога е изградена?
- До Освобождението от турско робство е имало само гроб и навес над него. След Освобождението нашите управници са решили да се изгради постройка и да се запази по-добре гробът, да не се тъпче от случайно минаващ добитък. Гробницата става като теке и досега се посещава - идват на поклонение мюсюлмани от цялата страна, мирни хора, не пречат на никого.
- Такава близост и съжителство на двете светини - за християни и за мюсюлмани, е много силен пример.
- Моето лично мнение е, че когато са истински вярващи и религиозни, било православни или мюсюлмани, те са мирни хора, не враждуват помежду си. Мисля, че повече политическите партии разделят мюсюлманите от православните. Иначе всеки, който е истински вярващ, не е войнствено настроен. В периода на Възродителния процес се намираха такива, които тайно слагаха върху текето ламаринен кръст, след това идваха други и рисуваха арабски текстове и знаци. Като постъпиш с лошо, получаваш още по-лошо. Ето сега никой никого не закача. Дори с наша помощ постройката се ремонтира. Тя е паметник на културата с местно значение, от Института за паметници на културата помогнаха малко и се възстанови, направи се с оригиналния градеж, с ала турски керемиди и така до днес.
- Вярата на какво може да ни научи?
- Вярата може да ни научи първо на упование и надежда, и най-вече на смирение.
- Ако по-често си спомняме израза "да имаш страх от Бога", бихме били по-добри, по-почтени.
- Този "страх от Бога" би трябвало да го тълкуваме като страхопочитание. Във всяка мъдрост в началото е страхът Божий. При страх Божий не може да има злоба у човека. Когато човек е вярващ, никога няма да стори зло на другия. Защото ще знае, че това зло на него, ако му се направи, той ще страда. Там, където има вяра, където има страх Божий, хората са миролюбиви, кротки, услужливи, мислят за другия, независимо дали е от различна вяра, винаги ще му се помогне.
- Като наблюдавате хората, с които общувате в черквата, какво смятате, че липсва най-много на съвременния човек?
- Според мен най-много му липсва истинската свобода и най-вече нормално материално съществуване в този свят. Когато човек е притеснен материално, той не е свободен. Промяната, която настъпи преди 20 години, какво всъщност ни донесе - свободното говорене. Но като че ли липсва истинската свобода на човека.
- При входа има паметник на загиналите княжевци в Балканската и Междусъюзническата война - кога и от кого е поставен?
- Този паметник дължим на отец Стефан, един от синовете на първия свещеник тук, в Княжево - отец Мина. Той има двама сина - Стефан и по-младия Асен. Двамата са били дълги години свещеници тук, а баща им се оттегля на служба в т.нар. девически манастир в Княжево, който се открива през 1926 г. Там, където е манастирът, са намерени основите на местен храм, който след опожаряване от турците се превърнал в запустяло място, потънало в храсталаци. Баба Бона от Елин Пелин случайно го открила и им казала, че там има черква. Отец Мина започва със синовете си да възстановява тази черква, която после става манастир. Още като млад отец Стефан прави комитет за построяването на този паметник. Защото много княжевци, негови набори, отиват на война през 1912 г. и някои от тях не се връщат. В тяхна памет е построен този паметник в комплект с чешмата. За тези, които са си оставили костите по бойните полета. Хората и досега поставят цветя, и ние го тачим, пазим го и се грижим за него. В тази сграда отсреща се е помещавала Школата за подофицери, която са завършили доста известни личности като Димчо Дебелянов, Екзарх Стефан и др. Много от школниците са били тук хористи и са се черкували. Но днес онази сграда се саморазрушава и нищо няма да остане след време като спомен.