Здравната система скърца, всеки момент може да спре

ЕМИЛ РАЙНОВ е роден на 12 октомври 1961 г. в Драгодан, Кюстендилска област. Възпитаник е на Медицинската академия в София и има специалност по вътрешни болести и по авиационна медицина. От 2002 г. е магистър по здравен мениджмънт. Работил е в Отделение за медицинска и психологическа експертиза във въздушния транспорт към НМТБ "Цар Борис III" в София, бил е експерт-интернист към Комисията за авиационно медицинско осигуряване. Експерт към ПГ на БСП в 40-то НС. В периода 2005-2009 г. е зам.-министър на здравеопазването. Председател на УС на НЗОК от декември 2005 г. до септември 2009 г. Депутат и зам.-председател на Комисията по здравеопазване в 42-то и 43-то НС от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ.

"Всичко ставаше с мълчаливото съгласие на управляващата партия ГЕРБ"


- Д-р Райнов, колко или може би какво струва на българския народ двегодишното управление на министър Петър Москов?
- Струва много на българските граждани. Струва много заради това, че 2 години нищо добро не се случи в българското здравеопазване. В резултат на експеримента "Москов" ситуацията е следната: и пациентите, и лекарите са недоволни. След шумно акламираните в началото на управлението идеи за по-добро здравеопазване, за реформи - видяхме какво се случи. От заплахи за бой с пръчки на болнични директори минахме през регистрирането на всеки пациент като престъпник с пръстов отпечатък, през "мегаобединение" на болниците, които щяха да намалят задълженията, а нищо такова не се случи. Стигнахме и до опита с бюджета на касата да превърне болниците в престъпни групи без право на обжалване.
- Това все пак отпадна.
- Да, отпадна, защото в парламента разумът надделя. Резултатът от всички експерименти на Москов е, че личните средства, които българинът плаща за лечение, вече са над 50% при средно за Европа 15%. Според доклад на Световната банка заради плащания от джоба за здраве всяка година около 4% от българите изпадат под прага на бедността. Да не говорим за медицинските показатели като ниво на смъртност в България и др.
- Да не би за две години смъртността да намаля?
- Не, не. Всички тези показатели не само, че не намаляха, някои от тях се увеличиха. Москов с наредба въведе термина "удовлетвореност на пациента". Всеки български гражданин може да попита има ли доволен пациент или доволен лекар от цялата ситуация. Особено след въвеждане на лимитите за болниците и листите на чакащи за пациентите. Да не забравим и опита за разделянето на пакета медицински услуги на основен и допълнителен, което дискриминираше хората с различни заболявания. Логично КС го върна, макар че Москов се беше приготвил отново да въведе разделянето на пакета. Освен това за четвърти път самият Москов отмени своето предложение за т.нар. таван на доплащането на лекарства. Да не изброявам останалите му идеи, които шумно афишираше по медиите. У българските граждани ще остане горчилка от този период. Отменени са дори пръстовите отпечатъци във Върховния административен съд.
- От МЗ казаха, че ще обжалват.
- Те винаги обжалват. Още в средата на годината отправих парламентарно питане до министър Москов колко от неговите актове са отменени или върнати. Оказа се, че близо 90% от актовете, издадени от Москов, са или върнати, или той се е отказал, или са на някакво ниво на обжалване. При две години работа 90% брак е твърде много за един министър. Това доведе до нормативен хаос в системата.
- Кое би било по-добро за нас - да бяха минали актовете на Москов и да бяха променени някакви технически параметри, или 90% брак?
- По-добре е, че не минаха. Резултатът от това управление е, че здравеопазването ни фактически е фалирало. Задълженията на държавните и общинските болници надхвърлят 500 млн. лв. Българското здравеопазване е фалирало и министърът не направи крачка за предотвратяване на това състояние. Отправяше само вербални заплахи, че ще наказва и уволнява, защото задълженията се трупат.
- Но нали зам.-министър Ваньо Шарков обяви, че за 15 дни от задължителното въвеждане на пръстовите отпечатъци касата спестила 15 млн. лв.? Как ги изчислиха?
- Това е несериозно. Спомнете си пролетта на 2015 г., когато бе въведено сканирането на личните карти. И тогава се говореше какъв строг контрол ще бъде въведен, как щяло да се сложи ред в здравната система, а резултат не видяхме (освен че болниците закупиха ненужни четци). Сега, година по-късно, се занимаваме с пръстовите отпечатъци. Няма да разказвам как в края на 2015 г. се обявява търгът за тях, а основанието за него се появява в наредба в началото на т.г. И отново болниците са задължени да закупуват четци. Не приемам тези изнесени данни. Би трябвало, когато някой извади такива данни, да каже коя болница какви правила е нарушила. Да се хвърлят в публичното пространство поредните обвинения срещу медицинското съсловие е несериозно. Ако системата с пръстовите отпечатъци беше толкова ефективна, защо тогава в бюджета на НЗОК за следващата година останаха отново лимитите на болниците? Или управляващите ги устройва системата с лимитите като инструмент за управление на средствата на НЗОК или за други порочни практики?
- Оттук нататък какво би трябвало да се направи в системата на здравеопазването?
- Може да звучи като шаблон или като изпразнен от съдържание израз, защото много министри на ГЕРБ злоупотребиха с него, но оттук нататък трябва всички партии заедно с експерти, представители на съсловни и на пациентски организации да постигнат широк обществен консенсус за бъдещето на сектора. Дебатът трябва да бъде надпартиен и в най-кратки срокове да бъдат взети най-належащи мерки, ако искаме в следващите няколко години българското здравеопазване да започне да излиза от блатото, в което затъна.
- БСП склонна ли е да инициира такъв надпартиен дебат?
- Нееднократно сме заявявали готовност,  провеждали сме такива срещи. БСП винаги е стояла зад едни принципи - равен достъп на всички български граждани до качествено здравеопазване. Да бъде изведено като приоритет детското и майчиното здравеопазване, преориентиране на здравната система към превенция и профилактика на социално значимите заболявания, адекватна и ефективна лекарствена политика. И не на последно място - политика за дългосрочно планиране и реализиране на здравните кадри, за тяхната мотивация. За да направим това, което последните години се разруши - да върнем доверието на хората в лекарското съсловие.
- МЗ най-сетне направи обществена поръчка за лекарства за болниците, макар че през април бяха казали, че електронните търгове ще тръгнат "след два месеца". Търгът е за лекарства на стойност 1,5 млрд. лв. Това добре ли е?
- След като 2 години този провален министър не е направил нищо добро за българските граждани, защо очаквате да го направи в последния си ден? Имам огромни резерви срещу този електронен търг заради начина, по който е заложен и по който се опитва да го проведе министърът в оставка. Бързането в последните дни буди нездрави съмнения. Каквото е искал да направи министър Москов, имаше 2 години и безусловната подкрепа на управляващите от ГЕРБ. Останаха само обещания за "светлото" бъдеще на здравеопазването под неговото ръководство. Електронните рецепти например трябваше да се въведат от януари 2015 г., после срокът се премести за януари 2016 г., а сега - вероятно за 2017 г. Всичко се отлагаше, отлагаше, отлагаше... Идеите за общи търгове с държавите от ЕС минаха през идея за общ търг с Румъния и накрая приключиха безславно в прокуратурата заради внос на неразрешени ваксини от Турция и нелегално производство на такива във фирма на министерството.
- На фона на хаоса в системата как ще се лекува българинът през 2017 г.? Как ще работи самата система?
- От приетия бюджет на НЗОК е видно, че няма да има финансиране на нови политики, ще продължи тенденцията за ограничен достъп на пациентите както до извънболнична, така и до болнична медицинска помощ, където се запазиха лимитите. Отново ще има листи на чакащите. Пациентите ще бъдат принудени да заплащат още повече от джоба си.
Нещо много важно - продължават да не се разплащат задълженията на НЗОК към чуждите фондове. Те вече надминават 200 млн. лв. Тези средства заедно с неразплатените близо 60 млн. лв. от 2015 г., неразплатените 24 млн. лв. за т.г., както и плащанията, които ще се прехвърлят за 2017 г., поставят под угроза финансовата стабилност на институцията. Здравната система в момента скърца и всеки момент може да спре. Това се дължи на 2 години безхаберие не само на Петър Москов, а на управляващите. Всичко, което министърът вършеше, ставаше с мълчаливото съгласие на управляващата партия ГЕРБ.
Задават се празници и ми се иска да си пожелаем нещо добро. Дано наистина да дойдат добри дни за българското здравеопазване. И най-важното - време е да приключим с експериментите.