Да паднат лимитите!
/ брой: 241
Само преди дни бургаският омбудсман Таню Атанасов написа открито писмо до съгражданите си "Аз не искам да съм пръстов отпечатък" и ги призова да не се идентифицират с пръст при постъпване в болница. Похвална гражданска позиция. Комай единствено гражданската позиция е в състояние да се противопостави на беззаконие, което е измислено, узаконено и провеждано от държавата. Логичното поведение е, след като се въвежда системата за снемане на биометрични данни в болниците, да отпаднат лимитите за дейността им. Онези лимити, които ограничават болниците да лекуват всички болни, които имат нужда от помощ. Та нали с пръстовите отпечатъци ще бъде засилен контролът и никой няма да може да пише, че те е оперирал, ако наистина не те е оперирал? По тази логика след година, когато пръстовият отпечатък се въведе и в лекарските кабинети, трябва да паднат и направленията. Очевидно обаче се забравя, че с увеличаването на ограниченията и рестрикциите правопропорционално се увеличават и нарушенията.
Оправданието на Московата чета, че, видите ли, с пръстовия отпечатък пациентът ще може да контролира как касата харчи парите му и дали докторите не го лъжат, е най-малкото безпочвено.
Защото спокойно може всеки един гражданин да има свой собствен идентификационен код. Пример ли? Ами да, има дори български опит - 10-цифрените уникални кодове от НОИ например. Инатото въвеждане на пръстовия автентификатор (дума, която дори не съществува в речника на българския език!) навежда само на една мисъл - корупция. Крупна държавна корупция.
Не говорим, че огромна част от приетите от настоящето управление здравни документи нарушават грубо куп конституционни права на българските граждани.
Повече от наглост е, че всеки паднал в съда нормативен акт в системата на здравеопазването след дни се появява на електронната страница на МЗ като "ремонтиран" според указанията на съда, но без да е променена в него и думичка. В Държавен вестник се публикуват като "нов" медицински стандарт, който предния следобед съдът е отменил. Все пак има успокоение, и то е, че държавата се оказва най-големият нарушител на законите. Не само националните, но и европейските. Затова и толкова често през последните 5-6 години от нашите данъци се плащат обезщетения по загубени дела в европейските съдилища.
Е, да чакаме ли и за тази натворена законова недомислица европейските съдилища да осъдят България и тя за пореден път да харчи за глупости парите от данъците на бедния гражданин?