Само БАН и СУ са видими в световните класации

Българската академия на науките през 2016 г. се е придвижила с 11 места напред в световната класация на организациите, занимаващи се с научни изследвания Webometrics, направена от специализираната Международна експертна група за класифициране на университетските и научните институции (International Ranking Expert Group - IREG). Миналата година БАН зае 118-то място, а сега е 107-а в този рейтинг, който оценява организациите виртуално, според присъствието и представянето им чрез интернет.
Първите пет места в световния рейтинг на научните центрове заемат Националният институт на здравето (САЩ), НАСА, Националният институт по информатика на Япония, Организацията за храни и селско стопанство при ООН, Центърът за наука и технологии на Япония. От европейските институции първи са Европейският ядрен център ЦЕРН и германската организация "Макс Планк", която е аналог на БАН.
И досега у нас има политици и анализатори, които папагалят световната неистина, че по света нямало организации като БАН, занимаващи се само с наука и състоящи се от научни институти. Напук на тези доморасли врази на научната мисъл, Webometrics е отбелязала като най-качествени общо 7353 научни организации от различни държави по света. И пак напук на тях, и въпреки ударите от държавата, т.е. от властта, които БАН от години понася, академията ни заема достатъчно

престижно място с научните си постижения

които са видими за света. Това няма да го видите нито в анализите на МОН, нито в стратегиите, които това министерство произвежда напоследък на кило. Очевидно не световните класации, а домораслите ни провинциални оценители имат думата, когато се определя отношението на държавата към научните изследвания у нас.
Отделно IREG класира научните постижения и по региони. В рамките на Европа са отчетени постиженията на 4061 научни центъра. Първи са ЦЕРН и "Макс Планк", след тях се нарежда Международният център за математика и компютърни науки при Варшавския университет. В тази класация БАН заема много доброто 42-ро място и също се е придвижила напред. През 2015 г. академията ни бе 52-ра в Европа. От сродните академии на науките преди нас са само Чешката академия на науките, (10-о място в Европа и 33-о в света) и Руската академия на науките, която заема 18-о място в Европа и 54-о в света. Следва да се отбележи, че всички останали академии на науките - Австрийската, Полската, Словашката, Унгарската, Сръбската и пр., се нареждат след БАН. Интересно е, че Руската академия на науките се е придвижила рязко напред - от 45-о място миналата година на 27-о за 2016 г. Конкретно в Централна и Източна Европа пък сред общо 798 научни организации БАН заема 6-то място! Само Чешката и Руската академия са преди нея, Румънската академия на науките е 66-та (758 място в света). На първо място в региона ни е Международният център за математика и информатика към Варшавския университет.       
Понеже в МОН все приказват за ефективност на инвестициите и с този лаф оправдават ниското финансиране на науката у нас, нека им подскажем, че ефективността се измерва с резултати. И да акцентираме на факта, че Полската академия на науките получава от държавата бюджет около 1,3 млрд. евро и по качествени резултати се нарежда на 49-о място в Европа и на 120-о в света. БАН получава от държавата бюджет около 35 млн. евро и заема, както видяхме, 42-о място в Европа и е 107-а в света! Това е отговорът за ефективността на "харчените" пари, който властта очевидно не иска да знае, особено след престъпния удар, който Симеон Дянков нанесе на науката у нас, като намали бюджета за нея до 0,3% от БВП и остави българските учени със заплати като тези на чистачките. Да се чуди човек от какви подбуди някои медии и днес канят на разговори лицето Дянков като виден "корифей".    
Интересна е класацията на Webоmetrics на научните организации специално в България. В този рейтинг са намерили място 63 институции - от тях 59 заемат БАН и нейните институти. Видими международно се оказват

само още 4 институции

- Институтът за пазарна икономика (5-ти в България и 1751-ви в света), Националният център за обществено здраве (26 място у нас и 3769-то в света), Институтът за национална сигурност (57-и у нас и 6973-ти в света) и Националният център за ветеринарна диагностика (63-о място у нас и 7303 в света). 
IREG е обществена и независима организация, която прави сравнителен анализ по единна методология между научните организации и висшите училища в света, като чрез своите стандарти за качество и добри практики всяка година оценява и подрежда както университетите, така и организациите, занимаващи се само с наука. IREG черпи информация от интернет сайтовете на организациите и от техните научни публикации, които може да бъдат намерени в популярни търсачки като Google, Yahoo, MSN, Ask, Alexa и от двете специализирани научни бази данни на Google - Google Scholar и Live Academic. Измерването на качеството става по 4 основни показателя: библиометрични данни за продуктивност в дейността на научните елити; обем и яснота на уеб страниците; богатство на представените в сайтовете информации и препратки за научни и публикационни дейности; брой на статиите и цитатите за всяка научна област.
ДУМА следи от 2007 г. класациите на групата IREG. Тя е създадена през 2004 г. от Европейския център на ЮНЕСКО за висше образование (CEPES) и Института за политика във висшето образование във Вашингтон със съдействието на научна група от Центъра за информация и документация към Националния съвет за научни изследвания на Испания. Специално за университетите киберкласацията Webometrics се нарежда до двата международни рейтинга за университетско качество - на Шанхайския университет и на в. "Таймс".
Ако погледнем класацията Webometrics на висшите училища, виждаме, че Софийският университет за жалост има ново отстъпление - ако миналата година е бил на 798-о място в света, за 2016 г. се е наредил на 840-то сред общо 11 996, включени в рейтинга висши училища. В Европа сред общо 6023 вуза Алма матер заема 365-то място, а конкретно в Централна и Източна Европа сред 3093 висши училища в класацията СУ е на 30-о място. Не че класирането на нашия Университет сред първата четвърт на вузовете в света е лошо. Особено като имаме предвид, че финансирането му е много по-ниско от това на сродните университети в света. Тук нещо друго прави повече впечатление и създава униние.

У нас имаме 51 висши училища

но освен Софийския университет, всичките останали са на твърде задни места във всичките рейтинги - в световния и регионалните. Алма матер се е откъснала много напред по качество, видимо за света, от всички български висши училища. В световния рейтинг на Webometrics следващият наш университет е Пловдивският - но едва на 2371-о място. След него на стълбичката до 3000-то място са само ТУ-София (2453-о място), НБУ (2500 поред) и ХТМУ (2786-о място). Българската политика във висшето образование обаче е сбъркана до абсурд, защото нито оценките от акредитацията, нито финансирането издават, че Софийският университет е безспорен лидер в образованието ни, далеч пред останалите. Политиците ни от години пеят химни за качеството, но реално то по никакъв начин не се стимулира. Напротив - всякакви местни лобита и интереси не дават косъм да падне от главите на "техните" вузове и ги спасяват всячески чрез доморасли "оценявания", а дори заплатите в СУ са сред ниските в сектора. 
 ДУМА следи този тип световни рейтинги, защото те са начин да покажем къде се намират българската наука и висше образование според приетите международни индикатори за качество. Не че властта обръща внимание на такива "подробности". Ако имаше рейтинги по качество на държавната политика за науката и образованието, България очевидно щеше да изпадне под черта.   

Мястото на нашите вузове сред 11 996 висши училища в света
           
СУ    -    840
ПлУ    -    2371
ТУ-София    -    2453
НБУ    -    2500
ХТМУ    -    2786
Тракийски    -    3160
у-тет
    МУ-Варна    -    3284
Русенски    -    3305
у-тет
МУ-София    -    3691
ВУ "Албена"    -    3853
БСУ    -    4119
ЮЗУ    -    4199
ЛТУ    -    4258
ВТУ    -    4374
ШУ    -    4479
УНСС    -    4682
ТУ-Габрово    -    4979
УАСГ    -    5073
Аграрен ун.    -    5625
Пловдив
МУ-Пловдив    -    5749
Бургаски    -    5909
у-тет
ТУ-Варна    -    6137
МГУ    -    6264
ИУ-Варна    -    6272
ВСУ    -    6356
Американски    -    6477
у-тет

Останалите български висши училища в класацията са по стъпалата след 7000-то място