29 Март 2024петък01:40 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Родословно дърво

ЦАНЕВИ - ФАМИЛИЯ НА ДУХОВНИ АРИСТОКРАТИ

Разказ за една от емблематичните династии на българската наука и култура

/ брой: 184

автор:Петра Ташева

visibility 4435

Някои казват, че ние, българите, нямаме аристократични династии...
Имали сме! Доказват го историците. Но още сме имали, а и сега имаме, научни, творчески, артистични родове - фамилии на духовни аристократи. За ЦАНЕВИ ще е този разказ. За една емблематична фамилия на българската наука и култура.
 

Акад. ГЕОРГИ ЦАНЕВ  (21.09.1895 - 21.07.1986) е един от големите български литературни критици, който с яркото си перо следи внимателно творците на България в периода от 1923 г. до смъртта си през 1986-а, когато 91-годишен, в патриаршеска възраст, ни напуска. Към българската литература той подхожда взискателно, справедливо, без конюнктурни съображения. Талантът му на проникновен литературен критик се ръководи само от качествата на създадените литературни творби, като винаги има за ориентир най-високите образци на световната и на нашата литература.
Корените на рода Цаневи тръгват от с. Борован, Врачанско. Когато през 20-те години на ХХ век родителите на Георги Цанев - Цона и Цано, разбират, че двете им деца (Георги и Цвета) са  поели пътя на науката и ще живеят в София, те купуват място на ул. "Оборище" и построяват две къщи за тях. Оттогава досега в къщата на ул."Оборище" 92 живеят повечето потомци на сина им.
Силната обич и верността винаги са придавали очарование на брачните двойки в този забележителен род. Милена Цанева, която  наследява и талантливо продължава литературоведските изследвания на баща си, помни своя дядо, бащата на Георги Цанев, като "красив и достолепен старец". Приличал на Вазов с гъстите си и навъсени вежди. А бабата била сладкодумна и най-често разказвала за голямата им обич, която не била одобрявана от неговите родители. Но това не им пречело. Те не престанали да се чакат и да се искат, докато накрая се събрали.
Разказвала баба Цона на внуците си за голямата любов с мъжа си, а той "... все я мъмреше да мълчи, защото четял, а тя му пречела".
Следващата брачна двойка в рода също е пример за голяма любов, преданост и семейно щастие. Това е семейството на литературния критик Георги Цанев  и поетесата Пенка Цанева-Бленика. Любовта им започва от студентските години. "Сватовска" роля изиграват общите им духовни интереси, прогресивните им за времето си идеи, обичта им към изкуството, творческите им търсения, първите им литературни опити и успехи.
Любовта им е омайна, като псевдонима на Пенка - Бленика - името на билка, която унася и замайва главата с чудни видения. Обичта им е и плодотворна. През целия си живот съпрузите творят и създават творци. Работят като учители и възпитават и предават на своите ученици любовта си към литературата и изкуството. Подаряват тази любов и на своите деца и внуци.
Красиво и уверено поетесата изповядва семейната обич и щастие в стиховете си:

Приятелю, не ни върви,
но пак не ми е жал:
аз някога изтеглих в младостта
една печалба,
и тя бе тъй голяма,
че цял живот от нея свойте загуби
покриваме и двама.   

          ("На рулетката", 1928 г.)
 
     
Милена Цанева разказва за влюбения поглед, с който се гледали един друг нейните родители. На въпроса й кой от тях е бил по-хубав на младини,   баща й отговарял: 
- Майка ти! Хората не можеха да откъснат поглед от очите й! 
А майка й казвала:
- Баща ти, той беше красавец!
Проф. Надежда Драгова си спомня как нежно Георги Цанев помагал на жена си да ходи след тежко заболяване. Срещнала ги и казала на Бленика:
- Я, как хубаво ходите!
Пък тя рекла:
- Ходя, като ме води Георги.
А съпругът шеговито добавил:
- Аз я водя за ръката, ама тя ме води за носа!
Тъй, в обич и разбирателство, живели Георги и Пенка Цаневи. А домът им на ул. "Оборище" е културно огнище, което събира не само  рода Цаневи, но и много от българските поети, писатели, художници и композитори у нас в периода 1920-1990 г. В него постоянни или чести гости са: Никола Фурнаджиев, Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Христо Радевски, Любомир Пипков, Кирил Цонев, Илия Бешков, Магда и Константин Петканови, Иван Хаджийски, Иван Лазаров, Стоян Загорчинов, Ана Каменова и Петко Стайнов...
След време започват да идват и младите тогава Павел Вежинов, Богомил Райнов, Богомил Нонев, Валери Петров, Блага Димитрова. В този гостоприемен дом Георги Цанев, с помощта и на съпругата си Бленика, издава списание "Изкуство и критика" - авторска трибуна на големи творци и верен ориентир за израстването на българската култура по пътя към истинското изкуство.
В научните си трудове Георги Цанев  убедително доказва, че литературната критика е и изкуство. Сред сложния лабиринт на противоречия в българската литература, той поставя точни ориентири и убедително показва блясъка на "старото злато" в творбите на българските класици. Той утвърждава съвременни разбирания за литературата със статии и очерци за Христо Смирненски, Никола Фурнаджиев, Георги Стаматов, Емануил Попдимитров, Алеко Константинов, Иван Вазов, Йордан Йовков, Антон Страшимиров, Илия Волен, Светослав Минков, Стоян Загорчинов, Емилиян Станев, Христо Радевски, Георги Караславов, Георги Райчев, Константин Петканов и мн. др. С безкомпромисните си критически  изяви поддържа високи критерии за литературното слово.
Заслугите на Георги Цанев към нашата литература и изкуство са много и все мащабни. Той не само е прецизен и компетентен съставител и редактор на издания на българските класици, но и един от редакторите на подготвената от Института за литература при БАН четиритомна "История на българската литература". По негова инициатива и под ръководството и редакторството му е изработен    и мащабният "Речник на новата българска литература" в три тома.
БЛЕНИКА - ПЕНКА ДЕНЕВА ЦАНЕВА (08.02.1899 - 19.12.1978), съпругата на Георги Цанев, майката на големия учен-биохимик акад. Румен Цанев, и на чл.-кор. проф. Милена Цанева - видна наша литературна критичка и историчка. Родена в Тутракан, тя заедно с хиляди бежанци напуска родната Добруджа след завземането й от Румъния. В спомените за нея се откроява образът на умна, добросърдечна и широко скроена жена. А чувствителната й душа на поетеса е разкрита в нейните стихосбирки: "Брегове", "Бяла птица", "Сребърни ръце" и др., в които основни теми и чувства са любовта и жизнерадостното отношение към живота, радостта от майчинството, носталгията по изгубения роден град, обичта към хората и отечеството. 
Поетичната дарба на Бленика се изявява и в нейните преводи от славянските езици, където прецизно претворява Лермонтов, Некрасов, Иржи Волкер, Десанка Максимович и др. Преводите й са издирени от периодичния печат и събрани в книга след смъртта й от нейния предан съпруг. Щедро раздала любов, обич и грижи, на 79-годишна възраст Бленика напуска голямото си и сплотено семейство, но оставя светли и скъпи спомени у  съпруг, деца и внуци. Десет години по-късно дъщерята Милена Цанева разтваря архива на майка си и грижливо съставя последната й книга - "Край белия Дунав" с автобиографични разкази за Тутракан, за многолюдния им дом на брега на "блесналия Дунав".
В творчеството на Бленика е отразена мъдростта на българската жена и майка.
 Акад. РУМЕН ЦАНЕВ (05.10.1922 - 23.07.2007) е първородният син на Пенка и Георги Цаневи. От млад се откроява като надарена личност с многостранни интереси. Той е талантлив математик и с дарба за език и литература. Но основно го влече към естествените науки и той отдава целия си живот на биологичните изследвания - разкриване на тайната на живота. Този голям български учен създава основите на модерната експериментална биология у нас. Основател е и дългогодишен директор на Института по молекулярна биология към БАН, който сега носи неговото име.
Многобройни са приносите на Румен Цанев в изследването на структурата и функциите на генетичния апарат, в разкриването на "езика на Природата". Той е автор на над 200 сериозни научни труда в областта на клетъчната и молекулярна биология на нуклеиновите киселини. В продължение на 35 години, освен че ръководи Института, той подготвя и много млади български учени, ценени по цял свят. Член е на Academia Europaea (Лондон) и на още редица международни организации. Като световноизвестен учен гостува  и в най-големите в света институти и университети.
Акад. Цанев е и талантлив поет. Стихове   пише от малък, продължава да твори и по-късно и в две поетични книги издава стихотворенията  си. Прави и великолепен превод на "Фауст" от Гьоте.
Неотстъпно до Румен Цанев стои и неговата любима съпруга проф. НИКОЛИНА ЦАНЕВА. Те са поредният пример на влюбена съпружеска двойка в рода Цаневи. Някога от пръв поглед пламнала любовта на Румен и Нина като студенти и те за цял живот остават заедно. Духовната близост между тях е свързана и с науката.
Като лекар Николина Цанева изследва физиологията и психологията на умората от труда при хората - едно пионерско по онова време изследване. Тя беше предана съпруга и майка, отдала на семейството нежността, но и твърдостта си през всички трудности на живота. Приживе тя сподели с мен, че на младини Румен не е изповядвал любовта си към нея в стихове, но в зрялата им възраст едно от  най-хубавите си  стихотворения - "Вечност" - той е посветил на любимата си жена:

 Ще минат хиляди и хиляди столетия
 и пак ще има някаква Вселена.
 Ще има пак звезди, слънца, планети,
 ще бъде пак със взрив родена.

 И пак ще има някъде във нея
 планета мъничка, захвърлена, сама
 И пак на нея хора ще живеят,
 ще я наричат "нашата Земя" .

 Ще бъдем там и ти, и аз! И както тук,
 аз знам, че ще се срещнем там бездруго.
 Но ти ще мислиш, че съм друг,
 и аз ще мисля, че си друга.

 Обаче знай - това ще е измама!
 Били сме някога, ще бъдем пак!
 Във вечността ще бъдем двама!
 Не знам кога, къде и как...

Голям учен като акад. Румен Цанев е гордост за българската наука! И той, наследил здравите патриархални традиции от деди и родители, бе като тях предан съпруг, грижовен баща на дъщерите си ИРИНА и СВЕТЛА, които израстват в атмосферата на любов и толерантност.
Ирина поема по пътя на баща си и се посвещава на молекулярната биология. Живее и работи в Англия, ръководителка е на изследователска лаборатория в University College London. Научните й интереси са върху репарацията на ДНК и стабилността на генома.  
Съпругът ПEТЬО ТОКМАКЧИЕВ е специалист по изчислителна техника и софтуер. А Светла Цанева се занимава с изследване, консервация и реставрация на антични предмети в Националния ни исторически музей и ръководи Централната лаборатория за консервация и реставрация. Нейният  съпруг СПАС ДИМИТРОВ е художник-дърворезбар, майстор на традиционната за големите възрожденски школи дърворезба, и реставратор.     
Румен Цанев се гордееше със своите дъщери, а после и със своите внуци: синът на Светла - РУМЕН МЛАДШИ (р. 05.08.1977 г.) - инженер-химик, но с изявено отношение към изкуствата; и дъщерята на Ирина - МАРИНА (р. 10.05.1981 г.). Марина и нейният съпруг РОСЕН ХАРАЛАМПИЕВ поставиха началото на следващото поколение в рода със сина си АЛЕКСАНДЪР (р. 22.09.2011 г.) и щерка им Габриела - пра-пра-внуци на Георги Цанев.
МИЛЕНА ЦАНЕВА  (родена на 20 май 1930 г. в София) - чл.-кор.на БАН и професор в СУ,  е  дъщерята на Георги и Пенка Цаневи. Израсла е в дом - храм на културата, науката и литературата. Днес тя е доайенът в триетажната къща на ул. "Оборище", зад двата големи ореха, която  приютява повечето наследници на Георги Цанев и продължава да посреща и много гости. Милена казва:
- Татко много държеше семейството да е заедно. Не би понесъл мисълта, че може да се разделим!
В детството си Милена е обгрижвана от родители, от 8 години по-големия си брат. Тя расте сред книгите, които не само са на почит, но са и всекидневен труд, всекидневна грижа и удовлетворение в този дом. В двора им има много зеленина, цветя. Милена е заобиколена от обичта на всички в семейството, които й четат цветните книжки, а бабата и дядото й разказват незабравими приказки. Творчески заряд й придават и гостите -  големи наши поети и писатели. И въпреки че в младостта си Милена се увлича и от романтиката на геоложките проучвания, тя по традиция се отдава на литературата.
Още в началото на своя академичен път тя гради себе си сериозно, усърдно, наследила не само талант, но и трудолюбие от именитите  си родители. Категорично се изявява с надарен усет, с верен поглед на изследовател, със собствен стил. Вродената чувствителност и изследователската страст й помагат да работи като родителите си на литературното поприще и да бъде тяхна съратничка и тяхна гордост.
Многогодишните й занимания с творчеството на Вазов я правят негов компетентен изследовател, за което през 2000 г. й е връчена националната награда "Иван Вазов", а за цялостното си творчество е удостоена с орден "Стара планина" I степен - най-високото държавно отличие.
Милена Цанева и съпругът й, гинекологът проф. ИВАН ПЕНЕВ, са следващата щастлива семейна двойка в рода Цаневи. Тя обича да казва :
- Ние всъщност сме "скучно" семейство - все заедно и без скандали! Мама и татко имаха много хубаво семейство. Те бяха привърженици на единствената, голямата любов! И ни възпитаваха в такъв дух! А за мен Вазов е "големият сват" в живота ми, защото търсех следи от неговото пребиваване в Свиленград, а срещнах там любовта си! Там се намерихме с моя мъж!
Във фамилията Цаневи и зетьовете сякаш се омагьосват любовно и от поезията, от литературата, където  се изявяват като творци. Тъй и съпругът на Милена Цанева е поет, който в зрялата си пенсионна възраст издаде 9 свои поетични книги.
Много са учениците, студентите, минали през "школата" на Миленините книги, през нейните семинари и лекции. Всички те са чели, препрочитали нейните учебници, книги с литературно-критически статии, студии, монографии, посветени на Ботев, Вазов, Пенчо Славейков, Далчев, Фурнаджиев, Багряна, Смирненски, Радевски, Св. Минков, Вапцаров. Едва ли има български дом, в който името й да не е влязло - било с нейна книга, с учебник или с блестяща статия. Трудове на Милена Цанева са преведени на руски, френски и на други чужди езици. Видни слависти, българисти я познават от   научните форуми, симпозиуми, конгреси.
И аз съм една от нейните студентки, вече побелели, но останали с неувяхваща обич и преклонение към литературата, която ни е преподавала Милена Цанева. И както от първите ни срещи, тъй и до днес, ние споделяме с нея нашите вълнения, успехи, неудачи, защото тя си остана "нашата учителка" с благородството си, с душевното си богатство. 
Потомците на рода на Георги Цанев   продължават да живеят в любов и разбирателство и да се събират по празниците в старата семейна къща на ул. "Оборище".
          

Ирина, дъщеря на акад. Румен Цанев, с внука Алекс

Младоженска снимка на Милена Цанева и Иван Пенев

От Георги Цанев и съпругата му Бленика започва емблематичната фамилия Цаневи в българската наука и култура

Акад. Георги Цанев със съпругата Бленика

Акад. Румен Цанев с дъщерите Светла и Ирина
Снимки - семеен архив

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ