19 Ноември 2018понеделник03:58 ч.

Позиция

Време е за промяна, но не само в Брюксел

Сигурно сме единственият народ, който открито заявява, че не харесва държавата си и мрази всичко около себе си

/ брой: 153

автор:Зорница Илиева

visibility 671

    Едва е завършил един турски сериал, и без ден пауза започва нов. В същото време сме информирани обилно, че след едно кулинарно реалити шоу българите са предпочели като най-гледано предаване точно турски сериал. Така е от години. После ни поднасят сведения, че на Слънчев бряг "хитът на ястията за сезона са турските гозби", а готвачът бил от Газиантеп, който пък бил "Меката на кулинарното изкуство". Този "изучил тънкостите на занаята при най-големите имена в бранша" ще ни приготвя "Дел Мар кебап" и "Севзели кебап", при които използвал сумак и йелибахаш. Откъде да знае редовият българин къде е това Газиантеп и какви са тези подправки, но звучи екзотично, нали?
Ние пък си мислехме доскоро, че "Меката" на кулинарията са например Италия и Франция. Още повече, че на всеки ъгъл из отечеството ни предлагат "пици на парче", а на коктейлите за "елита" предпочитани "хапки" са онези с френските миризливи сирена. Не е важно и че повечето от ресторантите, както и хотелите по турските крайбрежия, са обявени за продан, защото кризата в туристическия бранш там е във вихъра си, а доста турски граждани търсят работа вече и у нас. Само дето си идват с нравите, традициите и представите, които, видно е, ние използваме, за да "привличаме" клиенти по наши курорти.
Да сте видели някой по света да омайва туристи с чужди ястия, без да се пренебрегват, разбира се, предпочитаните от бедните посетители прословути пици? После разбираме, че

"ислямът е на мода"

и че населението на един наш цигански квартал се счита за турско, възпроизвежда се с вихрени темпове, говори предимно на турски, и то без значение, че "преди години бяхме християни". Казва ни го не кой да е, а общински съветник от този квартал. Сещаме се, че преди време ни проглушиха ушите редица патриоти за случващото се в Главното мюфтийство и ролята му за манипулиране на изповядващите мюсюлманска религия у нас, както и за "недоглеждане", когато се допуска съществуването на религиозни училища в провинцията, където обучението е само според Корана. Но някой да разбра какво стана, след като излязоха наяве такива сведения?
Еуфорията стихна, "политически коректното" говорене влезе отново в релси, а турските сериали се следят с неописуем интерес и от българските интелектуалци, защото трудно могат да повярват, че "серийната действителност" няма нищо общо с днешната действителност при съседите. Само дето целуването на ръце на възрастните там си е традиция, която се спазва и днес, а рекламирането на красотите на Истанбул, на стила на обличане на богатите, пътешествията им по света си имат други цели и внушения. Утешителното е, че и интригите, и престъпленията, и мафиотските прийоми и там са практика.
Но някак идва в повече непрекъснатото им, вече години, влизане в българските домове в "праймтайма". Дали можете да се сетите за някой френски, английски, полски, унгарски, чешки или друг европейски филм или сериал да са ни пуснали напоследък? Изключенията винаги доказват практиката, нали?

А иначе се кълнем

от сутрин до вечер в ЕС и неговите ценности. Едва ли само "Дом на киното" и "Одеон" могат да запълнят тази празнина. Колко българи ги посещават и дали могат да си позволят цените? Да не говорим за ситуацията извън София в това отношение.
Същото тягостно чувство може да обземе всеки, когато посети суперите на чуждите вериги и види на лавиците "плескавица по сръбски" или непрекъснатото предлагане на чужди производства, а нашите стоки стоят самотно и в незначителни количества на най-ниските рафтове. А то няма нищо общо с европейската практика да съществуват задължително отделни щандове за местните производства, да са означени с националното знаме, да се рекламира подходящо качеството им. Все пак ги има като производство, убедени сме. Въпросът с цените е тема, която се избягва като дискусия, но всеки пътувал по Европа може да направи съпоставка и сам да прецени ситуацията у нас. Не е в полза на българите, които се "славят" като най-бедната нация в ЕС.
Тогава защо се чудим как така сме сигурно единственият народ, който открито заявява, че не харесва държавата си и мрази всичко около себе си. Уведомиха ни, че сърбите, които не са членове на ЕС, щели да пътуват от Белград до Ню Йорк директно по 5 пъти всяка седмица с тяхна авиокомпания и ни призоваха да я ползваме като много подходяща поради близостта ни в километри. Няма значение чия е всъщност авиокомпанията, кой с какво "ухажва" поради геополитически причини и роля на Балканите. Но какво става със самочувствието ни на страна, която в миналото сама е произвеждала летателни машини, имала е връзка с целия свят по въздуха, а днес разчита на благоволението на големите, които имат само собствени интереси?

Можем веднага да облечем

панталони-шалвари или младежите ни да тръгнат с бради като талибани, защото били "модни", но не можем да разберем, че и това никак не е случайно. Кой да им обясни "нещата от живота", и то след като образованието се оказа в плен на печалбари, които с лека ръка прекрояват програми по история и литература, които се оказват в полза на чужди идеологии?
Като прегърнахме финикийските знаци като основен критерий за просперитет, дали не отворихме "кутията на Пандора", която ще хлопне вратата на националното ни самосъзнание? Англичаните предпочетоха суверенитета и собствената си идентичност пред постиженията на ЕС, каквото и друго да ни говорят. Това е сигнал, който тепърва ще се осъзнава. Ние сме "друга бира" и не можем да си позволим да загърбваме съюза, но можем поне да се опитваме да опазим единството си, като се отнасяме с нужното внимание и действия към онези "дребни" попълзновения, които рушат незабелязано самочувствието ни на българи и предоставят условия за налагане на чужди нам разбирания и нрави. Имаме си наши,

имаме си традиции

имаме си наши гордости. Вижте какво направиха децата на един площад в Кюстендил, като оцветиха лика на Майстора! Вижте лицата на участниците в този забележителен проект и повярвайте, нищо не е загубено, докато има такива млади хора. Още повече, че събитието се случва не в София, където цяла България се стреми да се "позиционира" поради сбъркани политики. Остава и да се променят политиките, за да сме в унисон с "ветровете на промяната", които се завихрят в Брюксел и по света.
 

Утре става ясна съдбата на коалицията

автор:Дума

visibility 109

/ брой: 224

Предстоящо

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 224

2000 униформени бяха на пост

автор:Дума

visibility 51

/ брой: 224

За Цветанов оставката на Симеонов заздравявала властта

автор:Дума

visibility 52

/ брой: 224

България е в топ 5 на страните с най-висока инфлация в ЕС

автор:Дума

visibility 52

/ брой: 224

Пускат в продажба е-винетките от 17 декември

автор:Дума

visibility 43

/ брой: 224

Борисов иска 20% от гръцкия терминал за газ

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 224

Въглища и дърва вече с опаковки и етикети

автор:Дума

visibility 42

/ брой: 224

Лавров: Газ през България само с гаранции от ЕС

автор:Дума

visibility 90

/ брой: 224

Шрьодер иска нови съюзници на Берлин

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 224

Кратки новини

автор:Дума

visibility 49

/ брой: 224

Чехите протестират срещу премиера Бабиш

автор:Дума

visibility 43

/ брой: 224

И докога ще продължава това чудо?

автор:Петра Ташева

visibility 62

/ брой: 224

Думи за Велко Вълканов

автор:Методи Георгиев

visibility 95

/ брой: 224

Пациентите мрат, министърът вика: По стандарт е!

автор:Аида Паникян

visibility 134

/ брой: 224

С бюджет 2019 кабинетът нарушава Конституцията

автор:Велиана Христова

visibility 63

/ брой: 224