26 Септември 2020събота12:03 ч.

На фокус

Обруганият социализъм остави държавни активи за 87.5 млрд.лв

По повод на 90-та годишнина от рождението на Кирил Зарев

/ брой: 62

visibility 1876

Васил Коларов

Кирил Димитров Зарев е роден на 6 март 1926 година в с. Мало село, Дупнишко. През 1945 година завършва мъжката гимназия в Дупница. След 9 септември 1944 г. участва като доброволец във Великата отечествена война срещу Германия. През 1953 година завършва висше образование в Икономико- статистическия институт в Москва. Работи в Централното статистическо управление като началник отдел. От 1962 до 1969 г. е заместник-председател и първи заместник-председател на Държавния комитет по планиране. От 1969 до 8.07.1974 г. - председател (управител) на Българската народна банка. След това е министър на труда и социалните грижи.
На три пъти: през 1976-1982 година, след това през 1986-1987 година и през 1989-1990 година е заместник-председател на Министерския съвет. От 1976 до 1982 г. е и председател на Държавния комитет за планиране, а през 1989-1990 е и министър на икономиката и планирането. Народен представител в Шестото, Седмото, Осмото и Деветото Народно събрание. От 1966 година е член на ЦК на БКП, завеждащ отдел "Планово икономически", Секретар на ЦК на БКП (1982-1986). 
По силата на завоюваното от съюзниците - победители във ВСВ, и на договореностите между тях, както и като реализация на  десетилетните мечти, стремежи и борби на БРП(к) и привържениците й, България стана част от политическа, военна и икономическа общност с център СССР. Страната ни спазваше строгите правила на този "клуб" и беше коректен участник и партньор. Възможностите за маневриране, за отклонение, за самостоятелност в политиката на отделна държава, в частност за България, бяха в границите на определена ивица около общоприетото или уточненото. По международните класификации икономиката ни се отнасяше към централно планираните.
    При планирането, първо, в рамките на СИВ се обсъждаха и координираха

основни насоки и пропорции

на развитието. Договаряха се специализациите и коопериранията на производства. Определяха се обемите в натура на основни произвеждани, внасяни и изнасяни продукти, цените на вноса и износа, валутните курсове. На тази основа всяка от страните членки инвестираше в мощности не само за националния си пазар, а и за пазара на СИВ като цяло. Всяка страна от СИВ придобиваше осигурени огромни ресурси от внос и необятни пазари за износ на продукция в мащабите на много по голямата общност на СИВ. Тези обстоятелства са ключови за разкрилите се огромни възможности за развитие и пред България.
    Основното поприще на изявите, на труда на Кирил Зарев бе Държавният комитет за планиране. Това бе най-могъщият у нас разработващ, изпълнителен и разпоредителен орган, който анализираше развитието на икономиката и организираше разработването на проектите на плановете в цялата им система (прогнози - дългосрочни, текущи) и йерархия (на национално равнище, по отрасли, по министерства, по стопански организации, по предприятия, териториален разрез). Държавният комитет за планиране бе нещо като Генерален щаб на развитието на България.
    Кирил Зарев като председател или зам.-председател на ДКП има определен свой личен принос в позитивните резултати, постигнати от България по онова време, колкото и те да се отричат и охулват до днес в условията на драматичния преход на страната от държавен социализъм към пазарна икономика.
    Данните на официалната ни статистика, информацията от студиите на Световната банка за България, изготвени при приемането ни за член на МВФ и Световната банка, са неоспорими. Те сочат, че в края на периода на държавния социализъм у нас, т.е. в края на 1989 г., България имаше в реалната си икономика около 87,5 млрд. лева дълготрайни материални активи. Икономиката на страната отбелязваше растеж на БВП през всяка от годините до 1988 г. включително. Да припомня числата дори само за 80-те години: 1981 - 4,9%; 1982 - 2,3%; 1983 - 3,4%; 1984 - 3,4%; 1985   2,7%; 1986 - 4,2%; 1987 - 6,1%; 1988 - 2,6%. Дори и в 1989-а, годината, когато българи от турски произход се изселваха, намалението на БВП е само с 1,9%. (Тези данни са публикувани и в Сборника "120 години БНБ" през 1999 година).
    През 1989 г. икономиката произведе около 39 млрд. лева брутен вътрешен продукт. България имаше през 1989 г. износ за 13,7 млрд. лева и внос за 12,8 млрд. лева. Общият публичен дълг на страната в края на 1989 г. (сумата на външния и вътрешния дълг) бе под 60% от брутния вътрешен продукт за годината.
Като един от разнополюсните резултати на прехода от социализъм към демокрация и главно, според мен, вследствие разпадането на СИВ, икономиката на страната ни обективно се "сви" със загубените от това пазари. Става дума за невероятни мащаби на намалени пазари през всяка една година. Натрупаният през изминалите след 1989 години общ ефект на това "свиване" е

огромна "черна дупка"

която постепенно поглъща, изяжда богатството на страната, доколкото го имаше. Тази натрупана "цена" на прехода, струва ми се, е една от основните причини за обедняването на народа.
    Загубата на пазари мога да илюстрирам например, като се позова на Приложение №45 (15 страници) в разсекретения миналата година от БНБ Годишен отчет за 1988 г. Той може свободно да се "свали" от интернет страницата на БНБ:
http://bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/anual_report_1988_bg.pdf
В колона 2 са посочени отчетените валутни постъпления от износа в социалистическа валута. Общата сума е 12 милиарда и 126 милиона валутни лева!
    Не става дума за носталгия по обстоятелства, много от които са загубени безвъзвратно. Просто правя опит да отхвърля поне частица от непрестанните хули по миналото, отричането на цели сегменти от историята на държавата ни, безумното противопоставяне на поколения. Може би подобни хули и обвинения са един от факторите, които скъсиха, стопиха дните и на Кирил Зарев.
Като председател (управител) на БНБ през 1969-1974 година Кирил Зарев остава в историята й преди всичко с това, че в течение на няколко години под негово ръководство се осъществи може би едно от най-голeмите преустройства на банковата система у нас след 1947 година. При него банките у нас и преди всичко БНБ от, фигуративно казано, касиер на държавния бюджет, се превърнаха в съдържателни икономически кредитни институции, работещи при условията на централно планираната икономика. Разшири се обемът на краткосрочните кредити. Премина се и към средносрочно и дългосрочно кредитиране на производствените инвестиции на предприятията. Ограничи се автоматизмът при кредитирането. Въведоха се обичайните икономически преценки за ефективността и възвращаемостта, преди да се предостави кредит за инвестиции, съответно по-строги изисквания за обращаемостта на оборотния капитал.

Международната активност

на Кирил Зарев е голяма: той е постоянен представител на страната ни в СИВ; като председател на ДКП представя страната в Плановия орган на СИВ; ръководител е на делегациите на България в двете международни банки на СИВ в Москва; като председател на БНБ я представлява в Банката за международни плащания в Базел, Швейцария, в която БНБ е акционер от 1933 година (това е нещо като европейски МВФ с акционери централните банки на повечето държави в света).
    При срещите си и работата си с Кирил Зарев съм се възхищавал от редица негови забележителни лични качества. Да спомена някои от тях:
- имаше висока квалификация и натрупан богат опит - много бързо се ориентираше в сложни икономически процеси, явления и ситуации;
- проявяваше честност и добросъвестност при изпълнението на отговорните си задължения;
- четеше много внимателно и концентрирано, буквално попиваше, писмените материали;
- бързо пристъпваше към изявяване на основните истински проблеми и атакуването им;
- имаше голяма рационалност в действията си;
- не беше консервативен; заедно с колегите си през годините осъществиха невероятна степен на демократизиране на процеса на планиране;
- бе от т.нар. "работещи ръководители", т.е. беше не само началник и организатор, а обикновено винаги бе и сам пряк участник и изпълнител на ключови фрагменти от дейността;
- искаше мненията на други хора, претегляше ги в ума си внимателно, отчиташе, каквото е добро; отстояваше сдържано, но твърдо другите си позиции, в които бе убеден;
    Кирил Зарев прояви лично инициатива и съдейства на СО "МАТ" да се превърне в най-големия автомобилен превозвач в Европа. С банкови кредити фирмата закупува 2000 нови, високопроизводителни тежкотоварни автомобила от марките "Мерцедес Бенц", "Волво" и "Рено", с което автопаркът достига 3487 превозни средства.   Завърши се мрежа от гранични бюра, представителства и терминали в района на Близкия изток, което превръща компанията и в Превозвач №1 на товари от Европа за Близкия изток. При жестока конкуренция фирмата успява да заеме водещо място, печелейки товари с конкурентни цени и отличен сервиз.
    "СОМАТ" започна да оперира няколко фериботни линии със собствени ро ро кораби, които позволяваха по-икономичен безпрепятствен преход от Европа до Азия и Близкия изток:
- Пасау - Видин по Дунав;
- Волос (Гърция) - Тартус (Сирия) в Средиземно море;
- Барселона - Марсилия - Ливорно - Пирея - Бургас в Средиземно и Черно море;
- Бургас - Поти - Бургас в Черно море.
"СОМАТ" работеше с около 10 000 служители и работници.
Веднаж Зарев, в присъствието и на проф. Веселин Никифоров, разказа за съвещание на експерти от СИВ в Прага по бъдещето на цените "на собствена база" във СИВ. От България участват Зарев и Никифоров. След като открива съвещанието, чехословашкият домакин, възрастен професор, мълчи и дори дреме по време на разпалените дискусии. Проф. Никифоров не издържа и в почивката му казва нещо от типа на: "Проф еди-кой си, станете по-активен, моля Ви! Решаваме въпросите за бъдещите съдбини на държавите от СИВ". Домакинът отговаря: "Проф. Никифоров, откакто светът съществува, въпросите за цените, пазарите и другите ресурси винаги са се решавали чрез войни. А вие се надявате, че ние тук в тази зала ще решим нещата..."

Звучи ли ви актуално и днес?

Подобни добри думи могат да се кажат, разбира се - съответно нюансирани, и за всеки от другите видни българи, които бяха председатели на ДКП, както и за другите колеги на Кирил Зарев в Министерския съвет и ръководството на БКП. Те работеха всеотдайно за България.
Сега, по повод 90-те години от раждането на Кирил Зарев още по релефно изпъкват неговите дела, обаянието и другите му качества. Той бе достоен син на своето време, носител на високи и хуманни идеали на бащите и дедите ни, отдаде живота си в служба на народа, на изграждането на една нова по-добра България.
 

С кворум от 793 делегати започна Конгресът на БСП

автор:Дума

visibility 0

Под карантина са 0.4% от паралелките в страната

автор:Дума

visibility 57

БСП провежда 50-ия си юбилеен Конгрес

автор:Дума

visibility 139

Втори ден над 250 новозаразени с COVID-19

автор:Дума

visibility 164

Добрич и Шумен на косъм от водна криза

автор:Дума

visibility 489

/ брой: 182

Бобокови: КРИБ е "на повикване" от властта

автор:Дума

visibility 459

/ брой: 182

30% от заетите в туризма са загубили работа

автор:Дума

visibility 309

/ брой: 182

Срокът за обжалване на административен акт става 14 дни

автор:Дума

visibility 267

/ брой: 182

РЕЗОЛЮЦИЯ НА ПЕТДЕСЕТИЯ КОНГРЕС НА БСП

автор:Дума

visibility 949

/ брой: 182

Датата

автор:Дума

visibility 265

/ брой: 182

ORF: Борисов използва коронакризата за натиск

автор:Дума

visibility 519

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ