13 Ноември 2018вторник06:30 ч.

Мнение

Отровата на псевдокултурата

Истинската култура и обществото бяха поставени под пълен олигархически контрол с цел опростачването им

/ брой: 45

автор:Емил Янев

visibility 821

Благодарение на достиженията на научно-техническата революция съвременният човек живее в увеличаваща се токсичната среда. Защитните сили на човешкия организъм се обременяват допълнително и от емоциите, от напрегнатия мисловен труд, от стреса и "токсините", излъчвани от обществения живот. Това налага тяхното своевременно отстраняване по традиционни и нетрадиционни начини. Според физиолозите най-добър ефект на освобождаване от тях може да се получи чрез целенасочено постигнат правилен начин на живот. Смята се, че той трябва да отговаря на схемата 3х8 - 8 часа труд, 8 часа сън и 8 часа лично време. Проблемът е най-вече в третия елемент - личното време. Според изследователи с интелектуализирането на трудовия процес човекът се обездвижва и затова трябва да преодолява това състояние с двигателна активност. Независимо от верните елементи в това твърдение, не бива да се забравя, че човекът е органично единство от дух и материя. С други думи - във всекидневието ни трябва да има разумен баланс между тези два компонента. Акцентирам върху факта, тъй като във всички лекарски препоръки се подчертава изразходването на натрупаната токсична енергия да става с повече физически натоварвания. Не съм срещнал лекарска препоръка за обратното - преодоляването на натрупаната токсична енергия да става чрез умствената активност...
Ще направя рисков опит за третиране на проблема, основавайки се на две на пръв поглед несъпоставими величини - токсините и музиката. Ръководя се от убеждението, че като всички явления в природата, и токсините, и музиката са с многопрофилна характеристика и може да имат и положително, и отрицателно въздействие върху личността.

Звучи парадоксално

но в природата нищо не е с еднозначно предназначение.
Необходимо е да се уточнят основните термини, за да има яснота и обективност:
* Култура - обобщено понятие на многостранните явления и процеси в духовния живот на обществото. По своята същност то е разностранно, понеже има различни аспекти за изява като изящно и приложно, професионално и аматьорско, национално и универсално, лекуващо и разболяващо, възпитаващо и развращаващо...
По принцип културата трябва да е надполитическа и да третира общонационални проблеми в интерес на по-голямата част от обществото. Нейните две основни форми за реализация са култура и псевдокултура, които са паралелни и взаимодопълващи се. Понякога те са с противоречиви характеристики - докато за културата водещото начало са високите художествени постижения, то за псевдокултурата все по-често доминиращи са комерсиалните тенденции с присъщите им естетически негативи, които увеличават обхвата на токсичните средства. Тя дори налага свой модел за начина на живот, основаващ се главно на забавлението, фриволността на поведението и неконтролираното словоизявление. Реалните "токсични" заплахи за културата идват не от подценяването им, а поради премълчаване на обективните факти и даването на приоритет на количествените, а не на качествените показатели в създавания от нея художествен продукт.
Хората, животните и растенията живеят в една биосфера и чрез саморегулацията осъществяват своя вътрешен самоконтрол. Същите взаимоотношения съществуват между културата и псевдокултурата - чрез изградените у хората образователни и верни емоционално-естетически критерии се осъществява - на общо или индивидуално равнище - саморегулацията в духовната сфера. Това определя общественото явление култура като изпълняващо важни национални, морални и надпартийни функции.
* Музика - вид изкуство, протичащо във времето, което с помощта на музикални тонове (звуци и шумове) в съчетание на мелодиката с ритмо-метричната й пулсация и многогласието, чрез енергийните излъчвания на художествени музикални образи, изразява духовни послания, които отправя към слушателите, без директно да ги манипулира. Веднага трябва да се уточни, че не всяка комбинация от тези компоненти може да се квалифицира като музика. Най-важното е тя да носи мисли, чувства и идеи с позитивен енергиен заряд, които да обуславят не само нейния спонтанен хедонизъм (насладата, получавана от слуховото възприятие), а и способността й да предоставя на хората значими духовни послания и да осъществява емоционално-интелектуален диалог между тях.
Музиката е най-доброто средство за комуникация между хората от различни народности, защото нейният език е универсален, въздейства директно върху човешките емоции, предизвиква трайни вътрешни състояния върху много хора и може да обединява индивидите за важни духовни каузи. Липсата на конкретност (визуалност) при изграждането на нейните художествени образи обуславя едновременно силата и слабостта й. Въпреки това със своя "език" и виртуална "образност" музиката може да даде необикновена изразителност и мъдрост за реалните неща в живота.
* Стрес - отключващият фактор за всички заболявания, който зависи от устойчивостта на нервната система и психическото здраве. Стресът "представлява затруднена адаптация на човека към околната среда", водеща до дисбаланс във функциите на органите и системите в човешкото тяло. Най-добре се преодолява с позитивни емоции и мислене, здравословен начин на живот и музикотерапия, балансирана с движение.
Човечеството в XXI век се нуждае не само от здравословна и икономическа сигурност, а и от ефикасна

защита на своя духовен статус

"Човекът не е само храносмилателна система" (Ришард Капушчински, полски социолог). "Освен за ума, човекът едновременно трябва да мисли и за сърцето. Неподготвеното сърце не може да опознае необозримия и чуден свят на изкуството. За хладносърдечния човек светът има тесни измерения" (проф. Георги Робев, диригент).
Акцентирането върху ролята на музиката в този лабиринт от всевъзможни взаимоотношения не се дължи на професионални пристрастия, а на констатираната тяхна реалност и сложност. В този контекст няма по-ефикасно средство от изкуствата и специално - от музиката. Тя е призвана да храни виртуално душите ни, т.е. духовното ни здраве.
За да подчертая верността на тези констатации, ще си послужа с още цитати на известни личности:
* "Музиката прави човека по-благороден." (испанска поговорка);
* "Слушането на музика с обучени уши е равностойно със съзерцаването на картина с очите на художник.";
* "Все още Музиката е сигурно убежище за красотата, любовта и нежността между хората." (Давид Фоенкинос, френски писател);
* "Музиката е най-краткият път към сърцето на човека! Но внимание - светът е пълен с божествена и дяволска музика." (Андреа Бочели, певец).
А ето и други постановки, отнасящи се до някои музикални разновидности:
* "Нерядко на музиката се гледа единствено през призмата на развлечението. Танцовата музика има силен виталитет, но когато се слуша многократно и ежедневно, става щампа. Хората, израснали в близост с танцова музика, остават "глухи" за голямото изкуство и нерядко са склонни дори да го отричат. Поп музиката често печели битката за сърцата на публиката, залагайки върху мелодичната същност на музиката срещу сложността на изразните средства, използвани от съвременните композитори." (проф. Георги Робев, диригент);
* "Поп музиката е страшно повърхностна - в нея няма никакво съдържание." (Дейв Грол, английски поп певец);
* "Поп културата проми мозъците на много хора и предимно на децата и младежите." (Владимир Ампов-Графа).
Закономерно се стига до изводите, че:

Изкуството е вечна битка

между тези, които имат какво да кажат, и носителите на примитивизма и посредствеността;
* Истинската култура и обществото - с помощта на псевдокултурата - бяха поставени под пълен олигархически контрол с цел опростачването им;
* Продуцентите на всевъзможните развлекателни програми неистово се стремят да направят измислените от тях клишета и схеми канон (задължителни), което е пагубно както за създателите им, така и за консуматорите им;
* Колкото и да се търси нещо ново в поп музиката, накрая все се достига до пълното й унифициране;
* Както злоупотребата с обезболяващи средства, опиатите и алкохола увеличава равнището на смъртността, така и увеличенията на квазикултурната развлекателна индустрия - независимо от многожанровата им принадлежност - водят до непоправима духовна деградация и влошаване на човешкото психическо здраве.
Отличен пример в това отношение е чалгата - културоподобно явление, характерно за консумативното общество, основаващо се предимно на първичните човешки страсти и начини за получаване на наслада. Използваните от нея музикално-изразни средства - благодарение на притежаваните от тях емоционално-енергийни и комуникационни възможности - имат за задача да улеснят възприемането на посланията, съдържащи се в текста. А поради факта, че в нея водещите компоненти са текстът и еротичното сценично поведение на изпълнителите, независимо от използваните фолклорни интонации, чалгата внася съществен токсичен елемент за отравянето на интелектуално-звуковата среда, в която живеем.
Фактът, че токсичната среда, в която живеем, непрестанно "се обогатява" и от невидими и неподозирани източници, произхождащи от псевдокултурата, задължава обществото да намери подходящите средства за тяхното ефективно неутрализиране. Преодоляването на негативната ситуация е сложен "оздравителен" процес, изискващ ясна концепция. Борбата срещу духовната токсикология изисква адекватна профилактика. Тя трябва да започне от детските градини и да продължи по време на средното образование с целенасочено преработени нормативи и учебни програми по музика. Сегашните "нови" учебни планове не само повтарят грешките на старите, а дори ги задълбочават. Затова в училищата още дълго време няма да има хорове и оркестри.
Към всичко казано дотук трябва да се добави дискриминацията на радиопрограмите към истинската музика и "забравянето" или "подценяването" на творчеството на българските композитори. Както и потоците псевдокултура, насилие, безсъдържателни или подражателни на чужди образци филми и реалити предавания, струящи от телевизионните екрани. Нима "продукцията" на "обществените" електронни медии е безконтролна!?
Разковничето на проблема е заложено в намирането на разумен баланс между проявите на културата и консумативната субкултура, с подчертан приоритет на първата и поставяне на всяка от тях на естественото й място. Културата не се нуждае от ръководство и опекунство, а от компетентна държавна подкрепа за нейното създаване, отглеждане, съхраняване и популяризиране. Тя се нуждае от целенасочени реформи, създаващи необходимата среда, условия и възможности за развитие.
Ако човешката личност символизира Храма, за който се говори в Библията, ясен става подтекстът на неговата повеля за "изгонване на търговците". С това ефикасно ще се подпомогне и детоксикацията на обществото, от която то се нуждае.

Поредна вечер на протести

автор:Дума

visibility 0

Антикорупционната комисия привиква Лозан Панов

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 220

Калин Калпакчиев оглави Съюза на съдиите

автор:Дума

visibility 42

/ брой: 220

Делото срещу Боршош тръгва след два месеца

автор:Дума

visibility 37

/ брой: 220

КАТ вдига двойно глобите

автор:Дума

visibility 91

/ брой: 220

Горанов: Данъкът за колите ще скочи въпреки протестите

автор:Дума

visibility 63

/ брой: 220

Очакват лоша реколта от зърно догодина

автор:Дума

visibility 53

/ брой: 220

Отварят процедури за еврофинансиране с 1,1 млрд. лв.

автор:Дума

visibility 37

/ брой: 220

Ердоган: Ще продължим да работим за членство в ЕС

автор:Дума

visibility 31

/ брой: 220

Демократите засилват натиска върху Тръмп

автор:Дума

visibility 49

/ брой: 220

Кратки новини

автор:Дума

visibility 53

/ брой: 220

Македония коригира по преспански конституцията

автор:Дума

visibility 39

/ брой: 220

Има едни специалисти антикомунисти...

visibility 141

/ брой: 220

Новият краен неолиберализъм

автор:Мирослав Попов

visibility 80

/ брой: 220

САЩ: Реквием за една левица

автор:

visibility 94

/ брой: 220

Датата

автор:

visibility 25

/ брой: 220