20 Октомври 2021сряда14:35 ч.

Интервю

Проф. Христина Вучева:

Неравенствата застрашават съществуването на страната

Прекаленото говорене за стабилност само прикрива големия проблем, че българският народ обеднява

/ брой: 31

автор:Светла Василева

visibility 1110

Христина Вучева е дългогодишен изследовател на финансови проблеми в научния институт на Министерството на финансите, професор по финанси от 1992 г. От  1991 до 1997 г. оглавява дирекция "Икономическа и социална политика" в Министерския съвет. Тя е бивш министър на финансите и вицепремиер в първото служебно правителство с премиер Ренета Инджова (1994-1995 г.).


"Българите се превърнаха в хора, които не искат истината"

"След кризата от 2007 г. светът разбра, че трябва да се мисли за намаляване на  неравенството"


- Проф. Вучева, думата, която най-често чуваме напоследък от управляващите, е стабилност. Според вас има ли финансова стабилност в момента?
- Много е относително. През последните години с тази дума се обобщаваше фактът, че имаме нисък процент на външния дълг към брутния вътрешен продукт (БВП) - нещо, с което не могат да се похвалят страните членки на ЕС - и че имаме  нисък бюджетен дефицит. Това беше отбелязано от институциите, чиято оценка е от значение за нас. Не може да се отрече, че тези два критерия са показателни за това дали една страна е стабилна, в смисъл тя може да си плаща дълговете и може да търси пари на финансовите пазари, ако има потребност. Това означава финансовата стабилност, с която нашите управници постоянно се гордеят. Прекаленото говорене за стабилността само прикрива големия проблем, че българският народ обеднява, че доходите му са ниски, че обедняването вече е толкова масово, извън няколко града в България, че застрашава съществуването на страната. Тези проблеми не се коментират много отдавна.
- Защо властта бяга от коментар?
- Защото е много трудно да се обясни разминаването между очакванията на хората и случилото се през последните 25 години. Според данни на европейската статистика към края на 2014 г. нашата страна е с най-ниския доход на глава от населението, с най-високия процент на хора, застрашени от бедност и с най-високия относителен дял на косвени данъци в данъчните  приходи - все неща, които ни осигуряват първо място сред 28 страни членки на ЕС по неравенство и бедност.
 Нека да припомня, че в началото на т.нар. преход повечето хора вярвахме, че много бързо ще се осъществят необходимите промени и ентусиазмът беше всеобщ. Признавам, че аз самата вярвах, че едва ли не всичко автоматично ще си дойде на мястото, ако отпадне член Първи на тогавашната Конституция. После разбрах тази своя наивност. След това повярвах, че ако направим всички промени, за които ни се внушаваше, че са много важни, вероятно след около пет години започналият спад в икономиката ще се преодолее. Всичко обаче протече не според тези очаквания. Някои го разбраха по-рано, други по-късно. За себе си мога да кажа, че още съвсем в началото видях много грешни решения. Като служител в администрацията тогава съм предлагала промени и други подходи, но без особен резултат. Всичко това от позициите на днешния ден има смисъл, само ако извлечем някаква поука, при условие, че имаме доброто желание да се постигат резултати за повечето хора, а не за малцина.
С тази уговорка ще си позволя да посоча това, което аз още тогава, през 90-те години, определях като грешни политики. Накратко да изброя грешките в началния период на промените. Първо, въведената през февруари 1991 г. основна лихва от 45% беше груба грешка. Второ, въведеният плаващ валутен курс трябваше да бъде фиксиран още тогава, или поне пуснат да плава в определени граници. Трето, превръщането на всички държавни предприятия в търговски дружества трябваше да бъде правилно разбрано и те да се третират така, както и частните дружества, а не да се дискриминират. Четвърто, трябваше веднага да се приеме закон за данъчно облагане на печалбата, а не едва през 1996 г. Пето, външнотърговските дружества трябваше веднага още в края на 1990 г. да бъдат задължени да преведат всичките си наличности в бюджета, и след това да се закрият, а не да се пишат доклади и да се оставят да бъдат разграбени. Шесто, трябваше да се приеме закон за приватизацията още през 1991 г., а не закон за реституция и т.нар. малък закон. При подобен подход кражбите на обществено имущество биха били по-малки.
 Но ще бъде полезно, ако всички днес се съгласят, че днешната ни обща икономическа стабилност дължим на фиксирания валутен курс и на паричния механизъм валутен борд, който трябва да запазим до влизането ни в еврозоната.
- Но сега вижте какво се получава. От една страна, правителството се хвали, че е събрало повече приходи в бюджета, а от друга, съветва кметовете да вдигат местните данъци.
- При управлението на Бойко Борисов изглежда няма как да се спре това. Тези негови приказки са далеч от професионалния разговор и това не е само сега, а беше и при първия му кабинет. Той е верен на себе си и вижда, че това му носи успех. Говори някакви неща и ето вижда се, много хора му вярват. Проблемите с общинските бюджети са много сериозни и важни и изискват отделен разговор. Ще отбележа само, че тези проблеми не могат да се решат с вдигане на данъци по общини, дори и само заради това, че повечето от тях нямат достатъчно  население, което да плаща данъци. 
- Министър Горанов се оплака тези дни, че бил едва ли не с "вързани ръце" и че кметовете правели каквото си искат, в смисъл харчели безотчетно.
- Това е неточно и аз изразих своето мнение преди дни в един друг всекидневник. Що се отнася до постоянните хвалби за много приходи, започваме да се питаме кое е вярното - че имаме много добри приходи или, че имаме нужда и от увеличаване на данъците? Истината е, че нашите приходи към БВП са едни от най-ниските. Те бяха към 35% към 2013-2014 г. и сега са ги докарали до 37%. Няма такъв процент в целия ЕС. Трябва да имате предвид и че значителна част от общите приходи са от такси и глоби. Данъчните приходи са около 24% от БВП. Това означава, че ние събираме най-малко данъци спрямо произведения брутен вътрешен продукт. Това е проблемът, който затруднява нормалното предоставяне на субсидии за общините, както и за поддържане на всякакви публични услуги. Това е проблемът, чието нерешаване увеличава и неравенството. Напоследък и леви, и десни стават чувствителни към констатациите в целия свят за това, че неравенството смущава стабилността на света.
- В света това е тема, но тук не е.
- Направиха се опити да се говори, но темата се отминава, защото някак си са много гласовити  хората, които са си повярвали, че ако кажеш нещо за увеличаване на данъците върху доходите, или за това, че неравенството съществува, ти си ретрограден, изостанал, ти си комунист и няма защо да разговаряме с теб.
- Преди седмица Институтът за пазарна икономика огласи свое изследване за бедността.
- Да, те вече правят този завой. Светът узря поне в това, че трябва да се мисли за някакво балансиране на неравенството. Разбира се, има борба между групите, свикнали да печелят от нищото, от така наречения финансов инженеринг. Това са финансовите операции, които съсипаха света през 2007-2009 г. След тази криза настъпи  стъписване, спиране, уплаха. Дори в рамките на Г-20 през 2009 г. се взе решение да се спре целият този ужас, който идва от офшорните зони. Ще припомня, че тогава това предложение дойде от десния френски президент Саркози. Сега вече всички преодоляха страха и забравиха обещанията за промени. Отново победи това крило, което печели големите пари и то плаща много, за да запази това състояние, което му позволява да има тези печалби. Но аз съм оптимист и мисля, че може би наближава времето, в което другото крило ще вземе реванш. Пак казвам, това не са леви или десни, това е прагматичният усет на безброй хора, че повече не може така, че трябва да се направи нещо друго. И ми се струва, че ние, както обикновено, ще сме последните, но и тук ще се разбере, че повече не може така. 
- Но нали виждате какво става с хората. От една страна, от телевизора им внушават, че усвояваме ударно еврофондове, стабилни сме, имаме повече приходи, от друга, по себе си виждат бедност, безработица, безперспективност.
- Това е другото клише, което води до огромни беди. Аз съм се опитвала да правя този анализ, тъй като официална информация няма. Каква всъщност е ползата от европейските средства за първия период? Това е много важна тема. Засега не успявам, но сигурно ще се появят такива проучвания. Ще се радвам, ако се докаже, че тези немалко средства са с принос за нашето развитие и не са отишли за вносни возила и за преводи във въпросните офшорни зони.
 Другият важен проблем, за който тези хора, които са опозиция, трябва да настояват, е да се спазят Законът за публичните финанси и Законът за сметната палата, които изискват всяка година да се отчита изпълнението на държавния бюджет. Това във всички държави е важна процедура. При отчитането ще се разбере истината (ако има, разбира се, грамотни участници в дискусиите) как са използвани бюджетните пари при допълване на парите по европейските програми. В развитите демокрации отчетът на бюджета е по-важна задача, отколкото приемането му. През 2014 г. финансите са представили отчет в Министерския съвет, защото редът е такъв - финансите представят отчет, МС го приема и го праща в парламента, който е длъжен да насрочи процедура за обсъждане. За 2014 г. Министерският съвет е пратил такъв доклад в парламента, но той не е обсъден. Няма дори решение за 2013 г., т.е. парламентът подценява изпълнението на закона.    
- В момента чакаме от Световната банка доклада за либерализацията на електроенергийния пазар. Мислете ли, че този доклад ще реши многото неясноти за потребителите на електроенергия?
- Да се надяваме, че ще направят неутрален анализ, без да робуват на интересите на различните заинтересовани групи - американските топлоцентрали, многобройните производители на енергия от вятър, слънце, тор, производителите на еленергия в различните топлоцентрали. Тези групи очакват, че въпреки приказките за пазар, те ще продължават да получават приходи по цени, които стократно надвишават това, което, който и да е пазар, би отчел. Очакванията сега са, че ще се намери т.нар. соломоновско решение - те ще запазят огромните печалби, населението ще бъде привидно пощадено, а цялата разлика ще се плати от общите ни пари. Всички тези заинтересовани групи очакват споменатия доклад, който да формулира как някакъв фонд с бюджетни пари трябва да осигури досегашните печалби. Това ще бъде най-лошото решение. Би трябвало да се развалят всички досегашни договори за обещани високи, непазарни цени. Вероятността за такъв подход е много малка, та дори и да бъде предложена от доклада на Световната банка. 
- Но бюджетните пари са парите на хората и така българите плащат два пъти.
- Българите заслужено плащат, защото се превърнаха в хора, които не искат истината, искат да се лъже и да се краде, само че не го заявяват официално. Повечето хора на своето място са готови да приемат лъжата. Вярно е твърдението, че не само политиката и политическите мъже са деморализирани. В България е деморализиран общият граждански рефлекс, т.е. никой у нас не приема някакво обяснение, което има друг характер освен парите, освен интереса, освен келепира. Никой не иска да приеме, че някой може да направи нещо ей така, на ползу роду. Нали ще ви кажат, че сте луд или че лъжете. При тази обстановка няма как да има резултати. Може би има някакво историческо обяснение в това, че сме били бедни прекалено дълги години, но това, че имаме някакви обяснения, не ни топли с нищо. Трябва да търсим смисъла. Проблемът е, че у нас няма нито управляващи, нито опозиция, които да решат един проблем на народа.
- Оттук нататък накъде, как го виждате?
- Аз съм станала изключителен песимист, че нищо не може да се поправи. Причините за това са много и част от тях не са свързани само с нас.
- Но не ви ли се струва, че няма да може да продължаваме така още дълго?
- Това е истината, но тук никой не се стряска от това, че неравенствата стигат до равнища, които застрашават съществуването ни. Защото обедняването води до изключително опростачване, а опростачването до това, че няма хора за най-елементарната дейност. Не става дума за някакви кой знае какви високи технологии, ето тези, които прокарват кабели, които се грижат за телефоните - няма да има вече дори такива. Има лумпенизиране на хората, което, за да спре, се иска много работа, много познания от страна на тези, които управляват страната, а не само приказки за образование и стабилност.

Повишават пътните такси за камионите

автор:Дума

visibility 279

/ брой: 201

Бизнес и синдикати на общ протест срещу скъпия ток

автор:Дума

visibility 207

/ брой: 201

Правителството ще тегли още 500 млн. заем

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 201

Макрон иска шест нови ядрени централи

автор:Дума

visibility 322

/ брой: 201

Опозицията в РСМ води на местния вот

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 201

Полша клекна пред Брюксел

автор:Дума

visibility 323

/ брой: 201

Протести в Ливан срещу действията на "Хизбула"

автор:Дума

visibility 194

/ брой: 201

Лечение

автор:Павлета Давидова

visibility 301

/ брой: 201

История от камъчета

автор:Велиана Христова

visibility 297

/ брой: 201

Човек, пълен с добрини

автор:Димитър Копривленски

visibility 299

/ брой: 201

Радев е гарант за промяната

автор:Дума

visibility 294

/ брой: 201

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ