Лицето на БКП за област Бургас

Петър Пейков

Навършиха се 90 години от рождението на най-дългогодишният, изтъкнат и популярен младежки, партиен и държавен ръководител на следдеветосептемврийското време в Бургаска област - Николай Жишев.
Той е роден на 1.01.1926 г. в град Айтос в родолюбивото семейство на железоколаря Андрей Жишев. От малък се труди с тежкия чук на баща си и е любознателен, отличен ученик в основното училище. Неговите юношески и младежки години съвпадат с настъплението на хитлерофашизма и вероломното нападение на хитлеристка Германия над Съветския съюз.
Едва 15-годишен е приет в редиците на РМС и взема дейно участие във формирането на ремсовите структури в Айтоската гимназия и активизирането на тяхната антифашистка дейност. Принуден е да продължи средното си образование в Карнобатската смесена гимназия, където се включва в нелегалната дейност на ремсовата организация.
След 9.09.1944 г. става член на БРП (комунисти) и продължава младежката си работа като първи секретар на Околийския комитет на РМС и ДСНМ в Айтос, след което е избран за председател на Окръжния комитет на ДНСМ в Бургас.
От 1965 г. е първи секретар на Окръжния комитет на партията, през 1971 г. е избран за министър на снабдяването и държавните резерви, а от 1976 г. отново оглавява Окръжната партийна организация. Член е на Държавния съвет на НРБ от 1981 до 1990 г.
В продължение на близо пет десетилетия Н. Жишев работи за обновения Бургаски край, който се превърна в крупен промишлен и аграрен район на страната, голям център на нефтохимията, транспорта и риболова, на вътрешния и международен туризъм. Той бе човек на съзиданието, ръководител с широк кръгозор, който умееше да откроява възловите проблеми и да създава организация за решаването им. Създаваше спокойна и творческа атмосфера, търпеливо изслушваше различните мнения, а когато трябваше, можеше да дава и заден ход. Беше честен и безкористен, не използва участието си във властта, за да се обогати, макар че днес това звучи "старомодно". Неговите скромни синове Андрей и Евгени никога не са смятали, че са по-различни от другите, за да се възползват от името на своя баща.
И като министър продължаваше да милее за родния Бургаски край и да подпомага неговото развитие. Много от стопанските ни дейци бяха "абонирани" в министерството и търсеха постоянно неговата помощ. Беше авторитетен, справедлив и уважаван ръководител.
Не смяташе себе си за непогрешим, неведнъж в съвместната ни работа е виждал самокритично и своята лична отговорност за по-добри решения на конкретни проблеми.
Н. Жишев проявяваше особени грижи за развитието на духовната сфера, към която имаше естествено влечение и по-широко мислене. Бургаските артисти, поети, художници и музиканти имаха своето завидно място в националната ни култура. Бургас бе един малък творчески оазис, в който можеше да се диша по-свободно и да се експериментира по-смело. Неслучайно в Бургаския театър, един от елитните по това време, се поставяха "проблемни" пиеси. В онези години това нямаше как да се случва без благословията и подкрепата на първия ръководител на окръга. Той обичаше да се среща с много наши и чуждестранни творци, чувстваше ги като свои близки и приятели. Спомням си, че големият съветски актьор Инокентий Смоктуновски, създал ненадминатия образ на Хамлет, след снимките си в българския филм "Бариерата" бе пожелал да посети ТК "Слънчев бряг" заради прекрасния плаж с многото дюни и зелени площи. Разговорите на Н. Жишев с този изключително талантлив и приятен събеседник започнаха в Бургас и продължиха в Слънчев бряг. При заминаването си Инокентий Михайлович ми каза, че отнася със себе си най-добри впечатления от Бургаското крайбрежие и два незабравими спомена - запознанството си с Н. Жишев и възможността за първи път в живота си да види и откъсне любимия си плод в прасковена градина край Бургас.
Н. Жишев можеше да разговаря както с творци, учени и специалисти, така и с обикновени хора. Посещаваше често селищата в областта, общуваше постоянно с гражданите, за да почувства и неподправените делнични нужди и проблеми на хората. Намираше възможност и за чисто човешките си задушевни срещи с приятели, другари и партийни сътрудници.
Имаше особена почит към историческата дата 9 май, беше непримирим към дирижираната русофобия у нас и многото изопачени факти, свързани с Втората световна война. За жалост не дочака грандиозната 70-годишнина от разгрома над хитлеристка Германия, за да види и другия величествен апотеоз - половинмилионния Московски парад на безсмъртните. Н. Жишев почина на 10 януари 2014 г. Остана верен до края на живота си на идеалите на поколението, което положи основите на една по-добра и по-справедлива България, от която ежегодно се отдалечаваме, тъй като не ставаме нито по-нахранени, нито по-грамотни, нито по-здрави и сигурни.
След настъпилите "демократични" промени срещу него бе организирана целенасочена клеветническа кампания за изключването му от партията. През 1990 г. е предложен за изключване от БСП, но Общопартийната контролна комисия отхвърля предложението и потвърждава членството му в БСП с решение от 27 април 1991 г. Излиза в пенсия. За съжаление трябваше да отпие от горчивата чаша на библейското правило - няма ненаказано добро. С присъщото си достойнство и чест той застана над дребните клевети и опити да се опетни неговата обществено-политическа дейност. Дори и непривържениците на БСП признават, че около личността на Жишев и семейството му никога не е имало съмнения за облагодетелстване или злоупотреба с власт. Дълги години той бе лицето на БКП за област Бургас, отиде си с неопетнена биография.
Н. Жишев остави светла диря във всеотдайното си безкористно дело за добруването на хората в Бургаския край и отечеството ни.


7 септември 1989 г., тръгва първият тролей в Бургас, Николай Жишев прерязва лентата

4 май 1979 г., Тодор Живков и Хелмут Шмидт в Несебър, амфората на госта е дар от Бургаски окръг

Среща с Юрий Гагарин при гостуването на космонавта в България