08 Август 2022понеделник08:13 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще бъде слънчево. След обяд ще се развива купеста, в планинските райони от западната половина на страната и купесто-дъждовна облачност и на места там ще превали краткотраен дъжд. Ще духа слаб до умерен североизточен вятър. Максималните температури ще са между 29° и 34°, в София - около 29°. Днес ще бъде слънчево. След обяд ще се развива купеста, в планинските райони от западната половина на страната и купесто-дъждовна облачност и на места там ще превали краткотраен дъжд. Ще духа слаб до умерен североизточен вятър. Максималните температури ще са между 29° и 34°, в София - около 29°.

Светини

Руските черкви - светлина и величие

Най-високата православна катедрала в света се намира в Москва и се казва "Христос Спасител"

/ брой: 293

автор:Надежда Ушева

visibility 2752

Една от най-големите забележителности на Русия е красотата и величието на руските черкви. И преклонението пред тях. От ранни зори десетки вярващи и молeщи се православни се стичат към най-близкия храм, за да присъстват на първата служба. Преди да пристъпят към светинята, руснаците още отвън се кръстят по няколко пъти, вътре, в храма - още веднъж, като не забравят, по стар християнски обичай, жените да сложат кърпа на главите си, а мъжете свалят шапка.
Няма начин да се сбърка която и да е руска черква, отличаваща се с характерен стил и архитектура, с позлатени и специфично украсени куполи. Всяка си има своя прелест, история, дори легенда...
Най-високата православна катедрала в света се намира в Москва, на брега на едноименната река, и се казва "Христос Спасител". Тя има интересна съдба. След края на Отечествената война от 1812 г. император Александър I подписва манифест на 25 декември същата година, с който обявява намерението си да изгради катедрален храм в чест на Христос Спасителя и той да служи като паметник на жертвите на руския народ. Първият архитектурен проект е завършен от самия император през 1817 г., изпълнен в неокласически стил и с масонски символи. Междувременно Александър I е наследен от неговия брат Николай I, който е вярващ християнин и масонските елементи не му допадат. В резултат на което император Николай I нарежда на своя любим архитект Константин Тон да направи нов архитектурен план, който да бъде изработен по модел на "Света София" в Константинопол. Той е одобрен и през 1839-а започва изграждането на храма.
Минават 44 години. Вътрешната украса и изографисването на черквата продължават да се изработват от най-добрите руски художници и резбари и през следващите двадесет години след построяването й. Катедралата е осветена на 26 май 1883 г., в деня на коронясването на император Александър III.
След Октомврийската революция от 1917 г. започват репресии срещу Руската православна църква и нейните свещенослужители, в резултат на което много от храмовете са разрушени. Подобна съдба настига и "Христос Спасител". През юни 1931-ва Сталин дава разпореждане черквата да бъде разрушена, тъй като на мястото й трябвало да се изгради Дворецът на съветите... И на 5 декември с.г. катедралата е взривена с динамит. Строителството на двореца обаче е спряно поради недостиг на финансови средства. Металните елементи на конструкцията са претопени и от тях са направени брони за съветските танкове по време на Втората световна война. След това основите й са преустроени в обществен басейн.
С края на Съветския съюз Руската православна църква започва възстановяването на храма. Авторът на проекта Алексей Денисов се оттегля и на негово място идва Зураб Церетели, който завършва строителството, но отстъпва от първоначалния проект, утвърден от московските власти. Под негово ръководство на белокаменните стени се появяват бронзови композиции, несвойствени за православния храм. В края на 1999-а новият "Христос Спасител" е завършено копие на своя исторически предшественик. На 31 декември 1999 г. великолепният храм е отворен. В нощта на 6 срещу 7 януари 2000 г. е отслужена първата тържествена рождественска литургия.
Построеният за втори път храм в руско-византийски стил се смята за най-големия православен храм в света. Той е предназначен за 10 000 души. Широк е 85 м и достига 103 м - с 1,5 м е по-висок от Исакиевския събор в Санкт Петербург.
Видимо катедралата, посветена на преподобния Исакий Далматски, изглежда в пъти по-широка и обемиста от московския храм. Разположена на Исакиевския площад, тя е построена през 1818-1858 г. в неокласически стил по проект на френския архитект Огюст Монферан. През 1928-а богослужението е прекратено, отново е разрешено през 1991 г., но досега храмът се използва главно като музей. Има, разбира се, обособено място вътре, където може да се запали свещ и да се помолиш. Потоци от туристи всекидневно препълват събора, привлечени от неговата красота и внушителност. Височината му е 101,5 м.
Друг изумително впечатляващ православен храм краси Червения площад в Москва. Това е съборът "Покров Богородичен", известен като "Василий Блажени". Един от най-красивите паметници на руската архитектура. В момента храмът е филиал на Държавния исторически музей на Русия. Катедралата е строена от 1555 до 1561 г. по заповед на Иван Грозни по повод превземането на Казан. Според легендата архитектът е ослепен от Грозни, за да не може да направи подобен храм. Той се състои от осем параклиса, като над всеки има купол с различни шарки. Те са обединени от обща основа, обходна галерия и вътрешни преходи. През 1588 г. от североизток към храма е пристроена постройка, осветена в чест на Василий Блажени, мощите на когото се пазят там. Към нея е достроена пристройката "Рождество на пресвета Богородица". През 1670-а е издигната камбанарията. Висока е 65 м. През 1929 г. храмът е затворен за богослужение, свалени са камбаните и става музей... 
В подобна живописна стилистика събира възхитени погледи храмът "Възкресение Христово" или "Спас на Крови", както е по-известен. Днес е една от забележителностите на бившия Ленинград. Светинята е построена на мястото, на което император Александър II е бил смъртоносно ранен през 1881 г. Оттам идва и името - "Църквата на нашия спасител върху пролятата му кръв". Строителството й започва през 1883 г. по времето на Александър III и е завършена през 1907-а. Архитектурата е събирателен образ на руски православен храм от Москва и Ярославъл от XVI-XVII век. Куполите са оцветени в разноцветни багри. Черквата е ослепително живописна и интересна и отвътре. Интериорът е осеян с красиви мозайки, аранжирани в библейски сюжети.
Не по-малко омагьосващ със своите цветове и визия е съборът "Св. Петър и Павел" в Петерхоф. В момента се реставрира основната му част.
В Ленинградска област са популярни така наречените морски катедрали, разположени до реката или до залива. Те се отличават по своето предназначение и орнаментика. Сред тях е Николският морски събор, издигнат в първата половина на XVIII век. Идеята за строителството му е на Петър I Велики. Бидейки в град Астрахан, той е заслепен от красотата на местните храмове и пожелал да има такъв храм и в Петербург. Николският събор в края на XVIII в. се превърнал в олицетворение на морската слава на Русия. По време на Съветския съюз не е бил закрит.
Друг внушителен морски събор е разположен в Кронщат - града-крепост. Той е посветен на св. Николай Мирликийски Чудотворец, чиито мощи се съхраняват в храма. Постепенно от 1929 г. е превърнат в кинотеатър, концертна зала и драматичен театър, а по-късно става и музей. Съборът е възстановен окончателно в пълната си прелест през 2013-а. Замислен като паметник на загиналите по време на служба моряци, той прераства в основен храм на Военноморския флот.
Най-старата черква в Русия е Софийският събор, посветен на Божията премъдрост. Той е създаден през 1045-1050 г. във Велики Новгород. Храмът се слави с огромните си вътрешни колони, както и забележителните си метални врати, изографисани с релефни изображения в романски стил.
В храма се пази иконата "Знамение", на която Божията майка е изобразена с вдигнати ръце, а пред нея стои Исус Христос. Иконата е двустранна, на гърба й са очертани праведните богоотци св. Йоаким и св. Ана. Използвала се е за шествия и затова е с дървени подпорки откъм долната страна.
Най-голямото чудо, станало с нейна помощ, било по време на обсадата на града (1170). Новгородският архиепископ Йоан чул глас, който му повелил да изнесе иконата и да обходи крепостните стени. При литийното шествие се изсипали стрели. Тогава от очите на Божията майка потекли сълзи, иконата се извърнала с лице към новгородци, а в лагера на обсаждащите ги суздалци настъпила паника. Новгородци това и чакали - нападнали ги и ги прогонили.
Друга чудотворна икона от най-стари времена, която се пази, е Казанската икона на Божията Майка. Тя има многобройни копия, защото са неизброими чудесата, произлезли от нея. На нейно име е кръстен Казанският събор, намиращ се на Червения площад в Москва.
Катедралата била изградена през 1630 г. в чест на освобождението на Москва от полско-литовската окупация. Пет години по-късно храмът бил опожарен. След време на това място построили каменна черква, която станала една от най-важните в Москва. В 1936-а храмът бил унищожен и на неговото място е изградена обществена тоалетна. В началото на 1990 г. го реставрирали в предишния му вид. 
В нетипично руска архитектура краси Невски проспект и величествената Казанска катедрала в Санкт Петербург, чието официално име е Катедралата на Дева Мария от Казан. Тя се смята за символ на руската военна мощ.
През 1799 г. император Павел I обявява конкурс за проектиране на нова катедрала на мястото на разпадащата се "Рождество Христово". Строителството й (проектът трябвало да наподобява базиликата "Свети Петър" във Ватикана) е възложено на известния руски архитект Воронихин. През 1811-а Казанската катедрала е завършена, като за онова време е най-голямата в цяла Русия. Височината й достига 71 м. Във вътрешността си, както и отвън, храмът е украсен с огромни колонади, изсечени от монолитни блокове гранит, всяка колона е с тегло 30 тона. Северната порта на катедралата е излята от бронз по модел на прочутите "Врати на рая", датиращи от XV век, във флорентинския баптистки храм.
Отдръпването от вярата през годините на съветската власт не подминава и Казанския храм. Интериорът му силно пострадва, иззети са и църковни ценности. На 25 януари 1932 г. съборът е затворен, той става Музей на историята, религията и атеизма. Чак през 1998 г. Казанският събор е осветен наново и се превръща в главен православен храм в Санкт Петербург.
Най-знаменитите руски и световни архитекти за времето си участват в проектирането и изграждането на руските черкви. Сред тях са и швейцарският архитект Доменико Трезини, оформил европейския облик на Петербург и издигнал някои от най-емблематичните му сгради (като Петропавловския събор), Николай Бенуа, граф Николай де Рошфор, Николай Султанов.
И нашият храм-паметник "Св. Александър Невски", който е най-големият православен храм на Балканите, е по проект на руски архитект - проф. Александър Померанцев, помощници са му били руските архитекти Александър Смирнов и Александър Яковлев.
Неслучайно една от забележителностите в центъра на София е именно ненадминатата по красота руска черква "Св. Николай Чудотворец". Тя, макар и неголяма, очарова всички жители и  гости на града.    
 

Храмът "Възкресение Христово" или "Спас на Крови"
 

Исакиевската катедрала в Санкт Петербург
 

"Христос Спасител" в Москва

Съборът "Покров Богородичен", известен като "Василий Блажени"
Снимки Авторката и интернет 

Газовото хранилище в Чирен вече е пълно на 50%

автор:Дума

visibility 733

/ брой: 151

Съдът пусна отново ТЕЦ "Брикел"

автор:Дума

visibility 578

/ брой: 151

Възможно е поскъпване на парното през зимата

автор:Дума

visibility 897

/ брой: 150

Зад шкафа

автор:Мая Йовановска

visibility 669

/ брой: 151

Държава на абсурдите

автор:Ина Михайлова

visibility 912

/ брой: 151

Атанас Зафиров: Кабинетът "Радев" обслужва ГЕРБ и ДПС

автор:Дума

visibility 533

/ брой: 151

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ