19 Ноември 2018понеделник06:06 ч.

Камбаните на Мюнстер

/ брой: 271

автор:Николай Коев

visibility 996

Тези дни по преднамерена случайност попаднах в Мюнстер. Град в Северозападна Германия с над 1200-годишна история. Местните, а и не само, казват, че бил най-красивият и приятен за живот в голямата европейска държава. И вероятно са прави. Невъобразимият уют и чистота, мекото съжителство на древни и съвременни архитектурни форми, респектиращата църковна готика и безконфликтното присъствие на стара и нова култура те карат да се чувстваш удобно в тази уникална градска среда от провинция Северен Рейн-Вествалия. Прочетох, че според една статистика именно в Мюнстер е отчетена най-голямата продължителност на живота в Германия - 76,3 години при мъжете и 83,1 години за жените. Трудно ми е да преценя каква е причината за този феномен. Във всеки случай като че ли имам основателно подозрение, че поне един от факторите за това дълголетие се корени в спокойствието на местните жители, осигурено с перфектната организация на живота от градските власти. И може би от пословичното наистина масово въртене на педалите на велосипедите от хората на всякаква възраст. От някаква статистика узнах, че всеки ден около 100 хиляди души яхват колелата по подобие на своите холандски комшии, отдалечени само на около 60 километра.
    В една от средновековните улички на Мюнстер ме застигна камбанен звън. Първоначално не обърнах внимание. Мекото характерно звучене поначало съпътстваше краткото ми пътешествие в древния град. Какво беше учудването ми обаче, когато долових нещо много познато от моята младост и като нея вечно красиво. Металът от непозната за мен камбанария извличаше една от нежните композиции на века. Тази на незабравимите Бийтълс и тяхното "Вчера" (Yesterday).

Толкова далечни бяха вчерашните грижи.
Сега ги виждам, че са тук и ме притискат.
О, вярвам във вчерашния ден.
Изведнъж не съм и наполовина, какъвто бях.
Някаква тъмна сянка се надвеси върху мен.
О, вчера се завърна изведнъж.

Естествено това бе част от творчески възпетите терзания на гениите от Ливърпул. Но обремененото ми съзнание от тревогите на деня ги възприе в случая и като зов към днешния ден. Още повече, че романтичните трели ме съпътстваха и пред старинната сграда на кметството на Мюнстер. Там, както навсякъде в градовете на Европа, горяха свещи в памет на изпепелените от вихъра на тероризма невинни човешки същества в Париж. И саморъчно написаните послания бяха същите. На човешко състрадание, съпричастност към болката, но и на готовност за солидарни действия за справяне с най-тежкия проблем на нашето време. Пред този кът на болката и човешкото единение срещу смъртта в името на живота преминаваха и се спираха хора от различни националности и с различни религии. Дори в тези особени тъжни мигове на преклонение към жертвите усетих духа на едно мирно съжителство, така характерно за голямата европейска държава, дала подслон и работа на милиони хора от цял свят.
Усещането ми бе, че в града на спокойствието и красотата жителите бяха уверени в доброто на утрешния ден. Въпреки всичко и противно на някои мрачни предсказания за едва ли не европейски апокалипсис. Това обаче не ги правеше аполитични и безразлични към процесите в страната и най-вече към застрашително нарастващия имигрантски поток. В добре посетените кафенета в старинната част на Мюнстер долових оживена полемика между студенти за това трябва ли да се постави някакъв праг за приемане на търсещи препитание чужденци. Актуалният повод бе нарастващият човешки поток на устремилите се към сигурност и работа и възникналите в тази връзка "меки" противоречия между Ангела Меркел и премиера на Бавария Хорст Зеехофер. Та, както е известно, канцлерът се обяви срещу предложението на бавареца за въвеждането на "горна граница" за приемането на бежанци. Мама Анджи, както често наричат германците своя лидер, пък недвусмислено предупреди, че ако германците затворят границата си, то това ще е краят на Европейския съюз. Естествено спорът между гостуващата в Бавария Меркел и преизбрания за трети път за водач на своя  Християнсоциален съюз (ХСС) Зеехофер приключил по европейски толерантно с признание от мъжката страна в диалога на неоспоримите заслуги на дамата през последните десет години за напредъка на Германия и Европа.
Ето така под под звуците на камбанната интерпретация на незабравимата песен "Вчера" премина моят незабравим ден в Мюнстер. Ден, в който се докоснах до вечната красота и градивност на Европа, но и до нейните тревоги, терзания и надежди. Явно живеем в сложно време, но все пак с мисълта за УТРЕ. 
 

Утре става ясна съдбата на коалицията

автор:Дума

visibility 109

/ брой: 224

Предстоящо

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 224

2000 униформени бяха на пост

автор:Дума

visibility 51

/ брой: 224

За Цветанов оставката на Симеонов заздравявала властта

автор:Дума

visibility 52

/ брой: 224

България е в топ 5 на страните с най-висока инфлация в ЕС

автор:Дума

visibility 52

/ брой: 224

Пускат в продажба е-винетките от 17 декември

автор:Дума

visibility 43

/ брой: 224

Борисов иска 20% от гръцкия терминал за газ

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 224

Въглища и дърва вече с опаковки и етикети

автор:Дума

visibility 42

/ брой: 224

Лавров: Газ през България само с гаранции от ЕС

автор:Дума

visibility 90

/ брой: 224

Шрьодер иска нови съюзници на Берлин

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 224

Кратки новини

автор:Дума

visibility 49

/ брой: 224

Чехите протестират срещу премиера Бабиш

автор:Дума

visibility 43

/ брой: 224

И докога ще продължава това чудо?

автор:Петра Ташева

visibility 62

/ брой: 224

Думи за Велко Вълканов

автор:Методи Георгиев

visibility 95

/ брой: 224

Пациентите мрат, министърът вика: По стандарт е!

автор:Аида Паникян

visibility 134

/ брой: 224

С бюджет 2019 кабинетът нарушава Конституцията

автор:Велиана Христова

visibility 63

/ брой: 224