23 Март 2019събота21:52 ч.

А който гласува, кого да псува?

/ брой: 239

автор:Иво Атанасов

visibility 1606

С наближаване на изборния ден в пощенските кутии заприиждаха агитационни шедьоври. "Който не гласува, себе си да псува...", категорична е една от листовките. Псуването е адресирано не към този, който няма да избере съответната партия, а към онзи, който въобще няма да отиде до урните. Разбира се, политическата активност трябва да се насърчава, но избраният в случая подход подсказва до каква степен вече липсата на идеи в предизборната надпревара се подменя от несръчни опити за оригиналничене. И как политиците все повече се (само)възприемат като чучелото на шефа в японските фирми, та който гласува, да има кого да псува.
Осъществяваното от СЕМ наблюдение върху електронните медии констатира вяла и скучна кампания. Това впечатление се засилва от вот на вот. От една страна, кандидатите все по-малко разчитат на участието си в медиите. Изборите се решават другояче - чрез изкушаване на избирателя с екскурзии и концерти и директното му купуване, чрез административен и корпоративен натиск, а при местния вот - и чрез преселение на гласоподаватели. Възвръщаемостта на всеки инвестиран в подобни дейности лев е много по-видима и по-сигурна. От друга страна, предизборната кампания все повече не започва, а свършва на датата, определена от закона за начална. Управляващите нямат интерес от дискусии, сблъсък на мнения и неудобни въпроси. За тях е важно онова, което са постигнали, непрекъснато да е във фокуса на общественото внимание. Ето защо добрите новини ни се поднасяха ударно месеци преди "горещата" фаза на кампанията. В студията и по страниците на печата имаше върволица от министри, шефове на агенции и на комисии. Повечето големи телевизии прегърнаха този подход, пускаха щедро в ефира си едни кметове, които да говорят за успехите си, а спрямо други организираха журналистически разследвания. Сякаш прословутото тефтерче на Филип Златанов не просто вече е намерено, но и отново е влязло в сила.
Тази по същество предизборна кампания протича в нерегламентирано от закона време, поради което е маскирана като информационно отразяване на събития или пък се промъква в различни журналистически форми. В този период взаимоотношенията между партии и медии, включително и финансовите, не се проследяват, защото никой няма задължението да го прави. И още нещо, което дори е по-важно: предизборните въздействия в месеците преди началото на кампанията се посрещат с далеч по-голямо доверие от аудиторията, защото й се поднасят не като политическа реклама, а като новини, коментари и предавания, които нямат в началото и в края си обозначение, че са посветени на предстоящото гласуване.
В такъв случай не бива да учудва констатацията на СЕМ, че в обществените електронни медии в първата фаза на кампанията излъчените безплатни форми имат категорично превъзходство спрямо платените. Няма все още мониторингови данни за търговските медии, но и с невъоръжено око се вижда, че сегашната предизборна надпревара е тържество на безплатните послания, и то на нерегламентираните. Веднъж ВМРО ще подложи на натиск регулатора да не даде лиценз на БНР за регионално съдържание на български език в Кърджали, внушавайки, че се готви пускането на турско радио. Това ще върви дни наред в медиите, и то безплатно, с което двете страни в изфабрикувания конфликт ще мобилизират електоратите си. После ДПС ще открие кампанията си с песента за Райна Княгиня, с което ще стегне редиците и на своите, и на опонентите си. Сетне етюдът с Волен Сидеров и полицаите ще се показва и коментира почти денонощно, та да генерира политическа активност не само сред противниците, но и сред привържениците му. И то в момент, в който тема номер едно за Европа, към която все се хвалим, че принадлежим, бяха протестите срещу Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство на САЩ и ЕС, на които бе отделено скандално по-малко време, отколкото на клек-шопа. Друг път Радан Кънев насред кампанията за местни избори ще обяви, че обмисля дали да се кандидатира за президент. Което е абсурдно, защото подсказва, че собствената кариера му е по-важна от онова, което сега вълнува общините, и тъй като отново сме свидетели как безплатно се консумира медиен ресурс за цели, за които трябва да се плаща.
Тези хитрости по време и особено преди кампаниите могат да бъдат регулирани, ако се приемат законови текстове за политическото търговско слово. Стъпвайки върху тях, СЕМ ще може да санкционира скритата политическа пропаганда, както сега го прави със скритата търговска реклама. Предизборното говорене до голяма степен ще се прибере в установения от закона период, а партиите постепенно ще се върнат към сблъсъка не на пари и влияние, а на идеи. В противен случай мераклиите за власт не просто ще ни кълнат да се псуваме, ако пасуваме, но както е тръгнало, и до сексуални закани може да прибягнат.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info

Апартаментът

автор:Павлета Давидова

visibility 1246

/ брой: 56

Полюсите на българската фило-фобия

visibility 372

/ брой: 56

В Испания няма давност за фашизма

visibility 418

/ брой: 56

ПРИКАЗНА ЖЕРАВНА

автор:Петра Ташева

visibility 217

/ брой: 56