14 Май 2021петък22:04 ч.

Променящата се тихоокеанска стратегия на САЩ или ЗМИЙСКИЯТ ОСТРОВ - НОВАТА БАРИЕРА НА ПЕНТАГОНА

Експертите в САЩ се надяват, че няма сила, която да преодолее тази линия

/ брой: 200

visibility 2567

Петър  ГЕРАСИМОВ

Очевидно споменът  за кървавата драма в Пърл Харбър (Перления пристан), преди повече от седем десетилетия, когато японската авиация покри с  бомбен "килим"  базата на Тихоокеанския флот на САЩ на Хаваите и почти я унищожи, още смущава сънищата на американските военачалници.
Пентагонът си взе бележки от случилото се и непосредствено след края на Втората световна война базата на Седмия (Тихоокеански) флот на САЩ бе преместена далеч на изток - на най-южния остров на Японския архипелаг - Окинава. Там бяха създадени над четиридесет американски военни бази на различни родове оръжия. Числеността на експедиционните корпуси на Пентагона, базирани там, понякога достигаше  внушителната цифра петдесет хиляди. Освен това след 1945-та САЩ побързаха да организират и няколко големи военни бази по крайбрежието на Южна Корея, наброяващи около двайсет хиляди военни.
Но както казва древногръцката поговорка, "Всичко тече, всичко се движи...". Потокът на времето наложи корекции и в тази, иначе достатъчно предвидливо замислена, тихоокеанска стратегия на Пентагона. Постепенно американските експедиционни части започнаха да сменят адресите си от Южна Корея и Япония.
Това стана твърде очевидно в първото десетилетие на новия век, когато близо десет хиляди американски морски пехотинци напуснаха казармените си бараки на остров Окинава, за да се "преселят" на един малко известен адрес - остров Гуам. Тази операция, продължила близо десет години, завърши в 2014-та и струваше около 10 милиарда долара, като японските власти "доброволно" поеха да покрият 60 процента от въпросната сума.
И така остров Гуам. Парче земя от Микронезия, по-точно от т.нар. Мариански острови, с площ от около 415 кв.км., захвърлено някъде в средата на Пасифика, доста далеч от територията на САЩ и не толкова далеч от пределите на Югоизточна Азия. Гуам е американско владение от края на деветнайсети век, получено като контрибуция в резултат на войната САЩ-Испания.
Територия със  субтропичен климат и население около 180 хиляди души, от които - двайсет хиляди американски военни. Субтропичен климат, живописни палми и ярки цветя, но... с една малка подробност: някъде в средата на миналия век с кораб от Щатите на острова се озовават т.нар. дървесни змии - неотровни пълзящи същества с едно характерно качество - унищожители на птичи яйца. За броени години змиите се размножават в геометрична прогресия и унищожават цялата перната популация на Гуам. И понеже няма птици, в тропическите гори започва да гъмжи от всякакви паяци, буболечки и други насекоми (иначе любима храна на птиците). Отдавна вече Гуам се ползва  с печалното прозвище "Змийския остров", защото - поне засега - живеещите там не успяват да се справят с пълзящата напаст.
Това положение очевидно никак не смущава базираните там американски военни: тук се намира голямата военновъздушна база на Пентагона "Андерсън", много мощен военен комуникационен център, пристан за  подводници.
Забележете геостратегическите предимства на малкия тропически остров Гуам - той се намира на около три часа със самолет (а на броени минути с ракета) от Япония, Китай, Корейския полуостров. Освен това през тази зона преминават  ключовите морски транспортни артерии в Тихия океан.
Допълнително  се модернизира военновъздушната база "Андерсън", която  разполага с две писти с дължина над 3 км и може да приема тежки бомбардировачи Б-52, както и военнотранспортни самолети.
В базата  вече са разположени  самолети за зареждане с гориво във въздуха, както и известен брой изтребители Ф-22 "Раптър". Пентагонът е предвидил и внушителната сума от 60 млн. долара за установяване в Гуам на ескадрила   безпилотни разузнавателни самолети от типа "Глобъл хоук".
Работи се усилено и по разширяване на голямата военноморска база  в залива Апра, където очевидно ще пусне котва и  атомният самолетоносач "Роналд Рейгън" (понастоящем флагман на Седмия американски флот), както и ще се разположи оперативна формация от т.нар. крайбрежни бойни кораби.  Междувременно се модернизира и съществуващата база за ядрени подводници.
Защо се налагат тези скъпоструващи военни рокади? Несъмнено отговорът се крие в основно променената ситуация в Югоизточна Азия, особено след началото на този век. Очевидно  шефовете на Пентагона вече не се чувстват сигурни нито в района на Източно, на Жълто или на Южнокитайско море. Военната  мощ на Китай в региона е толкова нараснала, че съществуващите военни бази на САЩ в Южна Корея и Япония са, меко казано, силно уязвими.
Близката история е пълна с показателни примери в това отношение. Ето само един от тях - преди девет години при едно тактическо учение на Седмия флот край бреговете на Корейския полуостров, в което участва и тогавашният флотски флагман - атомният самолетоносач  "Джордж Уошингтън", на триста метра от него внезапно изплува китайска военна подводница клас "Сун". Необходимо пояснение: всеки самолетоносач пътува с цяла "свита" бойни кораби, помощни съдове и подводници. Те имат за задача да охраняват всячески плаващата военна база с персонал от няколко хиляди души (каквото всъщност е всеки самолетоносач). Както твърди в печата английски вицеадмирал, присъствал на ученията, американските военни са преживели огромен шок от появата на вражеска  подводна лодка току под носа на огромния кораб."Шокът - твърди въпросният британски военен - беше почти същият, когато американците разбраха, че в СССР  е изстрелян изкуствен спътник..". По това време все още експертите на Пентагона се отнасят с пълно пренебрежение към техническите качествата на китайските подводници. Оказва се обаче, че още преди десетина години китайска подводница може да преодолее мощните подслушвателни уредби на американските морски съдове и да се окаже лице в лице с потенциалния противник.
Да не говорим, че вече и Китай разполага с изтребители-бомбардировачи от пето поколение, с най-съвършена ракетна и сателитна техника.
Трябва да споменем силните антиамерикански настроения, трупани с години в Южна Корея и особено в Япония. Всяка година на шести август над милион японци свеждат глава под траурните удари на камбаната на  овъглената църква в Хирошима, за да почетат паметта на стотиците хиляди загинали и... да си припомнят кои са извършителите. Неведнъж съм повтарял мнението си, че "близкото  приятелство" между Вашингтон и Токио е същото като "братската дружба" между ГДР и СССР. Някои неща не се забравят - особено, когато иде реч за военна окупация.
И така: новата водна бариера на Пентагона в Пасифика се нарича Гуам или Змийският остров. Военните експерти в САЩ се надяват, че никаква сила няма да може да преодолее електронно техническата и ядрена тихоокеанска линия, зад която очевидно Щатите смятат, че започват техните териториални води. А дали е така?
 

НАП започва проверки на големите данъкоплатци

автор:Дума

visibility 340

Кабинетът освободи шефката на НАП

автор:Дума

visibility 349

България е първа по спад на емигрантските пари

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 91

Всеки четвърти e задлъжнял към банки

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 91

Гърция: Мигранти идват от България

автор:Дума

visibility 353

/ брой: 91

Пенсионирани генерали се усъмниха в Байдън

автор:Дума

visibility 422

/ брой: 91

Израел планира операция в Газа

автор:Дума

visibility 215

/ брой: 91

Уроците на Щастливеца

visibility 345

/ брой: 91

Ново Време

автор:Дума

visibility 280

/ брой: 91

В чудния свят на маите

visibility 401

/ брой: 91

Датата

автор:Дума

visibility 197

/ брой: 91

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ