17 Август 2019събота14:58 ч.

Съвършената Маргарита Лилова

Перфекционист на сцената, така немската и американската критика определят знаменитата ни оперна певица

/ брой: 177

автор:Огнян Стамболиев

visibility 1824

Маргарита Лилова (1935-2012) беше по- известна в Австрия, отколкото в България. От 1963 до 1995 г. беше щатна солистка на Виенската държавна опера, а у нас гостуваше рядко в София, по-често във Варна, откъдето започна и творческият й път през 1959 г. Повечето енциклопедични справочници я определят като "българско-австрийска певица".
Родена е на 26 юли 1935 г., под знака на Лъва, в Червен бряг, в културно семейство, в което художествената музика е на почит. Израства в столицата. Пее от дете. Участва в детския хор на Софийската опера. През 1958 г. завършва с отличие Държавната музикална академия като ученичка по пеене на проф. Мара Маринова-Цибулка, а актьорско майсторство изучава при доц. Михаил Янков. През следващата година е назначена във Варненската опера. Там дебютира като Мадалена от "Риголето" на Верди и до 1961 г. подготвя няколко големи роли, сред които: Амнерис в "Аида", Полина и Графинята в "Дама Пика" на Чайковски, Азучена в "Трубадур".
1961 година е съдбовна за младата певица. Тогава е първото издание на уникалния Международен конкурс за млади оперни певци в София, на който кандидатите, стигнали до финалния трети тур, се представят в цял оперен спектакъл. През 1961 г. в София пристигат 65 певци от 22 страни. Дават се 12 награди и 8 поощрения. Първите трима златни медалисти са: Питър Глосъп (баритон) от Лондон, Теодора Лукачу (сопран) от Букурещ и Асен Селимски (баритон) от София, трима великолепни певци с голяма кариера.
Маргарита Лилова получава четвъртата награда при една сериозна конкуренция и точно това ще й отвари пътя към Европа и света. Но първо става

солистка на Софийската опера

и бързо поема част от мецосопрановия репертоар като дублира титулярката Надя Афеян. На конкурса я чува интендантът на Виенската щатсопера и така получава покана за работа там. Първото й излизане на тази голяма сцена е на 1 януари 1963 г. в трудната роля на Амнерис от "Аида". Успехът е безспорен и тя става постоянна, щатна солистка. Не след дълго е чута и от великия Херберт фон Караян, който високо оценява певческата й дарба и особено голямата й музикалност и я ангажира за ролята на Кръчмарката в "Борис Годунов" на Мусоргски. С Караян тя ще продължи да работи не само във Виена, но и на фестивала в града на Моцарт, Залцбург.
Друга щастлива за нея среща е тази със знаменития диригент Йозеф Крипс. С големия познавач и интерпретатор на Моцарт тя изработва повечето от ролите си от този автор. Една от тях, Марцелина, от "Сватбата на Фигаро" ще се нареди сред коронните й превъплъщения. Ще бъде незаменимата Марцелина в 143 представления на тази опера. Всъщност на виенска сцена Лилова ще участва в 46 различни по стил и характер роли: големи, малки и средни общо в 1135 представления. И винаги с неизменен успех. Нейните роли ще бъдат винаги прецизно по немски изработени до най-дребния детайл, тя ще е винаги сигурна на сцената като певица, актриса и музикант. Един

еталон за високо майсторство

"Един перфекционист на сцената", както я определиха немската и американската критика. И това ще се оцени от Австрия, която ще я удостои с най-голямото звание за един оперен изпълнител - "камерзенгерин", близко до нашето "народен артист", от което, за съжаление, прибързано и необмислено се отказахме... Тук ще отворя една скоба: след австрийците и германците, званието "камерзенгер" (м.р.) и "камерзенгерин" (ж.р.) във Виена, българите са на трето място по своя брой, преди италианците, французите и другите чужди певци със заслуги и постижения на тази елитна световна сцена.
Интересното в кариерата на тази именита певица е, че повечето от големите си партия тя подготвя за невероятно кратки срокове на чужди сцени по света като гастрольор. Така в Парижката Гран опера дебютира като Еболи от "Дон Карлос", в Марсилия излиза за първи път като Далила от "Самсон и Далила" на Сен Санс, в Сан Франциско - Шарлота от "Вертер" на Масне. По това време (60-те и 70-те години, когато Лилова е в апогея си) в големите театри е практика гастрольорите да нямат дори и една репетиция с оркестър на сцена, а само една или две с пиано, и направо да се представят пред публиката.

Голямата музикалност

и интелигентност на Маргарита Лилова, както и работоспособността й я задържат близо три десетилетия на върха не само във Виена, но и по света.
В най-силните си сезони тя пее в Ковънт гардън, Берлин, Ла Скала, Метрополитън, Буенос Айрес, Лисео, Барселона, Будапеща, Прага, Москва, Мюнхен... Има шанса да пее редом със светила на оперната сцена като: Джузепе ди Стефано, Пласидо Доминго, Карло Бергонци, Биргит Нилсен, Рената Тебалди, Леони Ризанек... У нас гостува с концерти и спектакли на Варненско лято, в Софийската опера, изнася и камерни песенни рецитали. Самата тя се счита в равна степен за оперна и камерна певица и държи изключително много на художествената песен. В тези програми, наред с немските, френските, руските и италианските автори, често включва и български творби от Добри Христов, Черкин, Пипков, Големинов, Хаджиев.

Обожава българската песен

В едно интервю за телевизионната журналистка Невена Коралова твърди, че лиричната й природа се нуждае от художествената песен, за да компенсира, общо взето, драматичния си, тежък мецосопранов репертоар. Благодарна е на композитора Любомир Пипков, който като преподавател в Академията й открива света на песента. Но репертоарът на Маргарита Лилова е не само драматичен, наред с Азучена, Улрика, Далила, Амнерис, Сляпата от "Джоконда", Леонора от "Фаворитката", тя се превъплъщава с не по-малък успех и в редица комични героини от опери на Росини, Доницети, Моцарт, Вебер, Ото Николай, Лорцинг, Рихард Щраус, Мусоргски, Прокофиев... В тях, както и в сериозните роли, обемният й, красив, тембрист, отлично школуван мецосопран, безспорната й музикалност и артистичност й позволяват да изгради ярки, пълнокръвни образи. За щастие, част от тях са записани и на филмова лента - това са екранизациите на оперите "Джоконда", "Арабела", "Сватбата на Фигаро", "Кавалерът на розата", които могат да се видят и интернет пространството. Маргарита Лилова почина след тежко боледуване от рак на 13 април 2012 г. във Виена, където бе погребана с почести. Днес, нейната талантлива дъщеря, сопраното Весела Златева, е сред водещите солисти на операта в Карлсруе, Германия, и следва успешно нейния път в изкуството.



 

Маргарита Лилова
 

Мъртва риба изплува край Руен

автор:Дума

visibility 134

3/4 от жилищата са от социализма

автор:Дума

visibility 592

/ брой: 157

НАП се хвали, че нарушенията по морето намалявали

автор:Дума

visibility 145

/ брой: 157

Букурещ затваря центъра си за стари автомобили

автор:Дума

visibility 205

/ брой: 157

В Дания пуснаха ипотека с отрицателна лихва

автор:Дума

visibility 172

/ брой: 157

Пожар във фабрика в Сърбия

автор:Дума

visibility 170

Паника на метростанция в Ню Йорк

автор:Дума

visibility 1364

САЩ поискаха изземване на иранския танкер

автор:Дума

visibility 294

/ брой: 157

Корбин ще опита да свали Джонсън

автор:Дума

visibility 241

/ брой: 157

Особена порода

автор:Ина Михайлова

visibility 1256

/ брой: 157

Пацо във Валенсия, където съдят за корупция

visibility 370

/ брой: 157

Гербаджийска идеология на безпросветието

автор:Юри Михалков

visibility 526

/ брой: 157

Без какво можем и без какво не можем

автор:Лозан Такев

visibility 261

/ брой: 157

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ