01 Декември 2021сряда02:03 ч.

Неизвестно за известното

Космическа ли е българската шевица?

Как и защо в нея е закодирано древното знание за света и историята на народа ни

/ брой: 175

visibility 19542

 Пенка Исаева
 

Погледне ли човек някоя българска везба, веднага усеща красотата и хармонията й. Изследователите твърдят, че тя представлява знаци и символи, в които е закодирано невероятно послание и в него българката е вложила любовта си към дома и природата. Тези древни рисунки се шиели за здраве, любов, плодородие, благоденствие. Символизирали хармонията в света и човешкото поведение, пазели, лекували и криели тайни. Предавали се от майка на дъщеря и така се съхранили хилядолетия наред. Те идват според учените и археолозите от бронзовата епоха на Тракия, а много от мотивите за украса на ризи и елечета крият произхода си дори в далечната медно-каменна епоха. Защо да се чудим тогава, че тук, в България, всичко ни е мило и родно!

   Носиите на старите българи

Какво са били те за своите създатели?
В света на българите от минали времена дрехата е свята така, както са свети домашният олтар, огнището, земята. Носията е била вид документ за самоличност. По отличителните й белези се разбирало от коя област е човекът, от кой род е, дали е семеен или не, материалното му състояние.
Херодот описва шарените ямурлуци на траките (връхните им дрехи), наричани зейри. Те са дълги до глезените, изработени от дебел вълнен плат, украсен с единични или двойни цветни ивици. Други връхни дрехи, споменати от Овидий и носени от гетите в Мизия, са кожусите, които обличали и мъжете, и жените.
Основният цвят на везаните изделия - червеният - за българите символизирал майчината кръв и продължението на живота, пазел от "лоши очи" и уроки.
Белият цвят изразявал чистотата, нетленността, неопетнената младост и божествената светлина.
Зеленият - вечно възраждащия се живот и дървото на живота.
Златният - благоденствието, слънцето, огъня и светлината.
Българската бродерия се изпълнява основно с бод кръстче (Х).

Знакът Х
 
 С него се отбелязва римската цифра 10, знак е за умножение или променлива величина в алгебрата, неизвестен или безименен фактор (мистър Х). Х се асоциира с женските признаци, защото двете женски хромозоми имат Х-образна форма. Знакът Х, също като преграда, говори, че само човекът е способен да преодолее препятствието както в земен, така и в духовен план. Да се постави кръст на нещо означава да се спре някакво действие, да се завърши едно дело.
Знакът Х обединява алфата и омегата (началото и края) в един символ, който означава първата буква от името на Христос, а в него са кодирани думите на Исус: "Аз съм алфата и омегата", "Аз съм Пътят".
Знакът показва по какъв начин трябва да се развива човек, за да постигне съвършенство.

Свастика и сувастика

От най-дълбока древност нашите деди са изповядвали култа към Слънцето и светлината, чийто символ е свастиката, съдържащ в себе си също така познание за Вселената. Надали ще се намери друг народ, при който свещеният знак да е втъкан до такава степен в бита и философията му. От ранния неолит през последните 10 000 години прадедите ни са го изобразявали върху всички възможни материали - камък, глина, дърво, тъкан и др., за да достигне до нас, извезан върху традиционните ризи и носии.
Думата свастика произлиза от санскрит - су асти, и означава буквално "Да бъде добро", своего рода пожелание за благополучие, благосъстояние и щастие, а думата щастие е твърде близка по звучене до суасти. Сред народа символът е познат като колото, кръстатката или просто Слънце, в руския език свастиката е коловрат - въртенето на Слънцето. В зависимост от посоката на въртене (на пречупените краища на кръста) в посока на часовниковата стрелка се нарича свастика (дясно), а в обратната - сувастика (ляво). Те заедно символизират единството между противоположностите, от които се ражда животът.

Елбетицата

Името идва от  елем-бехт, т.е. първи-осем или осемте посоки на света, което на старобългарски е роджета. Орнаментът се среща масово в българското везмо и му е толкова присъщ, че се вписва в него от хилядолетия. Елбетицата символизира хармонията в света и в човешкото поведение. Осемте посоки на света се съединяват в един общ стабилен център, а коренът идва от първобългарската традиция, където се среща титлата "багатур", олицетворяваща българската мощ. Съчетанието от кръст и знака ипсилон доказва прабългарския произход на тези орнаменти.
Освен това в елбетицата е заложен календарен смисъл. Двойният кръст показва Закона за отчитане на времето - познат на древните българи и запазен като свещен символ. Двойният кръст обикновено е бил поставян в кръг, което означава, че е имало народ, който е можел да следи положението на Слънцето и Небето. Това са и осемте главни празника през годината, съвпадащи с 8-те позиции от движението на Слънцето.
В някои варианти на орнамента персонифицирането на сезоните се вижда много ясно. Символът е наричан в различни краища на българското землище според това на какво ги оприличават хората - "колото", "грошанката", "трапезата", "голямото коло", "зелената нишка", "ябълките".
Двойният кръст е основен символ в православното християнството, като се използва паралелно с традиционния кръст. В почти всяка църква по стенописите се намират изображения на двойния кръст, като той често се извезва по свещеническите и патриаршески дрехи. Използването на двойния кръст в християнството показва връзките му с неговите първоизточници, намиращи се в езическата митология, в месопотамската и зороастрийска астрономия.

Пентаграма

Когато е "права", изразява същността на идеалния човек, чийто разум владее всички страсти и те се намират в единство и хармония. А когато е "обърната", показва заблудената душа, подчинена на стихийните качества и на материалното. Такава душа се намира във властта на дявола, затова е сатанински символ.
Защо робът не може да учи?
Защото е в четворката, в ограждението, в квадрата, във и под законите, които го притискат и управляват. Петицата (пентаграмът) е разширението на квадрата и възможността за изход от робството чрез учене. Петицата е числото на ученика и води до шестицата, символизираща Давидовата звезда.

Космическата костенурка

е наречена още плетеница "Дълголетие", "Мистичен възел" или "Възел на щастието". Среща се в Тибет, Китай, Монголия, Корея, Средна Азия, във Волжка България, в Дунавска България и навсякъде, където се е разселвал българският народ. Има я като стилизиран орнамент по най-различни български предмети, шевици на дрехи и покъщнина.
Плетеницата е стилизирано изображение на костенурка с диференцирани тяло и крайници. Костенурката символизира дълголетието и мъдростта и често се използва като знак за вечност. Древните българи са имали космогоничната представа, че Земята се крепи върху корубата на гигантска костенурка; и когато тя се размърдва, се получавали земетресенията.
Според народните поверия костенурката живее повече от 500 години и от това става мъдра и всезнаеща, познава билките и магиите. Единствено тя знае къде расте билката разковниче, която имала способността да отваря всичко заключено. Космическата костенурка се отъждествява с мандалата (мистична карта на Вселената) и подобно на нея указва световните посоки. Нумерологично изразява числото 9, свещено за древните българи (8-те световни посоки и центърът, 9-те основни планети в Слънчевата система и 9-те месеца преди раждането на човека). Небесната костенурка или Символ на безкрайността се изобразява като 3 преплетени осмици и древните са го носили като защитен талисман против беди и нещастия.
Стилизираното изображение на костенурката в орнаментите на нашите шевици е ромб с върхове по посоките на света и със залепени два триъгълника отстрани. Неговите производни триъгълници представляват различните видове МАКАЗ - голям, малък, двоен, троен, канатица. Този знак се изобразява с два допрени с върховете си триъгълника - завъртените наобратно половинки на ромба.
Допирането на двата триъгълника е съприкосновение, начало на контакта, т.е. годеж. Когато двата триъгълника са допрени с широките си страни, символизират сродство, сродяване или бабица (гърбица). На български думата маказ означава разклонение, а на турски - ножица.
 
Дървото на живота

е знак за дългия исторически път, извървян от древния ни народ. Със своята изправеност и насоченост нагоре принадлежи към символите на вертикалността. Дървото олицетворява цикличния характер на космическата еволюция - живот, смърт - чрез раззеленяването и окапването на листата всяка година. Корените му са населени с дребни подземни животинки, в клоните и над короната се подслоняват и летят птици - по този начин дървото свързва земния и небесния живот.
Короната олицетворява небосвода с неговите реални и свръхестествени обитатели. Стволът разделя небето от Земята и съответства на средния, земния, човешкия свят. Корените символизират долния, подземния свят. То може да се интерпретира като път към света на небесните богове или подземните зли сили.

Петлето

В митологията петелът е слънчев символ, защото възвестява настъпването на новия ден. И днес хората казват "петляно време", "по първи петли", когато отбелязват началото на деня. Според традиционните представи времето от залез слънце до първи петли е тази част от денонощието, когато се появяват караконджули, вампири, таласъми и други митологични персонажи. С пропяването на петел те загубват своята сила. Предпазната му функция личи от редица заклинания, с които баячката гони болестта в "пусти гори, дето петел не пее".
Петелът е многозначен символ. Той олицетворява мъжкото начало и оплодителната способност, както и женското възпроизвеждащо начало. Така петелът е ярък символ на потенция, включва се в сватбените ритуали и изразява тяхната основна идея.


  Източен слънчев символ

  Казанлъшка бродерия

Двоен кръст - символ на елбетицата


Самоковска шевица с макази и елбетица

Трънска елбетица-детелини

Възелът на щастието - плетеница на космическата костенурка

Чепеларско сватбарско везмо - петлета и дървото на живота

Смолянско младежко облекло

Родопска женска дреха

 Шопски литак със златна украса

Свищовска носия

Кюстендилски официален тоалет от миналия век

Варненски фолклор
 

Всеки пети учител напуска през първата си година

автор:Дума

visibility 140

/ брой: 231

Минеков сезира прокуратурата за тунела до Римския стадион

автор:Дума

visibility 154

/ брой: 231

По-високи данъчни облекчения за родители

автор:Дума

visibility 137

/ брой: 231

Топлофикациите: Парното поскъпва с над 20% от януари

автор:Дума

visibility 226

/ брой: 231

Фаталният участък на "Струма" е без Акт 16

автор:Дума

visibility 212

/ брой: 231

Производствените цени нараснаха с 24 % за година

автор:Дума

visibility 205

/ брой: 231

Шотландия се готви за нов референдум

автор:Дума

visibility 252

/ брой: 231

Русия и КНДР критикуват АУКУС

автор:Дума

visibility 234

/ брой: 231

Глоба и затвор в Австрия за отказ от ваксинация

автор:Дума

visibility 265

/ брой: 231

Протести в Бангладеш

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 231

Кой кара снегорина?

автор:Деси Велева

visibility 125

/ брой: 231

До Никулден не трябва да пуснем Омикрон

автор:Велиана Христова

visibility 264

/ брой: 231

Борбата за теменужките

автор:Деси Велева

visibility 273

/ брой: 231

Пенсионерска Коледа

автор:Ева Костова

visibility 296

/ брой: 231

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ