Да загинеш, когато милионите възкръсват

Доц. д-р Емилия Лазарова

Вълнуващо е връщането към документите и към живота на Цвятко Радойнов. Той е деветото дете на Елена и Кольо Радойнови от с. Крън, Старозагорско. Роден е на 10 февруари 1895 г. Завършва с отличие началното училище в родното село, а след това продължава учението си в с. Шипка. След като завършва шипченската прогимназия през 1910 г., Кольо Радойнов, въпреки оскъдните материални възможности, записва сина си в Педагогическата гимназия в Казанлък. В града по това време кипят оживени политически борби дори и сред учениците на гимназията, където са сформирани няколко марксистки кръжоци, в един от които е и Цвятко Радойнов. През 1914 г. Цвятко Радойнов е с диплома в ръка, образован и завладян от желанието да бъде народен учител. Назначен в с. Сунгурларе, Карнобатско, и едва ориентирал се в обстановката на непознатото село, той е призован да отбие военната си служба в Школата за запасни офицери в София. След завършване на школата е изпратен като офицерски кандидат в 29 Ямболски полк, във 2-ра рота служи като взводен командир. След демобилизацията в края на войната младият офицер се връща в родното село Крън и се включва в революционните борби на Партията на тесните социалисти. В революционните следвоенни години (1918-1919 г.) за младия учител Цвятко Радойнов няма учителско място в родния край и той се установява последователно в бедните и потънали в невежество и комари села на Южното Черноморие - с. Равда и с. Св. Никола. И тук той веднага се свързва с будните младежи в района и продължава своята политическа дейност, която вече е част от природата му. Тогава създава и семейство със своята любима Божана. През новата учебна година 1920-1921 г. той се установява като учител в с. Карабунар (гр. Грудово, Средец) и започва важен етап в живота му и бурната му политическа дейност. Младият учител и семейството му веднага се свързва с Тодор Грудов - буден, предан и всеотдаен създател на местната партийна организация. Резултат от тяхната неуморна дейност е блестящата победа в общинските избори през 1922 г. и обявяването на първата общинска комуна в с. Карабуняр с кмет Тодор Грудов. Скоро настъплението на реакцията помита и Карабунарската комуна, започват арести и преследвания на местните дейци - Цвятко Радойнов и Тодор Грудов. Комуната е разпусната. Цвятко Радойнов не се плаши и от арестите, и предупрежденията на властите през септември 1923 г. и с военния си опит и знания, редом с Тодор Груев застава начело на 400-те въоръжени въстаници от Карабунарския район в борбата за работническо-селска власт и против настъплението на фашизма. Организаторите и ръководителите на въстанието - Цвятко Радойнов, Тодор Грудов и др. са

заловени и задочно осъдени на смърт

И когато настъпва погромът на въстанието и злокобните бели септемврийски нощи, Цвятко Радойнов заедно с още тринадесет участници от въстанието в Бургаско, преминава през турската граница и скоро след това се отправя към Съветския съюз. Групата от българските емигранти след няколкомесечно пребиваване в Москва, с подкрепата на МОПР и на съветските власти, през март 1924 г. се отправят към гр. Полтава, където получават за обработка едно изоставено помещническо имение на километър от с. Параскеевка. Българските политически емигранти започват възстановяването на изоставените жилищни и стопански сгради, мелница и участък земя и основават комуната "Димитър Благоев". За Цвятко Радойнов и неговите другари емигранти идването в СССР е не само за да се спасят от фашисткия терор, а преди всичко, за да се образоват и готвят за по-нататъшната борба за освобождението и доброто бъдеще на своята родина.
През септември 1926 г. Цвятко Радойнов със семейството си се установява в Москва и започва обучението си във Военната академия "М. В. Фрунзе". Получава и съветско гражданство под името Андрей Константинович Радионов. След завършване на авторитетната военна академия Андрей Радионов, вече полковник от Съветската армия, е назначен за началник на Инженерно-командния факултет, а след това е началник щаб на едно от поделенията на Киевския гарнизон, после е командирован в Новочеркаск като преподавател по обща тактика в курс за квалификация и усъвършенстване на командния състав на Съветската армия.

Гражданската война в Испания

е генералната репетиция за новата световна война, готвена от фашизма. Сред доброволците-интернационалисти е и един от стоте българи интербригадисти-политически емигранти в СССР, полковникът от Съветската армия Андрей Константинович Радионов. Той е сред едни от най-добрите и ценени военни специалисти.
22 юни 1941 г. е драматична дата, която обръща историята и милиони съдби и поставя СССР, човечеството пред изпитание. За разгръщане на въоръжената антифашистка борба в България са необходими високоподготвени функционери, с отлична военна, бойна, политическа и идейна подготовка, с мъдростта на ръководители. На всички тези високи изисквания отговаря полковник Цвятко Радойнов, който ръководи първата група подводничари (от 14 души). През лятото на 1941 г. започва подготовката на първите групи от български емигранти, които да заминат с подводници и самолети за България в помощ на разгарящата се антифашистка съпротива. На 5 август 1941 г. вечерта 14 достойни и смели българи-ангифашисти, ръководени от Цвятко Радойнов, се качват в подводницата "Щука - 211"с капитан - лейтенант Александър Девятко и поемат пътя към България. Благодарение на натрупаните знания и опит, Цвятко Радойнов в периода март-април 1942 г. разработва бойната инструкция (известна, като "Съвети на четника"), в която излага целите на антифашистката борба, въоръжението, тактиката, формите на съпротива, методите на действие, материалното осигуряване и схема на организация на партизанските чети и отряди. В тези дни той договаря със съветските власти снабдяването с оръжие и боеприпаси, необходими за българската съпротива. Засилват се контактите и с югославската съпротива и особено с партизанските сили, които действат в близост с границите на България.
В тези драматични месеци от живота на Цвятко Радойнов

най-близкият му сътрудник и помощник

в работата е Никола Вапцаров. Един професионален боец, влюбен завинаги в литературата и изкуството и един поет, отдаден на революцията, работят честно и всеотдайно рамо до рамо и в един ритъм. Тежки, изпълнени с упорита работа и напрежение са последните месеци от живота на Цвятко Радойнов. Мнозина от неговите другари, пристигнали от СССР в помощ на антифашистката борба загиват. Изключително трудни са условията на работа и в София, и в страната е разпростряна гъстата мрежа на полицията и армията, а мнозина от сътрудниците все още нямат необходимия опит. Международната и вътрешната обстановка все още са в полза на противника, който се възползва от своята агентура и предателства... Полицията успява (чрез провокатор) да влезе в следите на нелегалните функционери. Така започват големите провали, началото на тежкия удар. Никола Вапцаров, Георги Минчев, Атанас Романов... - един след друг са арестувани прекрасните и най-близки съратници на Радойнов. А за него настъпват дни на все по-голяма изолация. И в тези най-тежки дни Цвятко Радойнов с радостна усмивка казва: "Правим революция, за да има в живота ни повече цветя."
 На 25 април 1942 г. вечерта, когато се прибира в квартирата си на бул. "Фердинанд" Цвятко Радойнов е

издебнат и нападнат в тъмнината

Опитва се да се отбранява, стреля два пъти с пистолета си, но напразно. Ударът е насочен организирано (с агентура, следене, в духа на нацистката практика и на коварството на Гешев) срещу централното партийно ръководство. След арестите на ръководните функционери, цар Борис и управляващите устройват два отделни съдебни процеса: първият по време е срещу Централната военна комисия (известен още като "процесът на парашутистите" и подводничарите, в това число и Цвятко Радойнов), а скоро след това - срещу Централния комитет на БКП, където са обвинени сътрудниците им. Военният прокурор подвежда под отговорност 27 изпитани и видни дейци на политическата емиграция, начело с Цвятко Радойнов, който е главният обвиняем. Процесът, продължава само седмица има за задача формално да утвърди едно вече взето решение. На 26 юни към 18 часа е прочетена смъртната присъда на подсъдимите по процеса на подводничарите - Цвятко Радойнов и още 17 човека са осъдени на смърт. Палачите бързат с изпълнението на присъдата. Преди да проехтят изстрелите се откроява спокойният и плътен глас на Цвятко Радойнов: "Да живее свободна България! Да живее Съветският съюз! Смърт на фашизма!"
В тези злокобни летни дни дни на 1942 г. България губи един от своите достойни синове и патриоти, един от колосите на социалната борба - един от най-подготвените ръководители на въоръжената антифашистка борба; ветеран на социалната идея, на социализма от тесносоциалистическия период от началото на века; герой от Септемврийското въстание; политически емигрант и висш военен съветник в СССР; интербригадист с огромен военен опит по време на Гражданската война в Испания; полковник от Съветската армия и предан на победоносното дело на Съветския съюз за изграждането на социализма и победата над фашизма - генерал-майор Цвятко Радойнов. И още измерения има тази загуба, защото загива един културен, образован, духовен човек, който иска да живее в хуманен, мирен свят, озарен от несломима воля, вяра и обаяние!