С кораби по Марица - фантазия или реалност

Река Марица - плавателна? За мнозина от нас това изглежда илюзия, мечта. В миналото обаче е било действителност. Марица е най-голямата българска река, а преди стотици години водата в нейното корито била толкова много, че по реката плавали кораби. От "сините очи" - бистрите Маричини езера в Рила, по своя 521,6-километров път, в който тя приема водите на близо 100 притока, Марица тече през Южна България, Гърция, и в Турция до град Енос се влива в Егейско море. От Белово надолу по реката са плавали не само лодки, каици, но и търговски кораби. Плавателните съдове стигали морето и продължавали своя морски път по света. Така се осъществявал и улеснявал обменът на стоки.
Кои са доказателствата, че Марица е била плавателна? 
Кораби са акостирали в сърцето на Тракия. През 1988 г. археолози начело с проф. Велизар Велков и проф. Лидия Домарадска откриват гръцкото пристанище Пистирос. То е край с. Ветрен, на 7 км от г. Септември, на левия бряг на Марица. Този античен градски център е създаден от елински търговци от остров Тасос в земите на древните траки и е с около век по-стар от Севтополис. Снабдявал е с вносни стоки цяла Тракия.
Основан е през първата половина на V век пр. Хр., по времето на Терес и Ситалк - първите царе на Одриската държава. Разцветът му е в тV век пр. н. е. Емпорионът (търговският център) е с внушителни размери и впечатлява с начина си на градеж. Има кули, бастиони, улици с каменна настилка, сгради с каменни основи, канализационна система. Тук са живели траки и елини. Откритите надписи на старогръцки доказват, че населението е живяло заедно.
Тракия с богатите си рудни залежи привличала хора от басейна на Егейско море, които тук разработвали мините и изнасяли метали. Създавали още ювелирни производствени ателиета - открити са поти, духала, щампи, матрици, калъпи за изработването на печати - глинени, за скрепяване на търговски договори.
В началото на ттт в. емпорионът бил опожарен от келти. Защо запада пристанището и се разрушава този голям производствен и търговски център?
Предположенията са, че е имало катастрофално наводнение, което е потопило града, променило е коритото на Марица, отдалечило е пристанището. Може да е имало и земетресение, което да е причина за намаляване на дебита на притоците и поради това реката да е престанала да бъде плавателна. От години тук работят археолози от България, Англия, Полша, Чехия, Франция, Гърция.
Реката е душата на селищата край нея. Те затова и са възниквали около реките, защото водата е жизнено необходима за хората, за стопанството, за живота. Но реката е и красота! Можете ли да си представите Париж без Сена, Лондон без Темза, Виена, Белград, Будапеща без Дунав? Така е и с моя роден Пловдив, чийто емблеми са тепетата и виещата се около тях Марица.
Разцветът на Пловдив, един от най-древните градове в света, по-стар от Рим, Атина, Картаген, Константинопол и почти съвременник на Троя, се дължи и на Марица, която е била воден път. Одриси, беси, траки населявали поречието на Марица. Те създали и укрепеното селище върху Трихълмието и го нарекли Евмолпия, което означава  сладкозвучие! В 1153 г. арабският географ и историк Ал Идриси пише, че реката е имала много имена: Хебър, Хеброс (влажен, мокър, вода), Евър, Еврос, Мерич, Марич, Мерис (река към морето). Променя името си на Марица (със старотракийски корен е и означава блато, езеро, голяма вода), защото в нея се вливат много други реки и става голяма, пълна река, става велика!
Марица е била главната водна артерия за износ и внос на стоки. Целогодишно била пълноводна. Тук плавали салове, шлепове, каици, лодки, катери, малки кораби. Била главната връзка от Тракия към юг - за Енос, Солун, Истанбул. По нея плавали от тукашните земи към Егейския свят и оттам - към цял свят. Пристанището на Пловдив било на остров Адата.
Доказателства, че реката е била плавателна, са и откритите от археолози древни монети. На тях е изобразен бог Хеброс, държащ в ръцете си класове, макове, цветче трепетлика - символи на плодородието. Около него има лодка или кораб, подсказващ за плавателността на реката.
Върху гравюра от ХтV век са изобразени градът, реката и на северната страна - остров Адата и пристанището - с платноход.
Исторически доказателства за плавателността на Марица се намират и в Имарет джамия в Пловдив, в района на аптека "Марица", в близост до Стария мост на Марица. Историята на този храм, построен върху основите на християнска църква с название "Успение на св. Богородица", е свързана с разказите за царица Мария, която предрича убийството на султан Мурад. А името на джамията  идва от построения тук имарет - приют.
Имаретите били странноприемници, които предоставяли безплатна храна и подслон за странстващите мюсюлмани. Помещавали се в дворовете на джамиите, в предверията им, но били строени и специални сгради за тях. Тази джамия била любимата на Шахабедин паша, османски военачалник със стремителна кариера. Той е син на Лала Шахин - покорителят на Тракия. Назначен е за бейлербей на Румелия, а после и за началник на бреговата охрана на империята. Сетне става везир, а в 1453 г. участва в завземането на Константинопол. Пенсионира се като един от най-богатите първенци в империята и се завръща във Филибето.
Финансира няколко богоугодни ритуални комплекса и сред тях е Имарет джамия, около която издига огромен комплекс от сгради, включително и двуетажния имарет. В него били настанени приближените му моряци, които го последвали тук. В ХтХ век имаретът бил разрушен, но джамията е реставрирана и сега е паметник на културата. През 1958 г. Пловдивският исторически музей кани проф. Димитър Овчаров да проучи стенописите на Имарет джамия и странните рисунки, надраскани с острие върху стените на преддверието й. Това са речни съдове от времето, когато Марица е била плавателна.
На съхранените 58 рисунки и графити са изобразени кораби, морски съоръжения, способи за риболов, екзотични растения и животни от морето и крайбрежието. Морските съдове говорели за ХтV и ХV век. Предполага се, че са рисувани от моряци и войни от обкръжението на Шахабедин паша, които го последвали тук, в Пловдив, след оттеглянето му от активна политическа дейност. Османската империя е наемала обучени моряци - християни или бивши християни, приели исляма. Вечер, седнали край огъня, те си разказвали приключенията от своя моряшки живот и го илюстрирали с тези графити. Така била създадена тази своеобразна "галерия" от рисунки, които също доказват, че Марица е била плавателна.
В книгата "Българската гора" нашият лесовъд Атанас Раденски е категоричен, че изсичането на горите у нас е довело до намаляването на водите в реките ни. Намаляването и замърсяването на водите пък намалява и рибата, която се въдела в тях. В книгата се чете още и следната фраза:
"През турско за транспорт на дървен материал е използвана и река Марица до пристанищата на Бяло море. До Пазарджик или до Пловдив материалът бил свалян по един от притоците й, а от Пазарджик надолу транспортирането ставало със салове. Река Струма също била използвана по този начин" (стр. 373).
От двеста години водите на Марица намаляват. Коритото на реката не се почиства редовно и в него растат дървета и храсти, та не на риболов, а по-скоро на лов ще се ходи по реката! При големи валежи Марица често става опасна и наводнява околните селища, къса мостове, руши железопътни съоръжения.
В средата на 70-те години на миналия век пловдивски ръководители направиха опити да възвърнат славата и атракцията на Марица като плавателна. С шлюзове след остров Адата спряха водите й, коритото се напълни и заплуваха лодки и салове със заведения, които пускаха вечер лунни пътеки във водите. Тази скъпоструваща атракция трая кратко, защото в близките къщи мазетата се наводниха и проектът претърпя провал. 
Идеята да стане отново Марица плавателна не умира! Има доста програми и проекти от наши и чуждестранни специалисти за възвръщането на водите в реката с цел тя отново да бъде плавателна. Да е полезна и атрактивна. Организират се често пленери за млади архитекти за красив Пловдив, за бъдещето на Марица.
Наскоро гостувах на приятели и роднини в родния ми Пловдив и разговаряхме с Дончо Дончев за идеята му за плавателна Марица. Повечето пловдивчани, а и пазарджиклии май, сме орисани да живеем с мечтата да се възвърне водата в реката и тя да стане пак плавателна! На читателите на ДУМА Дончо е познат като страстен колекционер на ретроавтомобили и деен организатор на ралита с ретровозила, но още и като автор на стихове, епиграми, разкази и на книга за участието на родното му село Старосел в Априлското въстание. Сега разговорът ни е по професионалните му интереси и познанията му като инженер. Той е един от най-силно запалените пловдивчани по идеята Марица да бъде плавателна! И е единственият, който е разработил свои проекти и ги е патентовал.
Ето го нашият разговор.
- Дончо, разкажи за твоя проект за бъдещето на реката?
- Имам не един, а два проекта за Марица. Двата проекта не си пречат, а успешно се съчетават. В единия планирам реката да стане плавателна от Гребната база на Пловдив до Панаира. Според мен не бива да се пипа сегашното корито на реката, а да се изгради чрез акведукти вътре, в коритото, своеобразен канал, по който ще плават лодки, катери, скутери и други атрактивни водни возила. Това е моя лелеяна мечта!
- Но ти имаш и по-мащабен проект за реката!
- Да, тази година обилните дъждове вдигнаха водите на Марица, Арда и Тунджа. Впрочем някога Тунджа също е била плавателна. Изпускането на водоемите и язовирите превърна и трите реки принудително в плавателни. За съжаление селищата, къщите, нивите и хората в Южна България пострадаха, в Турция това донесе нещастия, мъки и страдания. Оплакват ми се сега особено тревожно колегите, с които организирам рали "Марица" по поречието на реката в Турция и Гърция. Оттам имам приятели с бизнес в Пловдив. Те са от Одрин и ме питат: "Дончо, какво става с твоя проект за Марица като водна магистрала? Хайде да го реализираме и да спасим Одрин от наводнения в бъдеще!"
- Това е голям проект! Може ли Марица да стане Дунав за България, Гърция и Турция?
- Може! Трябва ръководителите на трите държави да са далновидни, да имат светли умове! А аз имам идея за това! Защитил съм я в Патентното ведомство на Пловдив и става дума за следното: да се проектира ново водно корито за Марица, което ще следва като трасе сегашното, но на места ще се апроксимира (изправя). Там, където съвпадат новото и старото трасе, ще бъде изграждан акведукт, за да се разминат двата водни потока. А там, където се изправя завой и новото трасе "върви" направо, без да следва завоите на старото корито, ще се изграждат нормални земни канали със същата ширина като на акведуктите.
- Откъде докъде планираш тази водна магистрала?
- От Пазарджик, през Одрин, до устието на Марица източно от Александруполос. Това ще бъде Водната магистрала на Балканите! По нея ще плават малки плиткодънни корабчета и шлепове за транспорт на стоки, както и малки пътнически кораби за транспорт на хора.
- Но при Пловдив морската височина е 175 м, а на Егейско море е 0 метра! Как ще "слезе" магистралата?
- Цялата водна магистрала ще бъде с дължина около 400 километра (Дунав на наша територия е с дължина 470 км). А тук през 7-9 километра ще се изградят 50-60 специални прехода. Разработил съм проект и за преходите. Те не бива да затрудняват като време и действие движението на плавателните съдове.
- И всички градове по поречието на Марица ще имат пристанища и ще станат врати към големия морски път през Егейско море!
- Да, това е целта! Удобствата са очевидни!
- И повече няма да има заплахи от наводнения за селищата по поречието на Марица?
- Няма! Защото ще станат излишни многото водоеми и язовири от двете страни на реката. Завирената част на второто корито ще акумулира огромно количество водни ресурси. При доближаването на големите градове Водната магистрала ще ги заобикаля. Ще се превръща в обикновен земен канал, после ще се "връща" до основното корито на реката, за да продължи пътя си към морето. А около Одрин ще бъде изграден обходен "байпас" на канала и той ще е една от възможностите да се предотвратят наводненията на града.
- Как още ще се използва тази огромна маса вода?
- На всеки пад от горно ниво на долно (от 3 до 5 метра) ще се създаде възможност за монтиране на малки, но много на брой водноелектрически централи, които денонощно ще създават екологически чиста електроенергия за икономиката на трите страни - България, Гърция и Турция.
- Че проектът ще е полезен, това е безспорно! Но трябват много средства!
- Той може да се реализира както на основата на сътрудничеството на трите балкански страни, така и с европейска помощ. Нужно е единомислие между политическите ръководители на България, Гърция и Турция! На основата на този идеен проект ще бъде възложено проектирането на цялата Водна магистрала. И в трите държави има много добри специалисти за реализацията му! Да си припомним, че в построяването на гигантския Асуански язовир на река Нил са участвали специалисти от цял свят, но и наши, български!

х   х   х

Казват, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му! Да пожелаем сполука на проектите на Дончо Дончев! Да ги види осъществени! По-скоро и ние, българи, гърци и турци, да имаме възможността и удоволствието да плаваме по Марица! Дано трите съседски държави, свързани с река Марица, да приемат тези идеи и да заработят за тях! И да започнат в най-скоро време реализирането на смелите проекти-мечти! Да ги превърнат в реална действителност!
                   

Марица при Пловдив

Гръцки боен кораб тиера от VІ в.пр. н. е.

Водосборът на реката

Няколко фрагмента от проекта за бъдещето на Марица

Сертификатът, издаден на инж. Дончо Дончев