Адът на Дерменка

Трифон Митев

Подготовката започва още през март 1943 година - в щаба на 8-а пехотна Тунджанска дивизия началник-щабът на Втора армия провежда конференция, в която участват генерал Сираков, полк. Владков, полк. Панчев, областният директор в Стара Загора Златев и старозагорският областен полицейски началник Хр. Димитров. Подготвят план за съвместни действия на 2-ра и 8-а дивизии. С това армията вече участва в преследването и непременното физическо унищожаване на нелегалните в Средна гора - пленници не се вземат!
По същото време се формират и три полицейски роти от мобилизирани бивши стражари, действащи предимно в Казанлъшка и Чирпанска околии. Настанени са в Павел баня, в село Медово и в село Белчево, днес Ракитница, Старозагорско.
От 26 октомври 1943 година действа и 8-а ловна дружина с командир майор Ботев, настанена в село Домлен. Карловско пропищява от нейните издевателства.
Под ръководството на генерал Сираков Карловска, Казанлъшка и Чирпанска околии се разделят на два сектора: Северен - със седалище Калофер и с командир п/п Димов; Южен, обхващащ Чирпанска околия и част от Пловдивско, с център Чирпан и с командир п/п Гайтанджиев.
На 20 януари 1944 година в 6 часа сутринта войска и полиция тръгват за дирене на партизанската землянка в района на "Дерменка". Заповедта пред п/п Гайтанджиев и кап. Мишкетев е все същата и категорична: няма пленници!... 142 полицаи и 562 войници и офицери притискат в железен обръч партизаните от дружина "Георги Жечев". Те нямат и тридесетина души на брой...
Томата - Иван Чакъров, като постови стреля пръв и падат първите двама полицаи. После е прострелян и Томата. Картеч и бомби взривяват "Дерменка"! Адът слиза на земята и се сбира в партизанската землянка: тътен, викове и стонове от двете страни, огън, окървавен сняг... Партизаните са предварително обречени на заколение - веднъж от дълбокия сняг, който не им позволява да се изтеглят, и втори път - от нечовешката злост на преследвачите...
Загиват геройски 11 партизани: Иван Чакъров, Таню Каратанев и Христо Енчев от Чехларе; Петър Стоянов от Розовец и Ганка Балева от Церетелево; Трифон Танев и Таню Найденов от Оризово; Недю Николов и Тотю Танев от Голобрадово (дн. Гранит); Колю Маринов от Радомир (дн. Колю Мариново); Георги Филчев от Опълченец.
На следващия ден, 21 януари, на "Дерменка" са доведени и разстреляни заловените преди сражението и изтезавани партизани Гита и Георги Господинови от Малко Шивачево (дн. Гита) и Дечо Троев от Винарово. Разстрелян е и друг партизанин, воден от полицията по време на блокадата - Димитър Желев...
Когато докладват на полк. Панчев, че са се измъкнали от обръча 6-7 нелегални, той крещи: веднага да се преследват, заповедта е да няма оцелели! Убийците при "Дерменка" получават от правителството награда от общо 940 000 лева...
Тези редове могат да бъдат проверени в архивите на МВР. Както и в документите на Народния съд, съхранени и публикувани от Тотю Бакалов. Както и в мемоарите на оцелели партизани и кратките истории на някои от селата в Чирпанския край. И в народната памет - още в Чирпанско и Брезовско се знае песента на Атанаска Тодорова за "Гита и Георги, двамата..."
Не е само "Дерменка" тежка рана в гърдите на българската земя и на антифашистката съпротива. Но "Дерменка" е знак на безкрайната жестокост и нейната преднамереност от фашистка страна и на саможертвата на млади народни борци в името на един човечен идеал. "Дерменка" е чистилище за български съвести. И оня тогавашен Ивановден не може да бъде забравен.


Дерменка на героите...

... и на признателните туристи