Преди 1200 години хан Крум ни завеща Първата българска империя

Доц. Йордан ВАСИЛЕВ,
д-р по история

Крум (наричан по-късно хан Крум Страшни) е роден през 755 г., най-вероятно в Панония, където след разпадането на Велика България се преселва значителна част от прабългарите. Погрешно се смята, че той е син на Кардам и това мнение се създава, защото го наследява на ханския трон след смъртта му през 813 г. Истинският му баща е Токту, който произхожда от Кубертовия клон на рода Дуло, следователно и Крум е от него.
По това време Панония е под властта на аварите и преселилите се там прабългари им робуват. Навярно оттогава у Крум се поражда ненавист към аварите. Българите ги гнети робското им положение и много от тях бягат при франките, където се наемат като войници. Токту и брат му Баян решават да тръгнат на изток, като водят семействата си и голяма група техни сънародници. Стигат до България и се заселват в земите около Абритус (днешният Разград). Сред преселниците има изкусни ковачи. Те изработват мечове, с които се въоръжава сформираната от Токту и Баян дружина. Наемат ги да пазят два старопланински прохода.
Токту често ходи в Плиска, където си създава връзки с боили и хора от ханската свита. През 766 г. умира хан Телериг, Токту и Баян влизат с дружината си в Плиска и провъзгласяват Токту за хан. Още на следващата година обаче той е свален и заедно с Баян и семействата си бягат отвъд Дунав. Така отново попадат при аварите, които владеят тези земи. Успели са обаче да вземат нещо от ханската съкровищница и с него се издържат.
Скоро Токту и Баян умират. Съществува празнота в биографията на Крум за около 10 г. През 779 г. той с брат си и двамата си братовчеди, синовете на Баян, постъпват като войници във войската на хан Кардам. Крум бързо напредва във военната кариера - става десетник, стотник, хилядник, а през 801 г. - боил. Участва в битки, най-голяма от които е битката при Маркели, и трупа боен опит. Хан Кардам го цени като най-смелия и най-способния военачалник в неговата войска. Понеже ханът няма наследник, след смъртта му през 803 г. боилите възкачват на трона Крум.

Разгромът на Аварския каганат

Аварският каганат владее огромни територии от Дунав до Днестър и от Черно море до Тиса. През 803 г. тодун (хан) Варот решава да разшири владенията си на запад и предприема нахлуване в земите на франките. Император Карл Велики обаче е създал многобройна, добре въоръжена и обучена армия. След няколко битки с променлив успех в Западна Панония франките нанасят голямо поражение на аварите и те се оттеглят. Франките обаче също са изчерпали голяма част от силите си и нямат възможност да ги преследват, поради което се запазва предвоенната обстановка.
Крум внимателно следи събитията и решава, че сега е моментът да се разправи с недоброжелателните си съседи, защото аварите непрекъснато преминават Дунав и правят грабителски набези в българските земи. Той организира поход с три колони. Средната се възглавява лично от него, преминава Дунав при днешния Свищов (древното римско селище Нове), а целта му е столнината на аварите Турда.
Западната колона се води от брат му (истинското му име не се знае, затова нека го наречем Гаврул) и тя трябва да възпре аварите от Панония.
Източната колона е поверил на двамата си братовчеди (да ги наричаме Смилен и Радул), която по най-бърз начин трябва да стигне до границата между Аварския и Хазарския каганат, защото между двата каганата е сключен договор за взаимопомощ.
Походът започва през август. Пътища няма. Всички български воини са на коне и препускат на север. Аварите са напълно изненадани, понеже не са очаквали толкова мащабно нападение. По пътя на българските конници се изпречват аварски отряди, но те са направо пометени.
През септември превземат Турда и пленяват таркана - хана на Отвъддунавска Авария. Това обаче е огромна територия, пресечна от пълноводни реки, които са трудни за преминаване. Походът продължава повече от три месеца.
В началото на ноември колоната на Крум достига Днестър. Есента вече е настъпила и той решава да спре там. Поставя гранични камъни, за да се знае, че вече до тази голяма река се разпростира България. За наместници на новопридобитите територии оставя братовчедите си Смилян и Радул, а с брат си се завръщат в Плиска.
През пролетта на следващата година предприема нов поход, този път в западните владения на аварите, нанася им пълно поражение и завладява техните територии, които се простират до Пеща и Тиса. Така България установява граница с Франкската империя!

Превземането на София

През 807 г. император Никифор І Геник предприема поход срещу България с цел да я завладее. Когато обаче стига до Адрианопол (Одрин), му донасят, че в столица се готви преврат и той се връща. Това дава възможност на Крум да поеме инициативата. През 808 г. той нахлува по течението на Струма. Тези земи са населени със славяни, които са враждебно настроени към византийците. Много мъже се включват във войската на Крум. С обединени сили нападат ромейската войска при днешния Симитли (до ХV в. е бил село Баня) и й нанасят страшно поражение.
Много са избитите, други са пленени, както и обоза им, в който има 1100 ливри злато, предназначено за заплати на византийската войска. Българската граница на югозапад достига до днешен Благоевград (тогава Скантопара). На връщане Крум стига до Сердика и му прави впечатление разпрострелия се върху голяма площ град, заобиколен с високи крепостни стени. При това през Сердика минава главният път към Византия и към Франкската империя.
Тогава у него се поражда мисълта да превземе този град. Затова още през февруари 809 г. се отправя с войската си към Сердика. Първа, в средата на месеца, пристига конницата, но тя не може да направи нищо срещу високите и дебели стени и срещу здраво залостените крепостни порти. Това го знае и ромейският наместник в Сердика и е напълно спокоен. Нещо повече: в крепостта има 4 минерални извора, а складовете са пълни с хранителни припаси, така че тя може да издържи на многомесечна обсада.
Но Крум е подготвил изненада за ромеите. След седмица пристигат, теглени от волски впрягове, 12 обсадни машини, изработени по негово указание. Такива бойни оръжия за първи път се използват в българската войска. Това са обсадни кули, в подножието на които на въжета е окачено голямо дъбово дърво.
По две обсадни машини се доближават до четирите порти и започват да ги блъскат с дъбовите стволове. Това продължава дни наред, но не води до успех. Воините са донякъде обезверени, дори ичигул боилът съветва хана да се откажат, но това не е в стила на Крум. Той е уверен, че ако продължават да щурмуват, ще има резултат.
И наистина, на 8 април забелязват, че една от портите е почти изтърбушена, в нея са направени много пробойни. Скоро успяват напълно да пробият едното крило и тогава Крум повежда конниците в атака. Разразява се ожесточена битка, която продължава и на другия ден. Едва към обяд византийците се предават. Така Сердика става част от Българското ханство. Има основание да се смята, че Крум е дал на града новото му име Средец.

Гибелта на императора

Силно разтревожен от успехите на българите, император Никофор І Геник решава да се разправи с тях. През 811 г. сформира 37-хилядна армия, която се отправя на север. По-голямата част от нея се движи по суша, но друга е натоварена на кораби - императорът също пътува по море.
В този момент Крум разполага само с 12 хиляди бойци и преценява, че не може да се противопостави на такава сила. Изоставя столицата Плиска и се оттегля в района на Дръстър. Византийците влизат в изоставената столица и я разграбват.
Тогава Крум изпраща послание до Никифор:
"Ето, ти постигна своето, оттегли се с мир!
А той му отвръща:
"Само когато взема и главата ти!"
Това предизвиква Крум да произнесе прочутата си фраза, която не само е стигнала до наше време, но се употребява със същия успех при всеки подходящ случай:
 "Като не щеш мира, на ти секира!"
Крум нарежда на братовчедите си светкавично да съберат колкото се може по-голяма войска и бързо да се явят при него. Те пристигат с 2000 българи и 4000 авари, които вече са поданици на Крумовата държава. Така с 18 хиляди войници ханът напада византийците. 
За тях това е неочаквано, не са се подготвили, а със завзетата плячка са трудно подвижни. Отначало тръгват към морето, с намерението да се качат на корабите. Но Крум ги пресреща и те се отправят към Стара планина...
Тук следва едно уточнение: досега се смяташе, че те са тръгнали към Върбишкия проход, но според най-новите изследвания по-вероятно е те да са се насочили или към Ришкия проход, или към прохода Боаза. Но който и да е, Крум е предугадил пътя им, затова той изпраща 2000 души, които с помощта на местното население го преграждат с дървета, камъни и пръст. Когато ромеите стигат до стената, са засипани със стрели и копия. Докато се чудят какво да правят, ги напада Крум с конницата. Настава жестока сеч. Никифор казва, че и птици да са, не могат да се спасят.
Личната охрана на императора го огражда, за да го опази. Със своите стражници Крум ги унищожава. С бойната си брадва отсича главата на Никифор, увенчана със златна походна корона. Това слага край на съпротивата на оцелелите до този момент. Предалите се в плен към 11 хиляди души са отведени в Отвъддунавските български земи.
Оспорва се легендата, че от черепа на Никифор Крум е поръчал да му направят чаша, обкована със сребро. Но има запазени рисунки от византийски хроники от ІХ в., на които ханът в ръката си държи такъв съд, а в някои от хрониките се споменава, че на тържеството за празнуване на победата той е вдигнал знаменития си тост:
"Наздраве, дружина, с Никифорова кратуна!"
И това не е варварски обичай, както са се опитали да го представят някои византийски хронисти. В цивилизования Рим император Марк Аврелий, когато през 169 г. побеждава партите, заповядва от черепа на техния предводител да му направят чаша, обкована със злато. Може би разликата е само в това, че докато римляните са пиели виното разредено с вода, българите са го пиели чисто.

Напред към Константинопол

След големия разгром на византийците Крум дава отдих на войската и народа. На няколко пъти предлага на често сменящите се по това време василевси да се поднови мирният договор от 716 г., но те не приемат. Затова през лятото на 813 г. организира поход срещу Византия. Напада, обсажда и превзема Месемврия. Решаващо значение за успеха, както при Сердика, изиграва използването на обсадна техника. Там намират 36 медни сифона за изстрелване на "гръцки" огън и усвояват използването им.
Следва голямо сражение при Версиникия (на около 50 км от Адрианопол), където почти цялата византийска войска е унищожена. Оцелелите се укриват в околните малки крепости, които Крум превзема една по една. Пътят към Цариград е открит и ханът с войската си стига до стените му.
Едва тогава император Лъв V Арменец склонява да започнат преговори за мир. По време на тяхното провеждане ромеите се опитват да убият Крум. Разгневен от коварството, той разрушава всички крепости в Източна Тракия, включително и Адрианопол, а населението изпраща в Заддунавска България. По тази начин си е осигурил лесен достъп до Цариград и още тогава замисля неговото превземане.
След завръщането си в Плиска започва голямата подготовка. Според плана на Крум трябва да се сформира 35-хилядна армия от българи, славяни и авари, от които 25 хиляди да бъдат конниците. Пристъпва се към направата на обсадна техника - кули, каменометни машини, тарани, които ще се натоварят на 5000 коли, теглени от 10 000 вола. Всеки воин ще бъде въоръжен с меч, копие и щит, с ризница и шлем.
Върхът на идеята му е да се построят 20 кораба, за да може Цариград да бъде обсаден и по море. До края на март 814 г. почти всичко е готово, изостава само строителството на корабите.
За начало на похода е определен краят на април или началото на май. На 14 април обаче хан Крум умира, най-вероятно от сърдечен удар, въпреки че съществуват и други версии. Но не бива да се забравя, че той вече е на 59 г., а средната продължителност на живота по това време е между 45 и 50 г. (предшественикът му хан Кардам умира на 49 т.).

Наследството на великия владетел

По последни изчисления при смъртта на хан Крум България се е разпростирала върху площ от 620 хиляди кв. км - всъщност това е първата българска империя в нашата история! На север тя стига до Днестър, на юг - до Адрианопол, на изток - до Черно море, и на запад - до средното течение на Дунав.
Но не само голямата територия дава основание тогавашните ни земи да се определят като Първата българска империя. Император е титла, която се дава на владетел, господстващ над много народи. На обширната територия на Крумова България са живели българи, славяни, авари, византийци, унгри, онигури, котогури, утигури, абодрити, браничевци, тимочани. Още през 806 г. Крум премахва племено-родовото управление и създава териториално-административно, с него страната е разделена на комитати (области) и жупи (общини). За съжаление тази реформа не се осъществява в достатъчна степен в Отвъддунавските земи и на запад от река Морава.
Във военното дело Крум внася редица новости. Създава редовна армия и опълчение, като на всеки 6 месеца провежда учения, за да се поддържа тяхната боеспособност. Негова идея е създаването на обсадна техника, а след превземането на Месемврия се усвоява използването на сифоните за изхвърляне на "гръцки" огън. Преди и по време на битките умело си служи с военно разузнаване, маньоври за бързо придвижване и изненада на противника, преградни стени (като тази, при която унищожава армията на Никифор І Геник), разумното изчакване противникът да нападне първи (както в битката при Версиникия), също, вече посочих по-горе, започва строителството и на бойни кораби...
По това време той извоюва изумително разширяване на България и тя става, заедно с Франкската и Византийската империя, една от трите най-могъщи сили в Европа!
И всичко това хан Крум е постигнал само за 11 г. (от 803 до 814 г.). Можем само да си представим какво би направил, ако бе поживял поне още 5-6, да не говорим за 15-16 години!
Не бива да забравяме: той създава и династия, която управлява страната до края на Първото българско царство.

И заповяда, като законоположи...

Прочутите Крумови закони са безпощадни към лъжците, крадците, клеветниците, пияниците

Крум свика всички българи и заповяда, като законоположи:

*Ако някой обвини (набеди) някого, предварително да не се слуша, но вързан да се разпита. И ако се намери, че той е бедил и лъгал, да се убие.

*Нито се допуща да се дава на крадящия храна. И, ако някои се осмели на това, да се конфискува (имотът му) и на крадящия да се строшат свирките (крайниците му).

*Всички лозя да се изкоренят.

*На всеки просещ да не са дава просто (безразборно), а според потребата му, за да не би пак същият да проси, който пък не върши това, да се конфискува (имотът му).

Наздраве, дружина, с Никифорова кратуна (хан Крум-1)


Бой на Крумови войски с византийците за превземането на Месемврия (Несебър) (хан Крум-3)

България при хан Крум, когато държавата е граничела на северозапад с империята на Карл Велики (хан Крум-4)

Обсадни машини от онова време (хан Крум-9 и хан Крум-10)