Полски режисьор чете... "Петокнижие Исааково"

"Ако Господ имаше прозорци, отдавна да са изпочупени стъклата му", е една от запомнящите се крилати фрази в най-новия спектакъл на Народния театър "Иван Вазов" - "Петокнижие Исааково", по едноименния роман на Анжел Вагенщайн, който се поставя от полския режисьор Войчех Кобжински.
"Петокнижие Исааково" e завладяващ разказ за живота на евреина Исаак Блуменфелд, който преминава през две световни войни, три концентрационни лагера, и без да напуска родното си място, за няколко години се оказва гражданин на... пет държави - Австро-Унгарската империя, Полша, Съветския съюз, Германия и Австрия. Историята на Блуменфелд е абсурдна, трагична и комична, така я вижда и режисьорът, който заедно с екипа си - сценографа Виеслав Юрковски, асистентката Мартина Двораковска и композитора Кшишоф Джерма, я интерпретира по свой авторски начин. Не съм се бъркал в работата на Кобжински, това е литературен театър, литературен прочит на книгата, както той я е разбрал и усетил, посочи Анжел Вагенщайн. "Петокнижие Исааково" е история за всеки човек, чиято съдба е олицетворение на абсурдния водовъртеж на човешкия живот през ХХ век.
Главният герой - в ролята е Николай Урумов, разказва за драматичните си перипетии с чувство за хумор, защото смята, че единственият начин да се преживеят трагедиите, е смехът. Мариус Донкин е бащата на главния герой, полски лекар и концлагерист. Албена Колева играе майката на Ицик (в изпълнение на Христо Терзиев) и съпругата на германски офицер, командир на концлагер - в ролята е Христо Чешмеджиев. Той също така е съветски офицер и пощальон в родното градче на Исаак Блуменфелд в Галиция - Колод. Останалите персонажи са в изпълнение на Йосиф Шамли, който е равин и брат на любимата на Ицик - Сара (София Бобчева). Действието се развива зад черна прозрачна завеса, зад която се намират актьорите и оркестърът, който свири на живо по време на спектакъла. На контрабаса е Слав Бистрев, Николай Казаков - кларинет, Жорж Паликарски - цигулка, Добрин Тодоров - акордеон.
Всемирната гадост няма почивен ден. Когато ти се случи беда, след нея ще се нанижат и други беди - като невръстни патета, които пъплят след своята майка, заявява убедително главният герой, който всъщност е разказвач на историята, за него "отмъщението е чуждо на вярата в доброто. И то трябва да се изтръгне от сърцето на човечеството." Спектакълът изобилства от подобни крилати мисли, сред които се нареждат и истини като "От хаоса се раждат нови светове..." или   "Предателството и идиотизмът нямат националност".
XX век e тежък - век на войни, убийства, концлагери, сблъсъци, преврати, видени през съдбата на евреите. Книгата "Петокнижие Исааково" е началото на трилогия - три романа, обединени от една тема, но с различни сюжети и герои. Другите две заглавия са "Далеч от Толедо" и "Сбогом, Шанхай". Трилогията е издадена в почти всички европейски страни, включително в Северна и Южна Америка. Посланието на трите творби е призив за доброта, братство, премахване на омразата и границите между народите и религиите.   
За мен най-важният мотив да направя спектакъла бяха думите на Вагенщайн: "Нека никога повече до края на света никой никога да не пикае в... чая на другите!" Ако го перифразирам, ще рече никой да не прави лошо на другите или всичко, което не иска да му се случва на него самия, отбеляза Войчех Кобжински, който специално дойде в София за българската версия на спектакъла, чиито премиерни представления са на 1, 2 и 9 ноември от 19 ч. на камерната сцена на Народния. За тези дати вече няма свободни места, но постановката влиза в репертоара на театъра и може да се гледа по-нататък. 
Кобжински прави за първи път театрален прочит на книгата в Полша през миналата година. Спектакълът е посрещнат с изключителен интерес от полската публика и получава висока оценка от театралната критика. Най-тиражираният национален  всекидневник "Газета Виборча" написа, че "Петокнижие Исааково" е преди всичко разказ за обичта, приятелството и толерантността, за трудните моменти от живота, за които единствената рецепта е блестящият хумор на автора".            
За полската премиера Анжел Вагенщайн е поканен като гост в Бялисток. Тогава двамата автори се срещат за първи път - час преди самото представление. Дотогава Вагенщайн не вярва, че тази история може да се покаже в театъра.
"Той ми каза: "Ти си луд!", когато разбра, че искам да поставя спектакъла и пред българска публика", разказва Кобжински. За целта постановката е преведена от полски на български, след като вече е играна в Бялистоцкия театър на куклите.
"Този спектакъл е много полски", не на шега коментира полякът. Но бърза да допълни, че е имал прекрасно сътрудничество с българските артисти. Беше силно преживяване да се работи с тях. Ние се сприятелихме, признава режисьорът.
От днес спектакълът вече ще си има и своята  българска публика, която също ще може да го оцени, да се посмее и да поразмишлява върху образите и думите, които се разкриват на сцената, или просто да му се наслади. Защото, както завършва и спектакълът, няма начин: "щом, животът ни е даден да го живеем, ще го живеем - няма как!"  
                            

"Потърсих Бог в този дом, наречен Божи, и не го намерих, не го търсете и вие, защото тук го няма. Поровете в сърцата си, братя, и ако го откриете там, нека те станат вашата синагога, ваш храм, жертвеник и скрижали. Ако Бог е любов - то само в сърцата може да има любов, и какво ще са нашите сърца, ако престанат да бъдат хранилница или, да я наречем по нашему, кивот на любовта към човека, като под това разбирам не към един човек, а към всички хора, с всякакъв цвят на кожата, от всички племена и езици, от всички земи и морета - от страните на вечния пек до страните на вечния мраз - защото само всички те заедно са Бог, и няма друг Бог освен него."
Из "Петокнижие Исааково".

Анжел Вагенщайн и режисьорът Войчех Кобжински заедно с музикантите, които свирят на живо по време на спектакъла  

Анжел Вагенщайн и Войчех Кобжински по време на репетиция