И след 70 години споменът е жив

Любомирка ТОШКОВА*

В напрегнатите майски дни на 1944 г. в борбата срещу монархофашизма в Софийско мъжествено участват Димитър Тошков и Венко Начов. Провират се през двойни и тройни блокади, през многобройни секретни полицейски засади, за да срещнат, напътят и ободрят комунистите и ремсистите в близките до София села Локорско, Негован, Чепинци и др. Те полагат огромни усилия да поддържат в бойна готовност партийните и ремсови организации, да укрепват духа на партизанските ятаци.
Фашистите, разбрали огромното значение на революционната дейност на двамата апостоли, полагат неимоверни усилия да ги заловят. На 15 май 1944 г. Димитър Тошков е в Локорско. Укрива се в дома на сестра си Василка. През деня успява да зърне за последен път сина си Румен, който е на 3-4 години. На 16 май вечерта напуска Локорско и отива към Световрачане и Негован. Изглежда има важна среща.
В нощта на 16 срещу 17 май 1944 г. Димитър Тошков заедно със секретаря на РК на РМС Венко П. Начов се придвижват от Негован за Чепинци. Попадат на засада от група озверели фашисти. Извергите стрелят без предупреждение. Начов пада, пронизан от вражеските куршуми. Димитър Тошков е тежко ранен в десния крак, но успява да се изплъзне в тъмнината.
От този момент започва неговата голгота. Превързва стегнато тежката рана и успява да се придвижи по ровината до Орловица. Изтощен до краен предел, той се засланя зад една търница в лозята близо до Пенчов кръст. Вижда го предател, който отива в общината и пред жандармеристите съобщава на кметския наместник, че е видял партизанин в лозята. Жандармеристите грабват оръжието и заедно с кмета отиват към посоченото място.
Димитър Тошков в това време се приготвя за най-лошото. Няма сили да се придвижва, а и не може да го прави през деня. Видели са го хора и не може да разчита, че няма да бъде открит от жандармеристите. Решава да укрие всички важни нелегални документи. Слага ги в портфейла заедно с 60 хил. лв. партийни пари и ги заравя в нивата. Между 10 и 12 часа палачите приближават и залягат, готови за стрелба. Димитър ги вижда, сражава се геройски и за да не попадне жив в ръцете на врага, се самоубива. Така загива секретарят на Локорския партиен район и партизанин от бригада "Чавдар" Димитър Георгиев Тошков (Захари).

* Авторката е правнучка на Димитър Георгиев Тошков (Захари)