Варварски акт

Антония КАРАКОСТОВА

* Безценната библиотека на първия ни театър е ликвидирана или няма да действа в обозримо бъдеше
* За тютюнопушенето, Молиер и мисленето

"Дон Жуан, или Каменният гост" на Молиер започва с огромен монолог на слугата на Дон Жуан - Сганарел. Този текст обикновено е съкращаван от театрите и даже невинаги е печатан. Няма го и в добрия превод на български на Пенчо Симов.
Младен Киселов в постановката си от 1986 г. в Народния театър "Иван Вазов" възстанови монолога на Сганарел - роля, която блестящо се изпълняваше от Велко Кънев. Спектакълът започваше с въпроса към публиката на Велко Кънев-Сганарел - защо искат да ни забранят да пушим? И завършваше с неочакваната констатация - защото пушенето помага на мисленето, а те (Велко Кънев сочеше с пръст нависоко) не искат да мислим, а само да се подчиняваме.
Имах най-добрите намерения да цитирам не по памет, а точно този текст, и като бивш драматург на Народния театър отидох там, за да се справя със суфльорския екземпляр на постановката. Със смайване установих, че богатата и безценна библиотека на първия ни театър е ликвидирана или няма да действа в обозримо бъдеше. Книгите, сред които има и лични подаръци на театъра от неговите основатели, са неизвестно къде, а суфльорските и помощник-режисьорските екземпляри са опаковани без опис в кашони и са складирани някъде зад втори балкон. Този варварски акт е извършен по разпореждане на сегашния директор Павел Васев. Този човек не си дава сметка, че тази библиотека и музеят на театъра са безценен източник на историята на театъра. Там намерих първата редакция на "Двубой" на Иван Вазов, която е под заглавие "Дуелът". Там намерих цензурирания текст на "Големанов" на Ст.Л. Костов, пак там открих първата редакция на "Суматоха" на Йордан Радичков и отидох при автора с въпроса дали ще ни разреши да възстановим някои невероятни текстове, изчезнали в спектакъла на Методи Андонов в Държавния сатиричен театър. Бай Йордан не вярваше на очите си, че неговият първи вариант е запазен, още повече, че и той не го притежаваше. Той галеше този вариант на "Суматоха" страница по страница и се чудеше как е писал така дръзко.
Що се отнася до деянието на Павел Васев с ликвидацията на библиотеката и с уволняването на Румяна Василева, която завеждаше музея на театъра, ефектът е съмнителен. Директорът се е освободил от две щатни бройки, но театърът е загубил живата си памет за миналото. Подобни посегателства заслужават сериозни санкции.
След тази вметка искам да се върна към любимата фраза на Велко Кънев: "...не искат да мислим..., а само да изпълняваме". Умението на Сганарел да мисли, с изобретателността на мозъка си да владее ситуациите и да спасява многократно господаря си Дон Жуан на Стефан Данаилов, се превърна в ключова отправна точка за режисьорското решение на Младен Киселов.
И днес този монолог на Сганарел от комедията на Молиер продължава да звучи съвременно. Не само заради споровете около тютюнопушенето, спор, който се води от ХVІІ век до днес и надали и следващите векове няма да продължи. Този текст на Молиер е съвременен и заради кастовата манипулация от времето на ХVІІ век досега. Днес живеем сред информационна агресия и медийна манипулация и мозъците ни целенасочено са обработвани към разруха и негативизъм към всичко българско.