Хвърлиха коктейл "Молотов" и срещу кирилицата

Светлана Михова

Украинските първолачета вече няма да учат Кирило-Методиевското А Бе Ве. Ще сричат латинското А Бе Це, или най-вероятно Ей Би Си. Така решиха лидери от Евромайдана. Онзи ден те обявиха война на кирилицата. Депутати от Върховната Рада, събрани в специална временна комисия за изработване на нов закон "За развитието и употребата на езиците в Украйна", предложиха старото славянско писмо да се забрави и то постепенно да бъде заменено с латиница на цялата територия на страната.
Тъй като в самото име на закона става дума не само за украинския език, а за употребата въобще на езиците в майданската република, това би означавало, че редом с украинчетата и русначетата ще трябва и българчетата, имали нещастието прадедите им да се заселят там, да забравят за солунските братя.
Да припомним, че едно от първите решения на новите власти в Киев, чиято легитимност буди съмнения, бе да отмени използването на руския език като официален регионален. Това предизвика масови протести в Крим и югоизточните райони на страната. Недоволство, над което в Европа, включително и България, повечето медии спуснаха информационна завеса. Олег Тягнибок, лидер на крайно дясната партия "Свобода" в Радата, се опита да уталожи гнева на хората и да замаже очите на западните си покровители, като заяви, че никому не било забранено да говори на какъвто език си иска вкъщи.
Думите му обаче, както и можеше да се очаква, не успокоиха никого и новите управници в Киев трябваше да обявят, че отлагат забраната до приемането на нов закон. И ето, става ясно, че над него се работи с пълна пара, защото по график трябва да бъде приет до 31 март т.г. Революцията изисква спешност.
Авторите на проектозакона ще се опитат да прокарат завоалирани формулировки, които на пръв поглед да не плашат противниците на забраната на руския език и да не правят лошо впечатление пред очите на Европа. "Прогонването" на кирилицата майданци с богоугодни физиономии представят не като забрана на руския език, а като "стъпка в негова защита".
Ще повярва ли някой на тези басни? Ще останат ли в Брюксел и София безмълвни пред все по-дръзките посегателства на фашистващи субекти, обзети от омраза към славянството и православието? Няма ли кой да им напомни, че с влизането на България в ЕС кирилицата вече се ползва с общоевропейско признание? Крайно време е Европа да покаже истинското си демократично лице, ако го има. Засега това не е много ясно. Защото налице е само агнешко мълчание.
Необходими бяха две денонощия, за да се чуе отклик на издадената срещу славянската писменост присъда. Да отсрами висшето европейско чиновничество вчера се реши представителката на ОССЕ, отговаряща за свободата на медиите, Дуня Миятович от Босна. "Да се заменя кирилицата с латиница в Украйна не е правилно", събрала смелост, произнесе тя. И бързо добави: "Това е мое лично мнение, тъй като темата е извън моя мандат". Ние, "употребяващите" все още кирилицата, трябва да й благодарим за храбрата защита. На фона на брюкселското безмълвие и това е нещо.
Нашите политически големци, за които всеки божи ден научаваме, че внимателно, с напрежение и тревога следяли събитията в Украйна, не са събрали дори скромната смелост на г-жа Дуня. Интересно как им звучат намеренията на киевските им колеги, как смятат да ги подкрепят за асоциирането им в ЕС, като се има предвид пъстрият български етнически и верски пейзаж. Забравили ли са какво означава за източните славяни църковнославянската писменост, че тя не може да бъде откъсната от православието, че това е духовният и културен фундамент на нацията? Фактът, че мъжагите с прътове, маски, коктейли и снайпери от Майдана бяха благославяни само от униатски свещеници, не им ли подсказва, че войната се води не срещу някаква власт, а срещу православните славяни. Освен от национализъм, те са обзети и от верска омраза. Не за друго, а защото руснаците са от тази група народи. А ние? Може би вече не сме от същата група? Може би е време и ние да залегнем над латиницата. Да пренапечатаме Паисий, Ботев, Вазов... Както в Киев ще постъпят с Тарас Шевченко и Гогол. Колко му е.