Непреходно духовно народополезно дело

Илиана Илиева

 Софроний Врачански е роден на 11 март 1739 г. в Котел, с мирското име Стойко. Сам описал живота си в книгата "Житие и страдания грешнаго Софрония". Учител, станал свещеник, страдал от турците. Овдовял, приел монашество, брат на Къпинския манастир, Великотърновско, с име Софроний - възведен епископ Врачански.
Размириците в Северозападна България по времето на Осман Пазвантооглу го принуждават да напусне Враца и да се установи във Видин, а по-късно и в Букурещ. През Руско-турската война (1806-1812) Софроний е представител на българите пред руското командване и се бори като книжовник и общественик за българското освестяване. Умира в Букурещ през 1813 г. Съставя т.нар. Видински сборници (1802), както и ред други с религиозно и нравствено съдържание; поставя началото на новобългарската печатна книга - "Неделник" (1806). Но големият му принос в новобългарската литература е автобиографичната повест "Житие и страдания грешнаго Софрония", публикувана през 1861 във в. "Дунавски лебед" на Г. С. Раковски.
Канонизиран на 31 декември 1964 г. от Българската православна църква. Паметта му се чества на 11 март.(б.а.)

Отдавна в историята и науката е утвърдено мнението, че Паисиевата "История славянобългарска" е програмата на българското Възраждане, че тя бележи неговите основни цели: борба за национална просвета и култура, за самостоятелна църква и политическо освобождение. Всеизвестно е, че в цялата си богата книжовна и църковна, политическа дейност Софроний Врачански непосредствено реализира поставените от Паисий задачи, цели и идеали.
Но днес, 275 години след рождението на Софроний Врачански, е любопитно да се отговори на въпроса защо той, след като посреща с плам Паисиевата "История славянобългарска", след като я преписва два пъти (през 1765 г. и през 1781 г.), бидейки емигрант във Влашко, с реална възможност да я отпечата, не го сторва?
Защо издава "Неделник"-а (превод и преработка на "Кириакодромион" от Никифор Теотоки, изданието от 1803 г.), с чиято подготовка се заема веднага след като се установява отвъд Дунав. По-късно подготвя за печат различни други съчинения, преводи и оригинални творби, но не и Историята на Паисий.
Означава ли това, че четиридесет години след като се е запознал с "История славянобългарска" и я е носил със себе си, Софроний Врачански се разделя с историзма, или това е знак, че с дейността си той очертава нов етап - на просветната борба за български език в църквата и училищата, за освобождение на българите?


"Затова ся трудя и аз..."

Все пак, както свидетелства самият Софроний, "Неделник"-ът е отпечатан със същата цел, която е заявена във финала на "Житие и страдания грешнаго Софрония", а именно: "Затова ся трудя и аз сеги денем и нощем да испиша няколико книги по нашему болгарскому язику, та ако не би возможно мене да сказувам им сас уста моя да чуятъ от мене грешнаго някои полезное поучение, а тие да прочетуть писанiе мое и да уползуется..."

Това е показателно за вярата на книжовника и неговата културно-просветна програма. Дълги години свещеникът Софроний по-добре от всеки познава плачевното състояние на българските черкви и училища през втората половина на XVIII в., както и положението на българския клир, най-вече по селата, необразован и лишен от култура. Не само че новобългарският език отсъства от черквите и малобройните училища, заменен с гръцки (факт, подтикнал Паисий патетично да възкликне: "Българино, знай своя род и език!"), но липсва и печатна книга на български език. Масата от населението "слуша" ("да чуят"!). Този термин, използван от Софроний, успоредно с "чете", е много важен за характеризиране на епохата: "чуването", "слушането" са единствените начини за "четене" на писаното слово. Литургията се отслужва на гръцки език.


Поучение по нашему болгарскому язику


Като врачански епископ Софроний отстоява идеята за разбираема проповед на говорим български език, за което с вълнение съобщава: "И приеха ме христианите радостно, и ходих по църквите в недели, в праздници и полагах поучение по нашему болгарскому язику. А они христиани, като не чуле от другии архиереа таковое по нашему язику поучение, имаха ми като едного философа."
По категоричен начин Софрониевата езикова концепция е изявена в неговото единствено печатно издание - "Неделник" от 1806 г. (гр. Римник, Румъния), където още в самия наслов е казано: "Кириакодромион, сиреч Неделник... Преписанний от слове[н]скаго и от греческаго глубочайшаго язика на болгарски простий язик от смиреннаго Вратчанскаго епископа Софрониа к разумению простому народу".
"Неделник"-ът на Софроний е богослужебна книга, която обаче служи и като домашно четиво. За първи път книгата се превръща не само в историческо събитие, но и в социален феномен. Когато излиза на бял свят, тя е посрещната с ентусиазъм. Отношението към нея личи от cтарателно подвързаните с кожа или плат екземпляри, открити на различнн места. Показателно е и това, че сред народа не биографичният труд "Житие и страдание грешнаго Софрония", а именно "Неделник"-ът започва да се нарича "Софронието" - по името на Врачанския епископ.

Първа новобългарска печатна книга


Въпреки че съществуват и по-ранни печатни книги, изследвачите почти единодушно определят "Кириакодромион, сиреч Неделник" на Софроний Врачански като първа новобългарска печатна книга. Самият Софроний смята своя "Неделник" за първата българска печатна книга. Съдържанието е разделено на две части. Първата е озаглавена "Поучения избраная от святаго Евангелие и от других многих божествених писания" и е сбор от неделни поучения, написани в тълковна форма. Втората част - "Поучения на празником господним..." съдържа предимно слова за християнските празници, както и някои неделни поучения.
Софроний открива завладяващата сила на печатното слово за културна и национална еманципация. Изборът му се очертава като една от основните линии за българското интелектуално движение в емиграция през целия XIX в. Той е предшественик на организираната българска емиграция в Румъния.
Вярно е, че преди него в Букурещ съществува вече малка българска колония: книжовници, търговци и занаятчии. До идването му обаче тукашните българи не са се проявили с нищо в полето на политическата дейност и организираната емиграция. При издаването на "Неделник"-а Софроний въвлича будните си сънародници в народополезното дело. След отпечатването на първите листове той се обръща с писмо към по-заможните българи във Влашко и ги моли да подкрепят материално изданието.

Политик и... дипломат

Ето защо той с право е признат за първия просветен деец, открил пътя за българската емиграция на румънска земя, който след време ще бъде последван от стотици български просветители и революционери. Осъзнал силата на своята мисия и благоприятните условия във Влашко, Софроний се ангажира с изпълнението й както по пътя на директните политически действия, така чрез печатното слово. Да си припомним факта, че година след пристигането си в Букурещ (1804 г.) той става вдъхновител на първата българска дипломатическа мисия до руския император и автор на прошенията до императора, а не след дълго и член на първия български комитет на румънска територия - Благотворителния комитет за подпомагане на българите в емиграция.
След дипломатическата мисия в Москва, при която е поискана гаранцията на Софроний, той изпраща акредитивните писма на българските патриоти Иван Замбин и Атанас Некович, чрез които е поставена на дневен ред в Русия "българската кауза". Софроний, е гарант за руските действия извън - и на българска територия. През 1810 г. той е помолен от правителството в Москва да отправи апел към българското население за оказване помощ на руската армия, навлязла в България. Одобрен от император Александър I, апелът е първото "Възвание към българския народ", отпечатано в Букурещ и разпространено по българските земи. Следват и други изложения на Софроний до императора и до командването на руските войски, в които идеите еволюират от искания за руски протекторат върху България до настояването за автономия и дори независимост на България. Например в един мемоар, адресиран до Кутузов, той иска "от името на всички тукашни българи" (т. е. във Влашко) "създаването на една българска държава от буржоазен тип на юг от Дунав".
Ако се вгледаме във всяка от книгите, написани и подготвени за печат от Софроний, ще установим, че те имат базов характер (често теоретичен) за теологическото и обществено-политическото ограмотяване; тези книги не са писани като популярни беседи. Те са плод на дълбоко промислен читателски, преводачески, компилативен и творчески труд. "Кириакодромион, сиреч Неделник" дава необходимите знания на свещениците, за да провеждат службите на български език, и познания за съдържанието на Евангелието; "Театрон политикон" (или "Гражданское позорище") (превод на Марлианус от гръцки) също е основополагаща образователна книга, предназначена за въвеждане на книжовниците и клира в политически и обществени идеи, познати на свободния европейски свят.
Социокултурната мисия на Софроний Врачански тръгва от "Неделник"; там са подбудите на мисионерството; в него дългът пред Бога и към нацията са единни. Но докато Бог може да въздаде вечен живот, то бъдещето на нацията не обещава нищо толкова сетивно и вечно.
Днес, в XXI век, понятия като нация, свобода, дълг, просвета, политика, със сигурност са покрити  с цивилизационната патина на времето. Но за да не изгубим връзката с националните ценности, е добре по-често да се завръщаме към изворите, да помним - по думите на акад. Михаил Арнаудов - че "за да стане нов човек", българинът е трябвало преди всичко "да се прероди нравствено и да се развие умствено"; "потънал в невежество", той трябвало да "усвои друг поглед върху нещата в света, за да се приравни в домашното си възпитание, в понятията си за чест, граждански свободи и културни нужди с европееца и да си извоюва по-достойно битие". 
Именно на тази родолюбива обнова посвещава живота си Св. Софроний Врачански - за поучение и достойнство на всички българи.