Доказах на себе си, че мога

Мони ГЕОРГИЕВ

СИМОНА ПЕЙЧЕВА обяви за втори път отказването си от състезателна кариера, след като през ноември стана ясно, че не попада в разширения състав на националния отбор по художествена гимнастика. Симона е родена на 14 май 1985 г. в София. Започва да тренира гимнастика на 7-годишна възраст при именитата ни гимнастичка и треньорка Мариета Дукова. Деветкратна шампионка на България (1999, 2000, 2001, 2002, 2003, 2005, 2006, 2007, 2008). През 1998 г. е включена в националния отбор девойки, а през 1999 г. става републиканска шампионка в тази възраст. През 2001 г. извоюва златни медали на обръч, топка и бухалки, сребърен - на въже, и бронзов - в отборното състезание на световното първенство в Мадрид. През 2002 г. завършва трета на европейското в Гранада. Същата година на световния шампионат в Щутгарт печели златото на топка и бухалки, сребро - на обръч, и се нарежда 4-та на въже. През 2003 г. на шампионата на Стария континент в Рийза отново печели бронз, но този път на бухалки. Участва на две олимпиади - в Атина 2004 е 6-а в многобоя и в Пекин 2008 - 10-а. На 17 декември 2008 г. обявява край на кариерата си. На 7 юни 2009 г. Симона ражда сина си Алексей. Започва собствено тв предаване "Така го правят жените". През 2013 г. се включва със собствена рубрика "Пред огледалото" в предаването "Усещане за жена" по ТВ 7.


"Художествената гимнастика беше детската ми мечта. И бях най-щастливото дете на света, че успях да я осъществя!"
"Спортът учи на дисциплина, на отговорност, на постоянство, на уважение"


- На 27 години Силвия Митева се отказа от гимнастиката, а ти на тази възраст рестартира кариерата си? Защо реши да подновиш тренировки?
- Защото поисках. Ето - аз излязох, тя влезе, реши, доказа се, а после реши, че ще се отказва. Но когато аз реших да започна да тренирам отново, още не знаех, че тя ще прекрати кариерата си. Погрешно е да ни съпоставят. И двете сме играли за България, но и за себе си, и за родната гимнастика, така че не е нужно да има изрично напрежение помежду ни.
- Тогава какъв бе мотивът ти за завръщане?
- Когато реша, че искам нещо, съм готова да мина през всичко, за да го постигна. Реших, че искам да играя, да се убедя, че мога, и го направих.
- Липсваха ли ти залата и тренировките?
- Не се откъснах на 100% от залата - направих клуб, работя с деца, постоянно пътувам по семинари в чужбина и се занимавам с други гимнастички. Липсваше ми тръпката да играя, да показвам какво мога, да се опитам дали мога още. Опитах се - видях, че мога.
- Стартира и кариера като журналист. Защо реши да се изявяваш в тази област?
- След Олимпиадата в Пекин родих и веднага след това започнах да водя предаване в продължение на 3 години. Винаги съм искала да бъда журналист, още от малка. Знаех, че след като изляза от залата, това ще е нещо основно в моя живот, или поне ще се постарая да бъде така.
- Искаш ли пак да имаш собствено предаване?
- Да, разбира се! Знам, че още много трябва да се усъвършенствам и още много да се уча в тази професия, но искам да се развивам!
- По-трудно ли е да задаваш въпроси, отколкото да отговаряш?
- Не, не мисля. Ако знаеш с какъв събеседник разговаряш... Преди това трябва да се подготвяш - четеш, за да разбереш всичко. И едното ми е интересно, и другото (усмихва се).
- Кой ти е бил любимият събеседник?
- Име няма да кажа. Като човек - който знае какво иска и умее да изрази своето мнение и позиция.
- Има ли други области, освен художествената гимнастика и журналистиката, в които искаш да се реализираш?
- Е, малко ли са - и майчинство, дете. Други питат: "Как ги съчетавате?", вие: "Още нещо?" (смее се).
- Имаш намерение да се развиваш като треньор, а като съдия?
- Не мисля, че в момента има нужда и като съдия. Имам клуб, деца в него, пътувам по много семинари в чужбина, така че натрупвам и от едното, и от другото...
- Разкажи как се захвана с художествената гимнастика?
- Художествената гимнастика беше детската ми мечта. И бях най-щастливото дете на света, че успях да я осъществя! Малко са хората, които мечтаят по детски, и това им става начин на живот, кариера и са щастливи от това, което са постигнали.
- Спомняш ли си първия ден в залата?
- Да, госпожа Дукова ме видя, вдигна ми крака до главата и каза: "А-а-а, това дете има качества, да влиза в залата".
- Най-емоционалният ти момент в спорта?
- Когато съм превъзмогвала себе си.
- Как те приеха другите момичета, претендентки за националния отбор, когато те видяха да подновяваш тренировките?
- Момичета като Силвия Митева, или като тези, с които съм тренирала, които са от моето поколение, ме подкрепяха. Другите момичета не ги познавам, аз се откъснах след Игрите в Пекин, ние не сме тренирали в едни зали. Може по имена или по визия да ги знам, но тези, които сега се състезават, за мен са нови. Нямаме лични контакти с тях. Аз съм човек, който се е обградил само с хора, които са ми най-близки, най-важни и в които имам доверие.
- Обидена ли си на някого след отказа, който получи?
- Вече няма смисъл да се обиждам, животът продължава, аз продължавам да се развивам. Доказах за пореден път, че постигнах това, което искам. Това, че на някого му е хрумнало да ме спре... Може негативното после да не е у мен, така че...
- Сподели някоя интересна случка от твоята кариера?
- За спорта - там няма гафове, там има моменти, в които се налага да проявяваш воля, въпреки всичко, което е около теб. По-смешните и забавни моменти напоследък са свързани с моето дете, на което просто се учудвам... Случва се някой път някой да те "затапи", казано на жаргон. Ти се опитваш да му обясняваш, а той така да ти отговори, че просто да не знаеш какво да направиш, и тогава ми става хем смешно, хем трогателно, хем се радвам, че детето ми все пак размишлява и знае в кой момент какво да ми каже. Това е майчинството - да умееш да съчетаваш работата с гледането на дете.
- Как те промени майчинството?
- Не съм много търпелив човек, но с дете определено трябва да се уча на това. Основното, което синът ми изгради у мен, е търпението.
- Ще се занимава ли Алекс със спорт?
- Задължително! Той вече тренира. Нямам амбицията да става професионален спортист. Просто за мен спортът учи на дисциплина, на отговорност, на постоянство, на уважение, и само заради това искам да тренира. А ако той избере да поеме трудния път, професионалния, няма да го спирам. Но в никакъв случай няма да го задължавам или да го подтиквам да става добър атлет, да бъда от тези амбициозни родители, които казват: "Дай сега детето ми да бъде..."
Алекс тренира карате. През лятото му казах: "Имаш сега почивка, през септември почваш да тренираш каквото искаш, избери си". И той предпочете това.
- Вижда ли се вече новата Симона Пейчева?
- Това е трудно да се каже. Съвкупност е от много качества. Някои деца като мънички не дават признаци, че имат качества, че имат хъса и характера. Други, като станат на 13-14 години, вече показват признаци, че не издържат. Постоянството във възрастта между 5-6 и 13-14 г. е най-важно, от тогава започват да излизат кадрите.
- Остава ли ти свободно време?
- Когато имаш желание, имаш време за всичко.
- А с какво го запълваш?
- Когато имаш желание, имаш време за всичко, когато нямаш желание - имаш оправдание! Казах го, мисля, че за това, което искам, винаги намирам време. За това, което не искам, мога да кажа, че нямам.
- Девизът ти?
- Да си следваш мечтите!
- Кои са трите думи, които най-добре описват Симона Пейчева?
- Инат, твърдоглавост и чар.
- Сега сякаш си с по-малко тегло от това преди бременността. Вероятно доста момичета биха те запитали как поддържаш форма?
- Има нещо вярно. Ако ме питаш за диета - нямам строго регламентиран прием, не се храня по някакъв режим. Просто знам кога да си сложа спирачка на храната, знам каква ми е мярката - от какви неща се чувствам добре, от кои ми става тежко. Всичко това е въпрос на усет и благодарение на спорта съм го постигнала. Знаех преди състезание какво мога да хапна, кога да си позволя повече, кога, като не тренирам, напълнявам, кога трябва да се движа. Всичко е до индивидуалната нагласа.
- Как протича един твой ден?
- В момента ли? В последните 2 месеца си почивам (смее се). Но преди това - по друг начин, а от следващите два - вероятно пак по различен. Въпросът бе да се види ще играя ли, няма ли, какво ще правя. Нещата тръгват по различен начин оттук нататък.
- Като колега - кой е въпросът, който би задала на себе си?
- Е-е-е, ама аз си знам нещата, които искам да кажа, и които не искам, така че...
- Все пак пробвай!
- Ама после ще искаш и да отговоря, затова ще пропусна (смее се).