Възраждане или поголовна литературна кражба

Нямаме намерение да безпокоим духа на покойния академик Гане Тодоровски. В края на краищата каквото е имал да си каже, той си го е казал човекът още в "Зборот и непокорот: панорама на македонската поезиjа во XIX век", Мисла, Скопье 1993. Но едва ли е някаква случайност, че този му "принос" в присвояването (да не кажем кражбата) на български поети от XIX век е включен като том IV  "Литературното възраждане" на издадената неотдавна в Скопие 130-томна поредица "Македонска книжевност". Неслучайно в съседната държава той е определян като "един от великаните на македонската литература от XX и XI век". Гане Тодоровски е добре познат и у нас с интереса му към българската поезия и приноса към размразяването на духовните контакти между двете страни. Известна е неговата всестранна научна и литературна дейност. Не е наша работа да оспорваме или да възхваляваме написаното от академика. Но не можем да не обърнем поглед към неговия принос в "македонизирането" на българската литература за нуждите на местната "етническа самобитност" в Скопие.

Григор Пърличев:
- Дотолкова ние българете сме били ругани и презирани от всите народности, чтото време е вече да се опомним.

Технологията на... присвояване

Ако някой отгърне том IV от 130-томната поредица, озаглавен "Литературно прераждане", не може да не се впечатли от факта, че огромна част от включените в сборника автори са български поети от XIX век, представени като... македонски класици. Така е станало с Братя Миладинови и Григор Пърличев (наречен от съставителя "поетическа звезда на македонския XIX век"). Под същия "македонски знаменател" са подведени и Райко Жинзифов, и Георги Динков- Динката, и Иван Гологанов, и Трайко Китанчев, и Йордан Хаджиконстантинов - Джинот, и Войдан Чернодрински, и Арсени Йовков, и Димитър Матов... Няма да изреждаме всички имена, за да не отегчаваме читателя. Но дори и тази поредица е достатъчна, за да се разбере как в Скопие "оперират" с българската литература. Прочее, това "македонизиране" не е новост за комшийските литератори. Те вече години наред "обработват" българските автори, като им приписват (посмъртно) македонско национално съзнание или ги обявяват за "двудомни" автори.

Геори Динков-Динката:
- Некиме да знаеме що сме били вчера, гледаме денеска, че сме българи, па сборуваме и язика бугарский.


Ето как са представени

българските поети и писатели, включени в том IV на мегаизданието, което се тиражира по света в англоезична версия като панорама на... "македонската" литература. За Братя Миладинови вече е от ясно по-ясно, че те са македонци до мозъка на костите си. Нищо, че са издали сборника "Български народни песни", чието заглавие в Скопие се подминава с анонимното название "Зборникот". Райко Жинзифов бил "пишувал на македонски и руски език" (с. 427). Григор Пърличев бил "Най-богатият трезор на македонския колективен дух" (с.439). Трайко Китанчев "пишувал на бугарски и македонски язик" (с. 430). Арсени Йовков "като поет прихващал българоезичния изказ" (с. 429). В писмата на Георги Динков-Динката до Ст. Веркович имало "всестранни податки за Македония от средата на XIX век" (с. 425). Йордан Хаджиконстантинов - Джинот бил "най-атрактивната личност на македонската литература през XIX век" (с. 443). Трайко Китанчев пък "пишувал на бугарски и македонски язик" (с. 430). Войдан Чернодрински бил "истински основоположник на македонската драма" (с. 444). Димитър Матов "застъпвал тезата за българско потекло на македонските славяни и полемизирал с противниците си за това гледище" (с. 433), но това не е попречило и той да бъде обявен за македонски автор.

Трайко Китанчев:
- Западно-македонското наречие е едно от най-оригиналните наречия на българския език...

Българин с черни коси и черни очи


Да припомним все пак на македонистите от Скопие какъв е Григор Пърличев и как той самият описва в своята "Автобиография" явяването си на ежегодния поетичен конкурс в Атина, където през 1860 г. му е връчена първа награда и лавровият венец за поемата "Арматолос" ("Сердарят"): "Отидох у Рангавис (председателя на комисията - бел.авт.) и му заявих, че съм съчинителят на "Арматолос":
- От каква сте народност?
- Българин.
- Не е можно българин да има черни коси и черни очи.
След три дена ме повикаха университетските власти. Първият въпрос беше:
- От каква сте народност?
- Българин." (с. 231-232)
Тогава именно на "македонеца" Григор Пърличев му предлагат да замине да следва в Оксфорд и Берлин "за гръцка служба", но той отказва. А иначе пак в своята "Автобиография" Пърличев не е пропуснал да отбележи: "Дотолкова ние българете сме били ругани и презирани от всите народнисти, чтото време е вече да се опомним..." 

Райко Жинзифов:
- Мие за българкий язик броиме той язик, кой ся говорит по цяла Македония, Тракия и България.

Спряганият като "македонец"

Райко Жинзифов в своя предговор към "Слово за полка Игорев" пише: "Мие за българкий язик броиме той язик, кой ся говорит по цяла Македония, Тракия и България", като допълва: "няма македонци, няма тракийци като отделни народи, а има само славяне-българе". Нищо, че самият Жинзифов, според скопските литератори, е писал само на "руски и македонски". А "атрактивният македонец" Джинот през 1853 г. пише до панагюреца Сава Радулов: "Е, мой брате, С. Радулов! Аз чини ми се милион пути от ваша милост повече любим болгарскаго народа..." Ама как така и откъде на къде Йордан Хаджиконстантинов ще обича българския народ? - вероятно ще запитат скопските медиависти и тук ще му намерят колая: "Да, ще кажат те, Джинот си е македонец и ви е обичал вас бугарите, без да заслужавате неговата обич." Сигурно не е бил прав и друг чистокръвен "македонец" като Георги Константинов-Динката, който в 1867 г. е написал: "Па наконец да ви речам и общото мнение на сегашните мъкедонци, сиреч на простото людство, кои викат велеречиво: "Некиме да знаеме що сме били вчера, гледаме денеска, че сме българи, па сборуваме и язика бугарский". Е, па може някога да сме биле - ще рекат същите скопски капацитети - но ние денеска сме си македонци.


Да видим какво пък е написал

още в края на по-миналия век "двуезичният" Трайко Китанчев: "Западно-македонското наречие е едно от най-оригиналните наречия на българския език... В него са се запазили от старобългарския език толкова хубави, чисто български думи и форми..." (1892 г.) Дори "основоположникът на македонската драма" Войдан Чернодрински, кой знае защо, в своята пиеса е "поставил" две потурчени българки Кръста и Петкана (а не македонки!), че дори един от главните герои на пиесата Осман бег говори за "бугаринот комита" (а не за македонецот!). А в предговора на последното издание на "Македонска кървава сватба" от 1928 г. самият Чернодрински е написал: "Макар режима на стара Турция в Македония да се замени с нови два християнски - сръбския и гръцкия - патилата на македонските българи не само не престанаха, но напротив, станаха по-непоносими" (с. 4). Даже един толкова емблематичен "македонец" като фолклориста Марко Цепенков, представен в сборника със свои творби, в края на живота си е написал собственоръчно за себе си: "М.К. Цепенков от гр. Прилеп - 88-годишен старец, български книжар в българската литература като фолклорист-събирач на български народни песни, приказки, пословици и други от гр. Прилеп и околията" ( Македония, Сборник от документи и материали, 1978, с. 605)

* * *
Разбира се, нищо от това не е могло да попречи на Г.Тодоровски да завещае на македонистите от Скопие своите брилянтни техники за литературна кражба. В предговора към изданието той им е оставил образци на манипулативна технология за присвояване на чужди автори: "Македонската поезия била създавана на 5-6 езика, сред които, без друго (!) бил доминирал македонският - майчиният език на повечето от застъпените поети" (с. 5) Този "впечатляващ наниз от автори и творби, намиращ се през XIX век на македонски терен" (с. 5), бил доказвал, "че корените на македонската литература били дълбоки и животворни" (с. 7) Да, но ако това наистина беше така, а не - една тенденциозна и нескопосана манипулация.