Писмо до един непознат студент

Анжел ВАГЕНЩАЙН

Бих искал да се обърна към теб с "приятелю", въпреки че не се познаваме - но нямаме основания да бъдем врагове. Всъщност не ме напуска чувството, че си ми далечен познайник, че сме се срещали някога някъде - не помня дали сред тихия заговорнически шепот на млади мечтатели за един нов, по-чист и по-справедлив свят, дали в партизанската землянка или в затворническата килия. Защото ти, приятелю - това съм аз преди много-много години!
Защото тогава и аз бях това, което днес си ти - разбунен и неукротим млад правдолюбец, и аз вярвах в непоклатимостта и неоспоримостта на своите убеждения и своя път: това е чудесната, ослепително сияйна, но и пълна с опасности, с неочаквани препятствия и разочарования, стартова писта на младостта. Сега аз изчерпвам остатъците от отпуснатия ми жизнен лимит, а на старта пред далечен полет си ти, приятелю. Стискам ти палци за успех и чисти небеса!
Но пиша ти това писъмце, смутен и потресен - защото те видях снощи пред парламента и не те познах. И защото прочетох в очите ти, приятелю, омраза - зла, безсмислена и тъмна. Защо, откъде бликна тя? Защо по-рано, когато нечисти сили безчинстваха из обществото, ти, правдолюбецът, мълча? Защо заключи с вериги и катинар не само учебното си заведение, а и чувството си за справедливост? Защо обяви, че ще отвориш и вратите и сърцето си само за онези, които мислят като теб и които те поддържат? Та това, приятелю, вече е било! Нали вече сме го живели, това разделение, и сме се съпротивлявали срещу него, осъзнали неговата рушителна сила? Нали уж се отърсваме тъкмо от тази "отровна плесен" - нетърпимостта към онези, които не мислят като нас?
Ти си твърде млад и може би не знаеш какво означава "Кристална нощ". Прочети в книгите и ще узнаеш, че и в миналото обществото е било разделяно на "качество" и "количество" - както твърди един твой душеприказчик-богослов. Качеството тогава беше пълноценната арийска раса, другите бяха непълноценното количество, част от което следваше да бъде унищожено в газовите камери. Прочети за това в книгите и внимавай, защото снощи беше една от твоите кристални нощи на качеството - както го определи богословът - срещу количеството натрупани в обществото проблеми, страхове и мълчания! Вярно, ти не чупеше еврейски витрини, ти зло и безсмислено рушеше вярата в разума, политическата умереност и справедливостта, рушеше ги в името на каузи, които някой, без да го съзнаваш, ти е втълпил. Не ме интересуват безсмислените гадания на кого е плащано, за да демонстрира гражданската си съвест и на кого не - знам, че на теб не е плащано, че го правиш безкористно и от сърце. Но в такъв случай изпадам в още по-голямо недоумение: ако не е за пари, които може би са ти нужни, знаеш ли тогава защо го правиш?
Ако не знаеш, ако не се досещаш, ще ти пошушна отговора. И той се крие в древния въпрос: "Кой има интерес от това?" Разбираш ли ме, приятелю: все едно колко справедливи и чисти са твоите пориви, колкото и светли да са мечтанията ти, помисли кой днес - именно днес! - има интерес от това, което се случва по улици, площади, а и в твоя университет! Твърдите, че сте против цялата прогнила и корумпирана политическа класа. Вярвате ли си? А ако не знаете кой има интерес от случващото се, вижте кой от тази политическа класа нежно ви поддържа, за да разберете пък вие кого поддържате. Там, в този отговор, е скрит ключът за катинара, с който отделихте вашата Алма матер от света!
А сега, приятелю, ще ти разкажа една древна басня:
"Дърветата в гората се оплакали на Зевс, че брадвите много жестоко ги секат. А Зевс им рекъл: "Не се оплаквайте, а се засрамете - не виждате ли колко от вашите братя станаха дръжки на тези брадви?"
Та исках да ти кажа, млади мой приятелю, само това: внимавайте да не станете дръжки на брадвите, които ще изсекат и вашата гора!
Бъди здрав!