Изчезнали безследно

Димо Димов,
полковник от запаса

На 20 март 1933 г. тревожна вест обхваща цялата страна - предния ден безследно изчезват четирима младежи, тримата от които студенти в Учителския институт в Шумен: Димо Пенчев Георгиев, 23-годишен, от с. Езерче, Разградско; Мара Балева Литова, 22-годишна, от с. Махалата, Плевенско; Цвята Христова Кънчева, 27-годишна, от с. Горни Дъбник, Плевенско, и ефрейтор Христо Николов Капитанов, войник в 3-ти инженерен полк, 22-годишен, от Бургас. Пресата е пълна с протести от техните родители и близки, техни колеги, народни представители и обществени организации. Към правителството и Народното събрание летят допитвания и протести за беззаконията в страната. Но

всичко е забулено в мъгла

и става обществено известно 12 години по-късно, след 9 септември 1944 г.
Четиримата младежи са в състава на антимилитаристична група (АМИ-ядка) към Военната комисия на ОК на БКП в Шумен, ръководена от учителя Деню Попов. Те не носят пистолети, автомати и бомби. Тяхната задача е мирна - както в гимназията, да продължат разпространението на прогресивната, но забранена литература, главно да разясняват сред войсковата младеж опасността от надвисналата Втора световна война. Но срещу подобна дейност, която се развива в цялата страна, българските власти вземат крути мерки. В армията се изгражда специален профашистки орган за борба с противодържавни учения, така наречения "Продуч". И много скоро АМИ-ядката попада в полезрението на шуменския "Продуч", който активно действа.
Следобяд на 18 март 1933 г. двама офицери и двама фелдфебели от "Продуч" в цивилно облекло, въоръжени с пистолети, проследяват събралите се четирима младежи в "Кьошковете", нападат ги брутално и ги отвличат в гората на платото "Илчов баир", където през нощта по особено мъчителен начин ги

избиват и заравят в земята...

През август-септември същата година в Шумен се провежда голям съдебен военен процес срещу 59 души. Поискани са 22 смъртни присъди, между които и на вече убитите четирима младежи...
Едва след 9 септември, през 1945 г., убийците са разкрити и съдени, но получават нищожни наказания. Същата година костите на студентите са извадени от неизвестните до тогава гробове, където били заровени, а след това препогребани в родните им места. Костите на войника Христо Капитанов обаче били изоставени, тъй като за него произволно, без каквито и да било доказателства, тръгнал слух, че е предател на останалите. Уликата е само една, която се състои в това, че по време на съдебния процес един от убийците в отговор на въпрос заявил, че както било уговорено, Капитанов подал сигнал със шапка, че групата се е събрала, в резултат на което били арестувани? За съжаление това наивно обяснение на убийците е прието за по-важно от факта, че самите те убиват и Капитанов, който, ако е бил предател, е щял да извърши предателство и спрямо други не само в Шумен, но и в Бургас, каквото той не е направил.
През 1983 г., по инициатива на шуменския Комсомол,

на лобното място на убитите се издига хубав паметник

Отново обаче, без доказателства, без каквото и да било решение на някакъв орган, инициаторите не само приемат слуха, че Христо Капитанов е предател, за верен, а че е бил нещо повече - агент-провокатор. В резултат на това върху паметника не се изписва неговото име, не се поставя и негов барелеф, както на другите.
През 1987 г., местното държавно и партийно ръководство на Шумен, с участието на Деню Попов, установява, че Христо Капитанов не е предател, като решава неговото име и барелеф да бъдат изписани на паметника. На практика обаче не се предприема нищо. Едва през септември 2012 г., по инициатива на младите социалисти в Шумен, се постигна договореност несправедливото обвинение да бъде официално отменено и оповестено при отбелязване 80-годишнината от гибелта на четиримата младежи. Но за изненада, на многолюдното предизборно тържество на БСП, състояло се по този повод на лобното място вечерта на 27 април 2013 г., от организаторите не бе казана нито дума за това, че Капитанов не е предател. Макар и в последния момент името му да бе изписано близо до тези на другите убити, но и това не бе съобщено. Нищо не бе казано и в средствата за масова информация, в това число и в "Шуменска заря". Очакваше се, че нещо ще бъде направено в чест на 2 юни т. г., но и това не стана. При това положение за пореден път, без каквито и да са доказателства, в разрез със законите и човешкия морал, вместо войникът Христо Капитанов да бъде поставен сред героите на Шумен и на България, анатемата, че той е предател (агент-провокатор) остана.
Нима не беше по-добре да имаме

един предател по-малко, а един герой в повече

От кого и на какво основание се раздава това "правосъдие"? На кого е нужно това черно петно върху историята на Шумен, което  прилича на действия от стар образец? Не е ли време костите на Капитанов да бъдат извадени от мястото на убийството и препогребани край паметника, на който да бъде поставен и неговият барелеф? За това е необходимо само едно: администраторите да сменят своето опозиционно настроение с уважение към историята на Шумен.