Някои плащат, всички ползват

Едни числа за здравно осигурените и здравните осигуровки, които 4 години се опитвахме да гадаем, днес вече са ясни. Истината лъсна. При смяната на една власт с друга през 2009 г. здравно неосигурените бяха малко повече от 1 млн. За 4 години броят им се удвоява, при положение че населението на страната намалява. Не може да се отрекат екзотичните усилия на ГЕРБ, докато бяха на власт, да бъдат изловени лошите неосигурени и да бъдат принудени да плащат вноските си: от забрана за пътуване зад граница през неиздаване на лични карти на социално слаби (справка - Десислава Атанасова, чието юридическо образование очевидно не е достатъчно, за да знае, че здравните осигуровки на бедните плаща държавата) до забрана за покупко-продажба на имот (при тази "мярка" така и не стана ясно дали продавачът или купувачът трябваше да е с платени вноски)...
Накрая се оказа, че най-некоректният платец на здравни вноски е държавата. Макар преди няколко години с пълно единодушие всички парламентарни партии да приеха, че от 2013 г. за вноските на пенсионери, деца, ученици, лишени от свобода, безработни с право на обезщетение, социално слаби и пр. държавата вече ще плаща не 4, а 8%, в края на м.г. управляващите дадоха отбой и избягаха от поредната отговорност, която е държавна работа. Отделен въпрос е, доколко редовно държавата внася четирите процента осигуровки на споменатите категории хора, за които е длъжна да плаща.  
Към държавната безотговорност се прибавя и безотговорността на работещи в частния сектор. Общият брой на здравнонеосигурените е с 16% повече от наетите в частния сектор. 1,7 млн. души на възраст от 18 до 64 г. работят, но не плащат осигуровки. Над четвърт от тях очевидно са в сивата икономика и не плащат нито данъци, нито осигуровки, в т.ч. и здравни. Ако ги плащаха, касата можеше да има годишно 600 млн. лв. повече, пресметнаха експертите. Пари, достатъчни за двойно повече лекарства или за двойно повече прегледи при джипита или при специалистите. 
Днес става ясно, че поне 60% от българските граждани не плащат вноските си. За каква солидарност в здравното осигуряване може да се говори - някои плащат, всички ползват? Тогава да го променим - който плаща, той да ползва.
Дали само бедността е проблемът? А сивата икономика? Ами доверието в системата? Колко време ще е необходимо, за да се върне доверието, загубено заради демонизирането на хората в бели престилки? Колко време е необходимо, за да може тези хора в бели престилки да останат в родината си и да работят тук, при прилични условия? Колко време е необходимо, за да заработят затворените през последните 4 години 19 лечебни заведения?
Новите управляващи дойдоха с ясно послание: да върнем доверието в системата на здравеопазване. Никое управление досега не е акцентирало на това. Но и никое управление не е имало нужда да го прави толкова ясно, защото и никоя власт преди тази на ГЕРБ не е задигала, ей тъй на, 2 млрд. лв. от здравните вноски на хората, 1,4 млрд. от които са събирани 10 години.
Времето за възстановяване на загубеното доверие не е много, необходими са спешни и адекватни действия. Иначе вероятността и малцината плащащи да се откажат ще нарасне. Тогава всички ние ще се окажем под дъното - и като доплащащи лекарствата си, и по качество на здравни грижи, и като най-болната нация на Стария континент.