Белият генерал

Георги Николов

Повече от година продължава работата по проучването, съгласуването, проектирането и изграждането на паметник на ген. Михаил Скобелев в Казанлък.
Всичко започна с предложението на Международния Скобелев комитет в Москва, който предостави на Национално движение Русофили (НДР) макет на скулптура на М. Скобелев, получила първа награда на проведен международен конкурс, с предложение да бъде построен паметник на подходящо място в България.
Беше изразена готовност оттам да съдействат за

направата на металната отливка в Русия

и да я изпратят в България. Скулптурата представлява героя от Плевен и Шипка на кон с вдигната високо сабя - символ на Победата.
Кметът на Казанлък - Галина Стоянова, веднага прегърна идеята да се издигне паметник в града, тъй като това е отколешна мечта.
Установи се, че Скобелевият комитет не е в състояние в близките две години да направи и изпрати металната отливка на скулптурата. Това даде възможност НДР да потърси други пътища за решение на проблема при готовността на общ. Казанлък да предостави подходящ терен.
След проучване на фонда на художествената галерия "Илия Бешков" - Плевен и Панорамата "Плевенска Епопея", се установи, че там има скулптура на ген. Скобелев, изработена от народния художник Ангел Спасов през 1937 г. Тя представлява фигура в пълен размер с височина 2,20 м в стил класицизъм и е шедьовър на изобразителното изкуство, собственост на държавата и гордост за Плевенската галерия. Отпреди 5-6 години скулптурата е постоянно експонирана в ротондата на "Плевенската панорама".
Директорите на Художествената галерия и Панорамата без колебание оказаха пълно съдействие да се проведе конкурс за избор на фирма за направа на

отливката от оригинала

да се подготви документация за разрешение от Министерството на културата  и накрая да се получи специална заповед на министъра, че дава съгласие да се направи т.нар. реплика на скулптурата.
Оттук започна дългият и сложен път за снемане на копието, което протича в следния ред: на място, т.е. на Панорамата, се прави калъп за заливката й със специален силикон, после се заздравява с други компоненти за направа на коруба. Тя се снема от прототипа и се отправя в леярски цех, където се прави т.нар. кокила и се залива с разтопен метал. Този процес продължава около 2 месеца.
В същото време проектантски колектив с ръководител арх. Венцислав Йочколовски продължава работата по направа на пълен проект за вграждане на скулптурата във внушителен монумент. Изработва се пълен проект, освен архитектурно-скулптурен, още строително-конструктивен, монтажен, електромонтажен, трасировъчен, план за запазване на здравето и безопасността, озеленяване и др. След утвърждаване на проекта от главния архитект на града се издава строително разрешение за изпълнение на строително-монтажните работи. Този етап е най-инфарктен и конфликтен, защото обира всички пропуснати възможности за своевременното изпълнение от предишните етапи и както обикновено времето не достига за спазване на крайния срок за откриване на паметника.
По съвместно решение на община Казанлък и НДР тържественото откриване на паметника е предвидено на 8 септември 2013г. и е посветено на 135-годишнината от Руско-турската война и десетата годишнина от създаването на НДР, чието честване по традиция се провежда на язовир "Копринка".

Нещо повече за генерал Михаил Скобелев

България е осеяна с паметници, увековечаващи героизма на руските воини и българските опълченци по време на Руско-турската война 1877-1878 г.
Българската памет за героите не е преходна, а вечна. Особено място заема ролята, дейността и популярността на ген. Михаил Скобелев.
Направих си труда да установя, че в нашата страна има 6 селища, които носят името "Скобелево", 45 улици и булеварди в различни градове и села са кръстени на името му, градският парк в Плевен се казва "Скобелев парк", има музей, посветен на Скобелев, училище в Стара Загора носи неговото име, както и има множество паметници, бюстове и барелефи с образа на "Белия генерал". Край Пловдив е гробът на неговата майка - Олга Скобелева, и има изграден парк-композиция - "Скобелева майка".
Кой е Михаил Скобелев и защо вече над 135 години е неувяхваща славата и популярността му сред българския народ?
Той е роден на 29.09.1843 г. в Санкт-Петербург в семейство на потомствени дворяни и висши военни. Завършва пансион в Париж, учи в Петербургския университет, служи в Полша и участва в потушаването на Варшавското въстание (1863-1864 г.), завършва Николаевската военна академия на Генералния щаб в Санкт Петербург. От 1868 г. е в Туркестан, участва в превземането на Хива и похода срещу Кокан (1875 г.). Превзема град Андижан. По това време е повишен в ранг генерал-майор и е

първият руски губернатор на град Фергана

По време на Руско-турската война генерал Скобелев е прехвърлен в Дунавската руска армия. Командва Кавказка казашка бригада при обсадата на Плевен, разработва плана за атаката на Ловеч, участва в третата атака на Плевен и в зимното преминаване през Стара планина. След битката при Шейново на 27/28 декември 1877 г. със стремителни действия осигурява разгрома и пленяването на турската армия на Вейсел паша. Освобождава всички земи до Одрин, превзема Одринската крепост и стига до Сан Стефано. След войната отделя внимание на организацията и бойното възпитание на Българското опълчение и народните дружинки.
От Балканския полуостров отново отива в Тюркестан и завоюва по-голяма част от днешна Тюркмения.
През 1881 г., връщайки се, е триумфално посрещнат в Санкт Петербург като национален герой. После е назначен като командващ армейски корпус в Минск. По това време посещава Германия и изучава нейния военен опит, занимава се и с обществена дейност, прави редица публикации на военна и обществена тематика. Той е

радетел на славянофилството

Известно е, че е бил високоерудирана личност с познания в различни области на човешката дейност, ползващ 8 европейски езика.
Михаил Дмитриевич Скобелев умира от инфаркт на 25 юни 1882 г., ненавършил 39 години. На погребението му Генералният щаб полага венец с надпис "На героя-пълководец, равен на Суворов".
Той е един от великите синове на Русия от втората половина на XIX век, оставяйки дълбоки следи в паметта на признателния български народ.

"Друг малко известен факт, за който се сещам, е че след Руско-турската война Скобелев остава в освободена България и командва корпус от руската армия. Когато след Берлинския конгрес България е разделена на Княжество България и Източна Румелия, ген. Скобелев в Източна Румелия започва да създава така известните при нас гимнастически дружества, които са военизирани организации. В тези гимнастически дружества са обучени около 103-104 хиляди души. Именно хората, които се обучават там, се превръщат и в основата на бъдещата българска армия, защото руската армия ги въоръжава с прекрасни оръжия и прави съвместни учения с тях. Скобелев е всъщност в основата на всички тези ученията. И фактически в Източна Румелия се създава една скрита българска армия, която след това се оказва страшно полезна при обединението на България.
Скобелев е наричан белият генерал, защото обикновено е бил на бял кон и с бял мундир. Когато не е можел да намери бял мундир обаче, е обличал син. Желанието на генерала да изгради един такъв образ на безстрашен човек е доста интересен факт. По принцип човекът, който е в бяло, се вижда отвсякъде и всички обикновено целят него. Но генералът никога не се е криел. Той винаги е бил пред куршумите на противника.
Знае се, че Скобелев си е избрал бял кон, защото веднъж един такъв бял кон му е спасил живота в едно тресавище в Русия.
По-късно, след като генералът е превзел един от градовете в Средна Азия, един източен мъдрец му казал, че трябва освен да язди бял кон, да носи и бял мундир. Тогава никога нямало да го улови куршум. Оттогава генералът е приел този образ и оттам нататък той се изгражда като една невероятна личност с вродена смелост. Неговият образ става митичен, легендарен в историята ни. И българи, и руснаци, и турци по време на Руско-турската война са се възхищавали от него. Човекът с белия мундир просто е излизал пред руските войници и направо сред куршумите на турците е закусвал, миел се е, правил е гимнастика и т.н. Така че определено генералът е една много интересна личност".
(Из интервю във "Фокус" на режисьора на документалния филм "Белият генерал" Владимир Щерянов)