Природните ресурси на Гренландия са поставени на карта

Ян М. Олсен и Карл Ритер
Асошиейтед прес

Подземното богатство на Гренландия бе основният въпрос на парламентарните избори, които се произведоха вчера на арктическия остров на фона на опасения от наплив на китайска работна ръка и от екологичните последици на рудодобива.
Някога отдалечен аванпост на човешката цивилизация, покритата с лед Гренландия в последно време привлече вниманието на света с това, че е на предната линия на климатичните промени. Учени изследват топенето на дебелата й ледена покривка, обхващаща 80 процента от острова, и влиянието му върху повишаването на морското равнище по света - едно от големите неизвестни на климатичния пъзел. Междувременно миньори се готвят да копаят за желязна руда, редки и други метали, тъй като повишаващите се температури улесняват достъпа до тях. Всички големи партии в 31-местния парламент са за експлоатация на част от недокоснатите природни ресурси като начин за намаляване на зависимостта на Гренландия от бившия й колониален владетел Дания и разчистване на пътя към пълна независимост.

Но каква ще е цената за девствената природа и традиционния начин на живот на инуитите? Опозиционната партия "Сиумут" ("Напред") обвини премиера Купик Клейст, че действа прибързано. През декември той прокара набързо закон, позволяващ големите миннодобивни предприятия да внасят работна ръка от чужбина, включително от Китай. По-голямата част от населението на Гренландия, което е 57 000 души, е съсредоточена в няколко малки града по западното крайбрежие, но някои гренландци живеят в отдалечени крайбрежни селища, където всичко се върти около риболова и лова на тюлени и китове. Малцина имат нужните умения, за да работят в рудодобива. "Хората трябва да могат да задават въпроси: Какво за мен като жител на малко селце ще означава откриването на рудник и идването на около 3000 китайски работници. Какво ще значи това за мен и моите ловни терени?", каза за Асошиейтед прес лидерът на партия "Сиумут" Алека Хамонд.
Базираната във Великобритания "Лондон майнинг" търси китайски инвестиции - а това вероятно значи и китайски работници - за предприятие за добив на желязна руда, разположено на 160 км североизточно от столицата Нук. Компанията очаква да добива 15 милиона тона желязна руда годишно в продължение на поне 15 години. Чужденци, включително Европейският съюз, са обезпокоени, че Китай гледа на инвестициите в Гренландия като начин да стъпи в богатия на ресурси арктически регион. Петдесет и четири годишният Клейст каза по-рано тази година, че Гренландия, която не е член на ЕС, е "отворена за инвестиции от цял свят", стига инвеститорите да спазват местните закони и правила. Гренландски представители отидоха миналата година в Китай и Южна Корея, а Клейст се срещна в Гренландия с южнокорейския президент.
Австралийската минна компания "Грийнланд минералс енд енерджи" казва, че разговаря с потенциални инвеститори от Южна Корея и други страни, за да разработи залежи на редкоземни елементи близо до Нарсак, в най-южната част на Гренландия. Редкоземните елементи са много важни компоненти за производството на смартфони, оръжейни системи и други модерни технологии. Компанията твърди, че това са най-големите залежи на редкоземни елементи извън Китай, 90 процента от световния добив, но те не могат да бъдат разработени, ако гренландците не отменят забраната за добив на радиоактивни елементи, защото рудата съдържа и уран. Има партии, които са склонни да вдигнат забраната, но управляващата партия на Клейст "Инуит атакатигит" ("Ескимоско братство") или ИА (по инициалите на латиница - бел. ред) иска тя да се запази - поне докато не се направи цялостна оценка на екологичните последици от добива на уран. "Колкото и коректна да е една минна компания, не може да се пренебрегне фактът, че остатъците от радиоактивните материали остават в природата за стотици хиляди години и не е решен проблемът с остатъчните материали при добива на уран", каза депутатът Ная Натаниелсен в имейл. Решение дали да се вдигне забраната, което ще изисква гласуване и в датския парламент, се очаква да бъде взето тази или следващата година.
Поръчано от гренландския вестник "Сермициаг" проучване от миналата седмица показа, че изборите са много оспорвани и не може да се прогнозира какъв ще е резултатът. Изследването, при което бяха анкетирани 800 души, установи, че ИА си остава най-голямата партия с 40 процента подкрепа. Но двата й коалиционни партньора са загубили одобрение и затова не е ясно дали трите партии могат да запазят мнозинството си в парламента.
Преди четири години Гренландия получи по-широка автономия и контролът над природните богатства на острова бе прехвърлен на местното правителство. Като част от споразумението Дания ще започне постепенно да намалява годишната си субсидия от 3,3 милиарда датски крони (576 млн. долара), веднага щом Гренландия започне да печели от добив на природни богатства. Сега тази субсидия осигурява около две трети от икономиката на острова. Сондажите в гренландски води засега не са открили важни от търговска гледна точна количества нефт и природен газ, така че автономното правителство възложи надеждите си на рудодобива в краткосрочен план. Изпълнителният директор на "Грийнланд минералс енд енерджи" Джон Майър каза, че политическата подкрепа за плановете за добив на редки метали се засилва, но допълни, че е необходимо да се внесе "яснота за регулацията", за да се продължи напред в Гренландия. "Иначе тенденцията е инвестициите да се преместят там, където има по-ясни закони и пътят е по-ясен".