Кризата увеличила разделението между областите

До 2008 г. всички области отбелязват растеж, но богатите растат по-бързо от по-бедните. Това разделение се задълбочава както през периода на подем, така и в периода на криза, като областите, които са в сравнително добро състояние са не повече от три-четири. Това каза Десислава Николова, главен икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ) вчера. Тя, заедно с други експерти на ИПИ, представи доклад за социално-икономическото състояние и развитие на областите, който е изготвен въз основа на 57 показателя, обединени в осем категории - икономика, инфраструктура, бизнес среда, демография, образование, здравеопазване, околна среда и социална среда.
От ИПИ препоръчват да се създаде реална финансова самостоятелност на общините, което да открие пътя към качествено различни местни политики. За местните данъци парламентът да не определя ограничения - решението и отговорността да са изцяло в местните власти. Общините трябва да получат дял от икономическия растеж - т.е. дял от приходите от възможно най-много данъци, особено такива, които са свързани с местната икономическа активност (данък печалба, ДДС, акцизи), твърдят икономистите.
Очаквано столицата е най-богатата област със стандарт на живот в пъти по-висок от другите региони. Въпреки това обаче по редица показатели София не е най-доброто място за живеене, сочи анализът.
Столицата привлича хора от други части на страната с високите доходи и относително стабилния си пазар на труда. В същото време градът е назад в класацията по критериите равнище на престъпност и корупция. София дава сериозни възможности за бизнес както от гледна точка на мащаба на пазара, така и заради квалификацията на работната сила и концентрацията на население в трудоспособна възраст.
Въпреки това по отношение на бизнес средата София виси на опашката заедно с област Перник. Освен това местните данъци и такси в столицата са значителни, оценките за работата на администрацията са ниски, а бизнесът оценява корупцията като висока.
Бизнес се прави най-добре в Стара Загора и Търговище. В тези области безработицата спада по-бързо от други части на страната, а доходът на лице от домакинството за област Стара Загора конкретно расте близо шест пъти по-бързо от нарастването за страната.
По оценка на околната среда и социалната среда двете области попадат на дъното в класацията. Развитието на инфраструктурата също е в негативна посока. Равнището на бедност се увеличава средногодишно и в двете области, докато за страната то остава на относително постоянно ниво.
Най-тежка е демографската ситуация във Видин и Смолян. И двете области се отличават с много слаба заетост на населението.
Със силно негативно развитие на демографските процеси и със силно влошени икономики се характеризират областите Разград и Силистра. Те са с едни от най-ниските стойности за БВП на човек от населението (само област Силистра е с два пъти по-нисък БВП на човек от този на страната).
В три области се наблюдава най-интензивното икономическо развитие - Враца, Русе, София. Враца показва положително развитие в почти всички икономически показатели, а Русе е с най-интензивно намаляваща безработица. Област София се отличава с увеличение от близо четири пъти в рентабилността на продажбите спрямо 13,6-процентното намаление за страната като цяло.
Областите с категорично лошо социално-икономическо състояние са Велико Търново, Ловеч, Пазарджик, Перник, Сливен, Хасково, Шумен и Ямбол.