Поклон пред две големи артистки

Вече писах, че съм имал щастието да уча като студент по театрознание в един курс с най-добрите театрални и филмови артисти от цяло поколение и не само от него. С тях заедно слушахме всички теоретични лекции, заедно с момчетата ходехме на военно обучение, заедно зубрехме (понякога) или празнувахме...
    И още тогава между бъдещите жрици на сцената можеха да бъдат забелязани бъдещите народни артистки и лауреатки на Димитровска награда Емилия Радева и Гинка Станчева. Това, че успехът им по всичко е бил отличен (за което получаваха Сарафовски стипендии) и че не бяха бохемки в живота, не пречеше на професионалното им развитие, а им е помагало за детайлното усвояване на сценичното майсторство. Тук не бива да отминаваме и участието на природата, надарила и двете не само с талант, а и с хубост. Но прилежността не им е пречила - така ги помня от онова време: акуратно да записват в тетрадките си всичко казано от професорите и другите преподаватели. Едната беше ученичка на Кръстьо Мирски (първата година) и Боян Дановски, другата на Филип Филипов (първата година) и Стефан Сърчаджиев...
    Емето се е родила (в Радомир) двайсетина дни преди Гинчето (появила се на бял свят в София) и това ми дава основание да започна с думи за първата. Ще отворя една скоба да припомня (младите днес не го знаят, а пещерните антикомунисти умишлено го премълчават), че тогава всички абсолвенти заедно с дипломата си за висше образование получаваха и назначение в държавен театър и не се чудеха къде да си намерят някаква работа. Така Емилия е разпределена в Пловдив и играе там три сезона. После идва в Театъра на армията, където радва зрителите повече от трийсет години. Нейна стихия са драматичните и трагични роли като Полина в "Картоиграчи" по Достоевски, Жана Д'Арк в "Света Йоана" на Шоу, Елисавета в "Мария Стюарт" на Шилер, Ема от "Мадам Бовари" по Флобер, Султана от "Железният светилник" по Талев, както и много други, между които редица героини от български пиеси. Сложността и драматичната вглъбеност или трагиката на образите й дава основание да бъде наречена в едно интервю "ледената кралица на българския театър". Но огънят зад този външен лед и осанката й караха зрителите да изживяват истински вълнуващи моменти в театралната зала.
    Участието й в десетки филми като "Ребро Адамово" (тогава е още студентка), "Сиромашка радост", "Матриархат", "Легенда за любовта", "Спомен за близначката" и телевизионнте сериали "Дом за нашите деца" и други й отреждат завидно място и в киното.
    Гинка Станчева започва кариерата си в Благоевград, където със своите роли във "Фиданките цъфтят" на Славчо Красински, "Ромео и Жулиета" и "Дванайсета нощ" на Шекспир, в "Полите на Витоша" от Яворов бързо става любимка на публиката. После - в Младежкия театър (където е актриса 35 години) тя изиграва шекспировите Офелия, Розалинда, Жулиета, Кралицата (в "Ричард Втори"), Милкана в "Майстори" на Рачо Стоянов и много други. С радост си спомня и за детските и юношески пиеси, в които също е излъчвала неподражаемите си жизненост и оптимизъм. Тук ще си позволя да отворя една скоба, за да изразя своята благодарност към Гинчето за нейното чудесно превъплъщение в образа на учителката Калина от моята пиеса "Покана от Париж".
    Справедливо е да припомня и участието й в киното, където е изиграла над петдесет роли, между които във филмите "Земя", "Хайдушка клетва", "Точка първа от дневния ред", "Специалист по всичко", "Ивайло" и много други, както и в телевизионния сериал "На всеки километър".
    И Емилия Радева, и Гинка Станчева щастливо се омъжиха още съвсем млади (и бяха пример за добри съпруги) за "батковците" от горния курс Любомир Димитров и Пейчо Пейчев, чудесни артисти, за съжаление вече покойници. Някой беше казал лоши  думи за морала в Театралната академия. В отговор припомням, че освен Емето и Гинчето, в нашия курс трайни семейства направиха още Златина Дончева с Иван Джамбазов, Лили Апостолова с Петьо Пейков, Ружа Янкова с Васил Тонев, Цветана Гълъбова с Методи Андонов...
    Ще завърша с думи на Емилия, които би казала и Гинчето: "Ако трябва отново да изживея този живот, няма да се откажа от нищо, но бих положила усилия да го направя по-добър и стойностен..."