Островът на цар Самуил и днес разказва...

Славянското дружество почете паметта на един от най-великите български царе, Самуил, отстояващ независимостта на страната ни почти 40 години. Един забележителен български владетел, комуто нашата страна все още е длъжник, каза за ДУМА Крум Лазаров, секретар на Славянското дружество в България. Ето какво се казва в Голямата руска енциклопедия от 1891 г.:
"Западното българско царство, в което по-дълго се задържа династията на Шишмановците, просъществува във времето за по-продължителен период. В него са влизали територии от Македония, Албания, Северен Епир, Тесалия, долината на река Морава и териториите между София и Видин. Столица на Западна България при основателите на династията на Шишмановците е била Средец (София), след това Воден, а най-накрая Самуил я премества в Охрид. 40-годишното царуване на Самуил е белязано с постоянни войни с Византия. Той умира от мъка след тежкото поражение, което е нанесено на войските му при планината Беласица от император Василий II, наречен Българоубиец. Той ослепил 15 хиляди пленени българи и ги изпратил на Самуил. Българският цар, при вида на своите воини с извадени очи, паднал на земята и след два дни умрял, не можейки да преживее този удар."          
Членове и симпатизанти на Славянското дружество се поклониха пред мемориала, където е бил погребан великият и трагичен български владетел Самуил. Те поднесоха венец от името на признателните потомци, отбеляза Крум Лазаров.      
Мястото се намира в руините на базиликата "Свети Ахил" на едноименния остров в малкото Преспанско езеро, което днес е на гръцка територия. По нищо обаче не личи, че тук някога са били положени тленните останки на Самуил, провъзгласен за български цар през 997 г. Гробното ложе - на единствения ни владетел, чийто гроб се знае, не само че не се поддържа, но и надписът "Цар на българите" е изтрит. Картината е отчайваща. Би могло да се направи нещо от страна на българската власт, от посолството ни там, заяви Тодор Гигов, секретар на Славянското дружество.           
Преспанската базилика "Св. Ахил" е сред най-внушителните строежи, запазени от времето на Първото българско царство. Общата й площ е 968 кв. м и е построена в периода от 986 до 1002 г. След като Самуил превзема Лариса - централния град на Тесалия, печели една от най-големите си победи. Българската държава надделява в големия двубой с Византия за влияние в западната част на Балканския полуостров.   
След победата си Самуил пренася мощите на свети Ахил (живял през IV в.), патрон на Тесалия, в базиликата на едноименния остров в Преспа. Вярвало се е, че те ще закрилят българите и техните земи. Според изворите светата обител е била една от седемте главни катедрали, издигнати по заповед на княз Борис малко след покръстването. Тук се е извисявала една от любимите резиденции на Самуил. Той построил и дворци, откъдето ръководел и направлявал военните действия на юг против Византия.
Предците разказват, че дворецът на Самуил се разстилал на целия остров, че това било крепост. Тук се намирали кулата на Самуил, фурните, помещенията на войниците му... Потомци смятат, че още бродят духовете на загиналите воини и помагат на изпадналите в беда.
Освен на исторически и археологически светини, островът на цар Самуил дава закрила и на много видове водоплаващи птици. Тук гнездят корморани и пеликани, привлечени от гъстите тръстики и изобилните води на езерото. Св. Ахил - базиликата и островът са кръстени на него, е закрилник на селото. Вярва се, че ако на мястото, където са били мощите му, дойдат и се помолят бездетни - не след дълго ще се сдобият с рожба. После жените задължително се връщали - колкото и далеч да живеели, колкото и студено или горещо да е било. Винаги се връщали, за да кръстят чедото си на името на свети Ахил сред руините на старата черква от XI в.
Култът към св. Ахил се разпространява сред преспанските българи и се запазва до наши дни. Всяка година на 15 май, когато се чества паметта на светеца, българите от околните села идвали при руините на базиликата и организирали голям събор. И досега местните жители, наследници на преспански българи, почитат Ахил като свой покровител. Те вярват, че светецът им помага в беди и трудности.
На острова е кипял интензивен духовен живот, за което сега може да съдим по руините на древни черкви. Предание разказва, че това място било свято и имало 11 храма. "И затова тук не трябва да има повече от 11 къщи. Не бива къщите да са повече от черквите, за да остане мястото свято" - твърдят старите хора.  
И наистина днес на същото място - малко рибарско село, има само няколко къщи с китни дворове и малък хотел, който любезно посреща уморени гости и посетители. Към селището, в което на воля пасат много овце и кози, води понтонен мост - единствената връзка със сушата. Легендата обяснява, че под него е минавал път, който е бил защитен с каменна стена. Сега той е под водата...
В Свети Ахил (на гръцки: Агиос Ахилиос) живеят 28 жители по данни от 2001 г. Тук са останали развалините на средновековния български град Преспа, който означава място с много сняг. Дори гръцките власти, които са асимилирали българското население там, не са променили името на района и той е известен като Преспес. Според Стефан Веркович през 1889 г. има 17 домакинства със 74 жители българи. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 г. тук живеят 60 българи.
При разкопките, започнали в края на 50-те г. на ХХ в., на остров Свети Ахил са открити гробовете на цар Самуил, неговия син Гаврил Радомир, както и на "цялото семейство на българския цар". Археолозите намират парчета от плетена ризница от златотъкан плат във византийски стил. Личали изображенията на двойки папагали, вписани в големи медальони. Антропологичните изследвания на предполагаемите кости на Самуил показват, че мъжът е бил висок около 1,60 м и е починал на приблизително 70 г. Разкриват, че лявата лакътна кост е била счупена и зараснала накриво под ъгъл 140 градуса. Именно тя заедно с данните за възрастта и ръста дават възможност на проф. Николаос Муцопулос да смята, че това е тялото на българския цар Самуил. Според историческите извори владетелят е бил ранен в ръката в битката при Сперхей. Знае се, че след смъртта си през октомври 1014 г. е бил погребан в черквата "Св. Ахил". По думите на гръцкия професор в базиликата имало 300 гроба, а в устата на всички скелети - по една византийска монета, както е повелявала някогашната традиция. На монетите са били изписани имената на загиналите и датата на смъртта. Смята се, че самите останки на Самуил днес с пазят в музея в Солун. 
Хилядолетия след тези събития - цялата местност - езерото, планините, скалните манастири и черкви, руините им - завладява с живот и спокойствие, напук на изгубени битки и поражения... Ненадейно идва усещането, че стрелките на часовника отдавна са спрели... за да ни пренесат поне за миг във времето на Самуил. Старите хора казват, че, когато се докоснеш до това място, се привързваш неочаквано към него. И неслучайно, накъдето и да погледнеш, спира дъхът - необятна водна шир, заобиколена от непокорни върхове. Място, което заслепява с природата си. И дава възможност да отдъхнеш и да се замислиш, вдишвайки не само от аромата на планината, но и на историята...