Композиторът-диригент Христо Питев: Познанието е процес, а не даденост

Илко Илиев

Христо ПИТЕВ е роден през 1930 г. в Габрово.  Известен български диригент, композитор и музикален теоретик. Завършва теоретичния клас на Държавната музикална академия - София, като по време на следването си и по-късно е частен ученик по композиция на проф. Веселин Стоянов. Инициатор и основател е на редица музикални състави, между които и Габровския камерен оркестър, на който той е първия диригент. Написал е десетки произведения в почти всички жанрове на музикалното творчество. Като теоретик и музиковед има множество публикации в българския и чуждестранен печат, изнасял е лекции в Българската държавна консерватория - София, висшето музикално училище "Ханс Айслер" в Берлин, консерваторията "Ференц Лист" в Будапеща. Книгата на Христо Питев "До Питагор и обратно" включва две оригинални студии, от които първата е несъмнен принос към създаването на една нова теория на композицията, адекватна на съвременната музикална действителност и композиторски търсения, а втората предлага нестандартен поглед към античните възгледи за музиката и към откритието на тетрахорда.

- Лесно ли е било за току-що дипломиран преподавател по музика в Габрово като теб, около средата на 50-те години на миналия век? Кои са първите стъпки в професията?
- Лесно можеше да бъде, ако имаше свободни места за учители по музика или за преподавател по пиано. Но тогава в Габрово кипеше богат музикален живот, имаше и музикално общество. Постоянно ме спираха да питат какво правя, с какво се занимавам. Искаха мнението ми за закупуване на музикални инструменти. За града бях първият кадър от Музикалната академия в по-ново време. Основах първия клас по акордеон в Детската музикална школа. Първата ми публична изява беше в концерт на акордеонен оркестър. Станах диригент на работнически хор.
- През 1960 г. ставаш пръв ръководител на щатния естраден оркестър към "Културен отдих" в Габрово. Оркестър с име, оставил следа с концертите си в цяла тогавашна България. В София сте втори на "Общобългарско състезание за майстори на естрадното изкуство" (1962 г). Като начало започвате с осем музиканти плюс двама певци. Какво беше началото?
- Усилията в това отношение бяха главно в две направления: възпитателно и художествено. В едното се определяха пиесите с готов аранжимент и тези, които трябваше да се оркестрират. В другото - изпълнителската техника на интерпретиране и художествен вкус, включително и поведение на сцена. Желанието на тези млади момчета за изява беше толкова голямо, че всяка възникнала трудност се превръщаше в истинско удоволствие да се преодолее.
- В средата на 60-те, а и по-късно, си хоров диригент. През 1969 г. - основател на Габровския камерен оркестър и негов диригент до 1974 г. Композираш песни, имаш оратория, увертюра-поема "Заселникът" за Рачо Ковача, струнни квартети, Соната за пиано, че и... опера. Това са част от твоите първи творби! По това време пристъпваш и към създаване на оригиналната си музикална теория КСЕФ, публикувана  по-късно. Как стават тези неща! Кога усети, че дългогодишните творчески търсения раждат нова теория?
- Не мога да кажа кога и как творческите търсения намериха израз в една нова теория, тъй като не съм имал в ума си подобна задача. Днес, като се обръщам назад към тези близо 50 години "занимание" с музикалното познание, имам усещане, като че ли някой нарочно ме е "вкарвал в капан". Пред погледа ми все се изпречват, незнайно как, интересни книги и информация. Срещи и разговори с личности, за каквито дори не съм могъл и да помисля, че мога да имам.
- Как се сети да "вържеш" музикалната форма за математическата теория на множествата? Защо трябва да се промени според теб класическата представа на точно този композиционен елемент - формата в музиката?
- Идеята за математическата теория на множествата не беше моя. Тя направо ми беше подсказана в поредица от статии в авторитетни западни списания за изкуство и култура, както и в съветски - за кино и архитектура. И се оказва, че тази теория продължава да е единствена алтернатива при търсене на решения за настоящето и бъдещето на Новата музика. А промяната се налага, защото поради едно така стекло се развитие формата сама се е "разградила", станала е неизползваема, неопределена и ненужна. Мястото не може дълго да остане празно, без това да нанесе разрушителни последствия за смисъла и полезността на съвременната музика. Така че, ако нерешеният въпрос за формата продължава да стои "в ъгъла", на същото място ще е и всичко останало - целият език и съдържание на тази музика.
- Имаше ли полемика с наши учени по този повод? Официалното становище какво е?
- Такъв въпрос е толкова по-интересен, колкото по-ненатрапчиво се задава. Без да се чака непременно отговор. Защото цялата работа е в това, че именно този, който трябва да отговори, е или в несъстоятелност, или в неудобство да стори това...
- Каква е днес съдбата на тази теория или други твои научни изследвания? Проблеми! Кой плаща сметката?
- Времето ще покаже. Проблеми няма! А сметката е платена. Да му мисли този, който се прави, че "не участва в играта"?
- Теоретик и музиковед с публикации в българския централен печат и чужбина; статии в списания "Българска музика", "Българско музикознание", "Нова българска музика", "Музикални хоризонти"; с лекции във висшите училища по музика в София, Будапеща и Берлин. Времето стигна ли?
- Времето стига, когато не си губиш времето да го измерваш. А така е само в нощните часове. Когато всички спят, а ти си "гледаш звездите"...
- Чувал съм, че имаш родствена връзка с Ран Босилек. Каква е истината?
- Родствена връзка нямам, но живея точно на мястото на "Бяла спретната къщурка с две липи отпред?" Едната липа си стои и до ден-днешен там. Всеки ден се гледаме с паметника на Ран Босилек. И аз, и гостите, които спират пред него, все се чудим, защо някой постоянно изкъртва буквите от постамента! Сякаш не иска да признае, че "родна реч, омайна, сладка" е и "реч на мама, и на татка"...
- Поощряван ли е професионалният музикант у нас и какво е да правиш изкуство в провинцията? Как мислиш, ще има ли кой да ни следва! Натрупаният опит къде отива?
- За изкуството в провинцията най-важно е да живееш истински с него - с открито лице и чисто сърце. А дали ще има някой да ни следва, зависи от примера, който даваме или можем да дадем сега. Колкото до това, къде отива натрупаният опит - дано не продължаваме повече "все да започваме отначало". Имаме всички основания за "пълен напред"! Дали обаче ще ни стигне куражът  да потеглим?... Ще видим.
- Накъде професионално е насочено вниманието ти в момента? Оптимист ли си или песимист за една нова теория на музиката?
- След като у нас по въпроса за необходимостта от нова теория на музиката цари все още непрогледност и безсилие, правя опити, доколкото е възможно, да заинтересувам чужди списания и институти. А за оптимизма смятам, че той е за невярващите и незнаещите. Иначе, "каквото посееш - това ще пожънеш".
- Какво искаш да споделиш с по-младите си колеги? Нещо, което да им послужи в евентуални творчески търсения след време. Каква е твоята заръка?
- Бих споделил с по-младите си колеги това, което се опитвам да кажа и с "Питагор и напред". Че познанието, за да бъде истинско и живо, без което днес музиката не би могла да продължи, трябва непрекъснато да се зарежда от колкото се може повече страни и участници в него. Разбирането и вникването в нещата никога не са еднократен акт! Не става отведнъж, колкото и да си сигурен, че си го разбрал. Истинската сила на познанието е в това, когато се ползва преди всичко като процес, а не като даденост. И това го казвам тук с пълното съзнание, че самият аз продължавам да разглеждам и доразбирам нещата във вече завършените ми и написани работи.


Факсимиле от книгата на Христо Питев за ново музикално познание "До Питагор и обратно", разбунила духовете на музикалната колегия


Христо Питев (третият вдясно) по време на премиерата на книгата му "До Питагор и обратно" в  книжарница "Хеликон" в Габрово