Мирогледът на поетесата Роза Боянова

Роза Боянова ми е дала ключа от високата порта на нейния свят. Този Млечен път, това индиго, наречено според мен стратосфера, това наше вграждане в космическите светове, по-скоро "Тия думи, които изричам/ и после забравям,/ някъде горе стоят..." ме изправят пред нейния мироглед и изискват от мен да се настроя на нейния лад, защото давайки ми ключа към нейните дестинации, тя не забравя да узнае за нашата разлика. Защото

Вторият
е по-категоричен.
Вторият в боя обаче
е мъртвият.
Наследяваш неговото оръжие,
снимката на любимата му,
самата любима,
някоя неосъществена мечта...
(С нея какво ще правиш?)

Това стихотворение продължава да обяснява света на Втория, прибавяйки детайл след детайл, внушавайки му, че губи своята предпазливост, че все по-лесно изглежда всяко следващо начинание, подчертавайки обаче: "Но начинанието/ не се подчинява на никакви логики,/ освен на случая -/ закономерен, неизбежен и жесток..." За да каже на себе си, а и на другите като нея:
Внимателно подготвяй новата си книга.
В броя от 2 март на "Словото днес" има откъс от лекцията "Лекота" на Итало Калвино. Неговите "Американски лекции" включват цикъл от пет блестящи есета, които Итало Калвино подготвя да чете в Харвардския университет в рамките на една академична година (1985-1986). Ненадейната смърт на писателя възпрепятства този проект, при това преди да е написана последната, шеста лекция - "Съдържателност"... Та във въпросния откъс от "Лекота" се срещаме с един изключителен творец. "Винаги съм се старал да намалявам тежестта на човешки фигури, на небесни тела, на градове, но най-много усилия съм полагал в облекчаването на повествователната структура и езика..." И нататък са световете на Итало Калвино. Можем само да съжаляваме, че не е успял да напише шестата лекция "Съдържателност". Спирам се на този автор неслучайно. Роза Боянова е от тази кръвна група, щом ми говори за онемяла красота в нейните паралелни светове, в нейните чернови на Млечен път.
И все пак трябва да подчертая, че светът на Роза си е чисто неин, той не е на Втория, за когото така убедително говори. Та не се колебае да ме предупреди: Чуваш ли, подтекстът диктува... По някакъв много особен начин Роза Боянова ме прави съпричастен на драматизма в своя интимен свят. Изисква от мен да осъзная неговите детайли. Защото животът е зареден със състояния на тъга, нарушена е хармонията. Детайлите вътре в словото на авторката са натоварени с този драматизъм.
От доста дни общувам със стихосбирката на Роза "Чернови на Млечен път" (изд. "Български писател"), защото тя е чудесна поетеса, високо я ценя и се радвам, че словото й вече намери пътища към други народи. Защото поетичното й слово е запаметено в индигото на стратосферата, което е между нас и звездите.