Театър - съдба и живот

Мирослав Миндов

Преди година - на 20 март 2011 г., почина Емил Стефанов - артист от Народния театър "Иван Вазов". Да си спомним с добро за талантливия творец и човек. Израснал в семейството на Константин Стефанов, основател на Княжевското читалище, носещо неговото име, художествен ръководител на самодейната театрална трупа, писател с псевдоним Косе Босе. Първенец в школата за запасни офицери - летец, старши лейтенант, пилот в щурмова авиация, Стефанов завършва Държавната театрална школа и първия випуск на ВИТИЗ - 1950 г., в класа на Георги А. Стаматов.

В ролята на Иван Вазов

Време за поколението "млади"! Стаматов е могъща личност, актьор, владеещ историческите корени на световния и българския театър. Последовател на Белински, Достоевски, Горки и Чехов. Чете в оригинал Качалов, Пушкин, Есенин и Гогол. Блестящ рецитатор на Лермонтов, Ботев и Яворов, носител на високи нравствени закони и театрална етика. Стаматов е уволнен във върха на своите творчески сили от ВИТИЗ и Народния театър. Покрусен от горчиви театрални страсти, той оставя в душите на своите ученици пример - изкуство на актьор, режисьор и педагог от най-висока професионална класа и достойнство.

В ролята на Дзержински (правият) в "Кремълският часовник"

Мършавият от "Сън в лятна нощ" на Шекспир, режисьор Кръстьо Мирски, е първата роля на Стефанов. Като стажант работи с първите режисьори и артисти - Масалитинов, Дановски, Сърчаджиев, Филипов, Сарафов, Никола Попов, Кисимов, Петко Атанасов, Никола Икономов, Петър Василев, Сърбов, Балабанов, Лео Конфорти и десетки други. Овладява сценичната реч, трудния път към образа и ролята, автори, епохи, грим, реквизит, история на костюма и изкуството.    
Така в сезоните на четири десетилетия влиза в двеста и седемдесет роли, играе в повече от 3500 представления. Прецизният артист подобно на бизнесмена (брояча на звезди) в "Малкият принц" записва и подрежда в своите архивни папки всеки миг, всяка роля, снимки, програми, репетиции, режисьори, автори и участващи. В летописа на сезоните той фигурира в престижни състави - наравно с Мила Павлова, Чапразов, Стефан Гецов, Ябанджиев, Георги Георгиев-Гец, Йордан Матев, Раданов и знаменито театрално поколение - вече негови кумири.
Участва в постановки на всички режисьори, както и на гастролиращи световни величия - Музенидис, Товстоногов, Бранко Плеша, Бабочкин, Ливанов... Класиката изгражда величието на човека през вековете. Артистът живее в света на Аристофан, Шекспир, Достоевски, Чехов, Ибсен, Лорка, Тенеси Уилямс, Брехт, Яворов, Вазов, Йовков, Ст. Л. Костов, Петко Тодоров, Радичков и плеяда съвременни драматурзи. Вече с професионална перфектност на сцената ни убеждава в художествено-портретни образи на Иван Вазов в "Слава на изкуството", Дзержински в "Кремълският часовник". Критиката нееднократно се спира на негови роли - Светослав в "Иван Шишман", Перчигин в "Еснафи", Господин Добревич в "Хъшове", Корифей в "Лизистрата", Дон Луис в "Дон Жуан", Карп в "Лес" и Белота в "Калоян".
    Стефанов участва в най-тиражните играни пиеси в театъра - наравно с всички поколения и жанрове. Това е щастието на актьора! В неговата гримьорна в артистичен стил и атмосфера е многолюдно през целия ден на репетиции и спектакли. Гримьорна на звездите! Емил е в центъра със своето чувство за виц, импровизации и смехотворство. Събеседник по технически и художествени проблеми в театъра, приятел на служби, работилници, ателиета, гардероб, гримьорни, художници. Общественик - раздаващ себе си по тържества и прескръбни дни. Оратор.
На сцената той е не само добрият ученик, колега и партньор. Неговата гласова партитура на сценична реч изразява благородство и култура. Чудесен рецитатор, подобно своя учител Стаматов, той овладява техника на образа, художествена простота, реалистична внушителност в света на автора, възможни средства за цялостна изява в режисьорския постановъчен стил и жанр.
Той притежава артистична сръчност в изработване на своите реквизити, да възобнови счупеното, да сътвори новото със собствени инструменти и техника в изработване на художествени предмети в бит и постановка.
Артистът Стефанов е оставил в златния фонд десетки предавания за деца и възрастни. Още от ученическите си години активно сътрудничи в детския отдел на Радио София - като актьор, режисьор и автор на дългосрочни предавания. Той е "Бате Райко-Многознайко разказва...", в музикалната рубрика "Бойко-Песнопойко", в сатирични предавания "Ценен Ценко", "Патилан и Смехоран", "Веселият Бърборино". По телевизията води едно от първите предавания за децата - "Майстор Умейко".
Това са златните години във вълшебния свят на Емил Стефанов - топъл, ласкав, неповторим - като дете в дългия път към планетите на "Малкият принц". В голямата школа на първомайстори на българската култура и театър актьорът остави следи към своята публика и идни поколения. Живот, изпълнен с многогодишен труд, с огромна любов и съпричастност към българския театър, полет към съвършенство по заветите на своя учител Стаматов. Пред многолюдна детска публика той разкри светлината на Антоан дьо Сент Екзюпери, необятната обич на д-р Дулитъл към своите обични животинчета в "Пиколо театър". Така ще го запомним - пълен с идеи, тревожен, напрегнат, с огромна обич към децата, роднини, син, съпруга и своите множество приятели.
До последния миг на своя живот е в музея на театъра, гримьорни и сцена, летящ в безкрайни хоризонти със сърце на артист от Народния театър "Иван Вазов".