По ръба на небето, или Пътят на въображението

Кой не иска да полети на крилете на въображението си? В случая това е едно дете, един малък Тишо, който ще намери приятелството в една вещичка, много наподобяваща пакостницата Пипи Дългото чорапче. И двамата - Тишо и Шо, ще се превърнат в едно Тишошо или Шошоти и ще стигнат до ръба на небето, а това е много магично място, където се сбъдват всички добри желания. Умно, смислено, добре написаната от Ина Божидарова история се превръща в основа за сценария им с Веселка Кунчева за мюзикъла "По ръба на небето", новата премиера на Държавен куклен театър Пловдив. Веселка Кунчева, тази млада и различна режисьорка, има завидна с активност и успехи биография, която започна преди десетина години в Пловдив с "Малкият Цахес, наречен Цинобър" по Хофман. И още тогава се очерта необичайният образ на творческия тандем на Веселка Кунчева и сценографката Мариета Голомехова. Първото, което прави впечатление, са нейните необикновени кукли - хуманоиди, фантастични образи, повлияни сякаш от Миро, Дали, а защо не и Пикасо с неговата деформираност и раздвоеност на образа. За технологията и за използваните материали за петрушките и марионетките могат да ни осведомят от ателиетата на ДКТ Пловдив, куклите и костюмите са изработени в сътрудничество с Димитър Воденичаров и ателие "Меравел" - Меглена Илиева.
Мюзикъл в Кукления театър е ново за Пловдивския театър, но и не толкова честа практика въобще за българската кукленотеатрална реалност. Въпреки че точно в куклените спектакли музиката е особено важен компонент. Третият в екипа е музикантът Христо Намлиев, а има и четвърти - хореографията е на Явор Кунчев. Но цялата нелека работа, партитурата на спектакъла - динамична и изненадваща, е оцветена от актьорските индивидуалности и способности на младата трупа на Пловдивския куклен театър, актьорите от последното попълнение заедно с "ветерана" Румен Караманов. Татяна Етимова е Тишо, Живко Джуранов - вещичката Шо, Наталия Василева - Учителката на вещиците, Жълтият пазител и Леглото въображение, Росен Русев - татко Владко и Зеленият пазител, Мария Атанасова - мама Мара, Бръм и Червеният пазител, Михаела Андонова - Дзън и Синият пазител, а Румен Караманов - леля Сийка и Дрън. Всички те са толкова музикални и танцувални, а особено Румен Караманов, но и Росен Русев - и акробатични. И все пак любимецът на децата е Живко Джуранов като бързореката, пакостлива Шо, както и Татяна Етимова като верният Тишо, за театралите и невероятно пластичният за по-едрата си фигура Румен Караманов.
Освен групата на Вещиците, има и група на Пазителите на реда, и техният колективен образ е една незабравима социална гротеска, пародията на познати социални практики е много четлива. Образите са невъобразимо съчетание на профил и анфас. В този спектакъл има много чудеса, едно от тях е постигнато чрез мултимедия, но много лаконична, красива и на място. Това е докосването до "ръба на небето" - електронен лъч, който може да бъде люлка, ветрило, змиеобразна лента. По пътя на въображението и приятелството са вървели всички в екипа и затова резултатът е толкова очароващ малки и големи зрители.