Граничар - позабравеният воин на непрестъпна територия

Полк. о.р. Добри Желев, д-р по история

65 години от създаването на Гранични войски като самостоятелен род войска и предаването им на ръководство към Министерството на вътрешните работи се навършват на 27 август. Това решение беше взето при изключително сложна, напрегната вътрешна и международна обстановка, в момент, когато се решаваше съдбата на България. Втората световна война още не беше завършила, когато западните сили и главно Великобритания, търсеха възможност най-жестоко да накажат България за това, че цар Борис III и правителството на проф. Богдан Филов, под натиска на германския посланик в България Бекерле, имаха безумието на 12 декември да вземат решение и да предложат на Народното събрание да приеме Декларация за обявяване война на Великобритания и САЩ.
По тяхно предложение на 13 декември 1941 г. Народното събрание прие декларация без разискване, с ръкопляскане, с която България обяви война на Великобритания и САЩ, без нашата страна да е задължена по силата на Тристранния пакт да направи това (България влиза в Тристранния пакт на 1 март 1941 г.).
Английският държавен и партиен ръководител Уинстън Чърчил не искаше да прости на България тази постъпка. Той търсеше начин най-жестоко да я накаже, дори, ако му се отдаде възможност, да я ликвидира като самостоятелна държава.

Първият опит да бъде наказана България

е, когато правителството на Иван Багрянов изпраща Стойчо Мошанов в края на август и началото на септември 1944 г. в Турция, а после в Кайро - да води преговори с английски и американски представители за сключване на примирие с тези две велики сили. Там англичаните неофициално лансират тежки условия на Мошанов за сключване на примирие. Те искат дори в акта за примирие да се запише откъсване на части от територията на България, а после, след войната, според тях най-удобно било нашата страна да се присъедини към Югославската федерация (вж. Ст. Мошанов "Моята мисия в Кайро", С., 1991, стр. 324-346). Мошанов умело лавира и отказва да подпише примирието.
Вторият опит е с тайно прехвърлената група от 20 души американски, английски и турски разузнавачи в 5 часа на 5 септември 1944 г. от Турция в района на Свиленград, в България. Американската група се ръководи от полк. Джедуин - бивш американски военен аташе в България. Английската се ръководи от подп. Бърт Ендрюз. Те се движат с две леки коли и камион с радиостанция. Тяхната задача е като

плашат правителството на Муравиев с комунизма

да го принудят да се съгласи да пусне турски войски да окупират България. През това време Турция е съсредоточила от 12 до 14 дивизии в района на Тракия в готовност веднага да минат границата.
А после - до Бургас, на турците, Родопите - на гърците. Малко останало България да стане седмата република на Югославия. С решителната намеса на Георги Димитров и този случай е париран.
В 19 часа на 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България и това предотвратява навлизането на турски войски в нашата страна. На 9 септември 1944 г. НОВА по революционен път установи властта на Отечествения фронт и състави правителство с министър-председател Кимон Георгиев. Това правителство успя на 28 октомври 1944 г. да подпише един твърде изгоден Договор за примирие с антихитлеристката коалиция. На 9 май 1945 г. Втората световна война завърши с успех на антихитлеристката коалиция, в заключителния етап на която се включи и България.
От разсекретени документи напоследък западната преса изнесе, че след смъртта на американския президент Франклин Рузвелт на 12 април 1945 г. и поемането на властта от неговия заместник Хари Труман американците и англичаните, още преди да е завършила войната, са започнали да поддържат

връзки с някои фашистки дейци

и да ги използват за сътрудничество.
Във връзка с насрочените парламентарни избори на 18 ноември 1945 г. кметският наместник на с. Гранница, Кюстендилско, Стефан Бумбаров, близък сътрудник на Никола Петков, и командирът на горяните Иван Лешников решават да хвърлят две бомби на събрание на земсисти в селото, а след това да обвинят комунистите, че те са извършили това. Събранието се състои в училището на селото. Бомбите са хвърлени от горяните Васил Златевски, Богдан Ценков и Георги Атанасов на 28 септември 1945 г. Ранени са 9 земсисти, от които 5 тежко. (вж. Архив МВР, с.д. 2636, т.3, с.113).
На 4 октомври 1945 г. горяните убиват двама войници от 13-и пехотен Рилски полк в района на Кадин мост.
Подобни действия се извършват и в други райони на страната. Всичко това се прави, за да бъде дискредитирана България пред световната общественост.
Никола Петков, въпреки че знае, че това се върши от негови съмишленици, пише в своето "Народно земеделско знаме": "В България няма свобода, няма ред и законност."
Когато горяните са притиснати от органите на властта, те ловко се изнасят на територията на съседните страни. Това налага границите на България да се направят непристъпна крепост. В изпълнение на тази задача министърът на вътрешните работи Антон Югов, по поръчение на големия политик и далновиден държавник Георги Димитров, на 10 август 1946 г. внася

законопроект в 26-ото обикновено НС

за създаването на Гранични войски като самостоятелен род войска и придаването им на подчинение към МВР. Народното събрание, като взема предвид опита на СССР, Франция, Швейцария, Чехословакия, Югославия и др. в това отношение, на 27 същия месец взима решение по законопроекта. С Указ 91 от 28 август 1946 г. за командир на Гранични войски е назначен ген.-майор Йонко Панов. Съставена е комисия в състав: председател Евгени Каменов, главен секретар на МВР, и членове: ген. Йонко Панов, Руси Христозов - директор на милицията, полк. Николов, полк. Лев Главинчев, полк. Мицев и подп. Комсиев, със задача да подготвят прехвърлянето на Гранични войски от Министерството на войната към Министерството на вътрешните работи. Те изработват щат и правилник за дейността на новосъздадените Гранични войски.
Командването на Гранични войски е формирано, както следва: командир - ген. Йонко Панов, зам.-командир - полк. Лев Главинчев, зам.-командир по политическата част - полк. Стефан Марков, той е и началник на Политотдела, главен инспектор - полк. Димитър Гилин, началник щаб - Христофор Пешев. Инспектори: Иван Пейчев и Кирил Величков. Началник на Разузнавателния отдел - Георги Башикаров.
Със Заповед N2 от 29 октомври 1946 г. за командири на сектори са назначени: Славчо Радомирски - на I сектор - София, Иван Радев - на II сектор - Пловдив, Вълю Вълев - на II сектор - Сливен, Васил Балевски - на IV сектор - Бургас, и Иван Аврамов - на V сектор - Плевен.
 За началници на участъци са назначени: Гено Йовев, Гено Генов, Бойчо Николчев, Димитър Димитров, Атанас Арабаджиев, К. Колев, Боян Михнев, Т. Дачев и др.

Това бяха все партизански командири

и партизани, минали през огъня на партизанската борба, беззаветно предани на народа и родината. В Гранични войски се изпращаха да служат едри, силни, психически устойчиви български младежи, за които това бе чест и гордост.
С речта на Чърчил, произнесена на 5 март 1946 г. в Мисури, САЩ, започва настъплението на студената война. На българската граница бяха съсредоточени всички привърженици на сваления на 9 септември 1944 г. фашистки режим и успели да напуснат страната, за да избегнат всенародното възмездие. Те бяха добре въоръжени и прехвърляни в България за саботажни и диверсионни действия. Най-тежки са 1946-1949 г. В този период се прехвърлят големи групи, граничните сектори са вече девет. През този период в жесток бой с враговете на родината геройски загинаха 18 военнослужещи от Гранични войски. Между тях са и майор Найден Турулийски, майор Павел Павлов и старшина Кискинов.
На 4 април 1949 г. във Вашингтон е подписан Договор за създаването на Северноатлантически пакт - НАТО. На 14 май 1955 г. е създаден Варшавският договор. Започва силно

противопоставяне между двата военни блока

- и от двете военни организации се извършва голяма военна подготовка - силна пропаганда и активна разузнавателна дейност. Това са години, когато шпиономанията обхваща целия свят, и в капиталистическите, и в бившите социалистически страни процесите против действителни и мними шпиони вървят един след друг. След създаването на НАТО напрежението силно нараства. През 1950 г. воините от Гранични войски имаха 100 въоръжени стълкновения с нарушители на границата и 55 въоръжени стълкновения с воините от съпределната погранична стража.
Българското правителство бързо реагира на постоянно нарастващото напрежение на границата. Граничните сектори през 1950 г. бяха преименувани в Гранични отряди. От 9 сектора през 1949 г. през 1950 г. са създадени 10-и, 11-и и 12-и граничен отряд. А през март 1951 г. са създадени 13-и, 14-и и 15-и граничен отряд. През април 1953 г. е създаден 16-и граничен отряд. В някои моменти личният състав на Гранични войски надхвърля 30 000 военнослужещи.
В началото на 1950 г. беше създадено Военнограничното училище за подготовка на офицерски кадри за войските. Въпреки че това училище не просъществува дълги години, то изигра важна роля за момента, като подготви необходимия брой млади офицери за войските и през 1955 г., с общото съкращение на Гранични войски, беше съкратено и то.
На 9 септември 1950 г. излезе

първият брой на вестник "Граничар"

Той задълбочено изучаваше и успешно популяризираше традициите на воините от Гранични войски, като смелост, героизъм, честност и преданост към родината.
В най-тежките години Гранични войски се командваха от ген. Йонко Панов - до октомври 1951 г. Той беше заменен от полк. Тодор Ванков. От 1952 г. командването пое ген. Слави Чакъров. През 1955 г. командването на войските беше възложено на ген. Панайот Каракачанов. Той освен командващ Гранични войски беше и зам.-министър на МВР. Само след година командването на войските отново беше възложено на ген. Чакъров.
В тези най-тежки години геройски загинаха 36 военнослужещи от Гранични войски в жестока въоръжена схватка с враговете на родината. Между тях ярко блестят имената на мл. сержант Асен Илиев, Вергил Ваклинов, Труйо Маринов, Георги Стоименов и др.
Вечна слава на тези смели мъже, които денем и нощем, в делник и празник, в слънчеви дни и страшни бури бдяха на своя пост и даваха своята дан за запазване на сигурността на нашата родина Република България.