Киев въвежда военно положение

Кризата между Украйна и Русия след неделния инцидент в Керченския пролив ескалира, след като украинският президент поиска от парламента да се въведе военно положение, а Съветът за сигурност на ООН се събира извънредно. 

След среднощно заседание в неделя срещу понеделник на Съвета за безопасност на Украйна Петро Порошенко поиска Върховната Рада да гласува още през вчерашния ден въвеждането на военно положение. Преди още гласуването въоръжените сили на страната бяха приведени в пълна бойна готовност. Изразявайки увереност, че искането му ще бъде одобрено, Порошенко изтъкна, че "по никакъв начин това не означава, че Украйна ще извърши някакви нападателни действия".

"Обръщам се към ръководството на Руската федерация с искането незабавно да бъдат освободени украинските военнослужещи, които в нарушение на международното право бяха грубо задържани и съдбата им е неизвестна". Той настоя те заедно с корабите да бъдат предадени на Украйна.  "Искам да подчертая, че имаме всички неопровержими доказателства, че тази агресия, тази атака срещу военните кораби на украинския флот, не е по грешка, не е инцидент, а преднамерено действие", каза той в изявление.

Гласуването бе насрочено за късния следобед и прогнозите бяха, че то ще бъде утвърдително. "Мисля, че Порошенко е калкулирал своите възможности, преди да се впусне в тази авантюра, и с много голяма вероятност в Радата ще бъдат събрани 226 гласа, за да бъде утвърдено военното положение", заяви украинският политолог Михаил Погребински, директор на Киевския център за политически изследвания и конфликтологи. Парламентът е 450-местен. 

Погребински предположи, че Радата ще приеме онзи вариант на военно положение, който вече бе обявен от президента. "Масова мобилизация и затваряне на границата няма да има. Това ще бъде "лайт военно положение", но този вариант решава задачата за отмяната или отлагането на изборите (президентски и парламентарни - бел. ред)". По думите му изборите на 31 март догодина няма да се състоят заради военното положение.

Пред руското посолство в Киев се събраха протестиращи, подпалена бе и кола на посолството, паркирана наблизо. 

При инцидента в неделя руски кораби спряха три украински кораба, които плаваха от Одеса за град Мариупол в Азовско море, в което права имат както Русия, така и Украйна. Мариупол е близо конфликтния район между самопровъзгласената Донецка народна република (ДНР) и Киев. Досега 4-годишният конфликт е довел до смъртта на 10 000 души, включително много мирни граждани.  

Според руската страна украинските кораби са влезли в руски териториални води преди Керченския пролив, без да са дали предварителна заявка, че искат да минат през пролива. Киев твърди, че е дал такава заявка. Отделно украинските кораби не се подчинили на руската брегова охрана и са предприели провокативни и опасни маневри, което според руската версия е наложително използването на сила. Руски войници трябваше да се качат на борда им и да ги претърсят. 

Украйна твърди, че при последвалите действия шестима от войниците са били ранени, двама от които сериозно, но Москва съобщи, че само трима са претърпели наранявания без заплаха за живота им и са получили медицинско лечение.

Междувременно Западът настоя за сдържаност. "Очакваме Русия да възстанови свободата на преминаване през Керченския пролив и призоваваме всички да действат изключително сдържано, за да се премахне ескалацията на ситуацията веднага", се казва в изявление на Европейския съюз. НАТО събира посланиците си на спешна среща и също настоя за "ограничаване и намаляване на ескалацията" и призова Русия "да осигури безпрепятствен достъп до украинските пристанища в Азовско море в съответствие с международното право".

По-късно в понеделник Съветът за сигурност на ООН проведе извънредно заседание, за да обсъди ескалацията, предадоха медиите, позовавайки се на постоянния представител на САЩ в ООН Ники Хейли. Според дипломатически източници срещата бе поискана както от Русия, така и от Украйна.