За мотивацията

Едни нови милиони левове ще бъдат наливани в българското училище с амбициозната цел да се организират кръжоци за учениците и да се събуди интересът им към математиката и природните науки. Обаче школото отдавна се е превърнало в бездънна каца и въпросните 25 млн. лева, които ще отпусне МОН през 2019 г., ще потънат, без да свършат никаква работа. Много е хубаво да ръсиш пари и да си правиш реклама, но за нулевата полза от разхищението на средства са наясно всички в системата - и родителите, и учителите, и ръководствата. Първите - защото години наред закърпват пропуските от училищното образование с допълнителни уроци. Вторите - защото отдавна са обезверени от промените, реформите и състоянието на образователния процес.
Недостигът на специалисти в тези приоритетни сфери няма да се покрие с няколко школски кръжока. Събуждането на интерес към основни области като математика и природни науки е нормално да става в редовните часове, но те се увеличават само при поредното откриване на пропуски в обучението на учениците. МОН може да продължава да увеличава заетостта на децата, но явно това не води до успех. Защото те излизат все по-неграмотни и демотивирани от всеки пореден клас. Смисъл на допълнителните занимания, доплащани от МОН, би имало, само ако те доведат до ограничаване на паралелното образование. Обаче конкурирането с частния интерес не е лесна задача. Особено когато частното и държавното са оплетени дотолкова, че им се размиват границите. Пример за това е да речем Софийската математическа гимназия, чиито учители дават на поразия частни уроци, от които печелят вече само те. О, да, ако гледаме тях, интерес към математиката има - за записване в частната школа се чака на опашка от нощта, раздават се номерчета... МОН да помисли защо тази мотивация липсва в училището, вместо на този фон да раздава милиони.
Между другото... нещо за допълнителни часове по български език и литература? Или те не са приоритет?