Косовският капан

При визитата си в Северно Косово сръбският президент Александър Вучич говори за бизнес проекти, сякаш регионът остава част от страната му. Напоследък се засилиха признаците, че промяната на границите или размяната на територии може да се окаже ключът, който ще отвори вратата за нормализиране на отношенията Сърбия-Косово. Формулата е населеното предимно със сърби Северно Косово да мине към Сърбия, а южната Прешевска долина с преобладаващите там албанци - към Косово. И тези признаци идват от косовските покровители САЩ и ЕС, които доскоро говореха друго. Техни висши представители неведнъж казваха, че ако това е ключовата формула за разрешаването на проблема, то тя трябва да бъде задействана. Русия не е против промяната на границите. От международните играчи единствено Ангела Меркел продължава да възразява, макар че вече изпада в изолация. Прищина е против, но не може да рита срещу патрона си.
В момента размяната на територии наистина изглежда единственият полезен ход. Но застанат ли зад него, САЩ, ЕС и Западът като цяло ще изпаднат в положението на футболист с нарушение за жълт картон. Щом казваш А, няма как да не продължиш и с Б. Ще трябва да признаваш евентуалната промяна и на други граници на Западните Балкани, ако искаш да си принципен и да не те сочат с пръст за двойни стандарти. Ще трябва да признаваш промяна на границите и извън региона - например на руско-украинската с присъединяването на Крим към Русия, а нищо чудно утре и с присъединяването на разбунтувалите се срещу Киев Донецка и Луганска република. В противен случай рискуваш втори жълт картон, а това означава, че си вън от играта. Уговорката, че промяната на границите ще важи само за сръбско-косовския случай, няма да издържи теста на времето. Историята показва, че такива уговори са еднодневки.