Сапуненият мехур на МОН

Шумно прокламирана и залегнала в нормативен документ идея на управляващите за по-добро осъществяване на учебния процес в училищата претърпя крах. Намерението всички училища у нас да преминат на едносменен режим, т. е. към целодневно обучение за малките ученици и по-голямо удобство за учене преди обяд, бе изоставено официално вчера от МОН. Целта ще остане заложена, но ще се изпълни в неясно, далечно бъдеще, без посочен срок. Поредна концепция, гръмнала като развален компот, недоварен достатъчно. Защото някой пак е бързал да покаже колко ценни хрумвания има, но без план за реализацията им.
Авторите на начинанието явно не са си задали първо въпроса защо училищата имат две смени за учениците си. Вариантите не са много. Първи - школото се намира в малко населено място, където останалите близки учебни заведения са закрити. Втори - училището е толкова желано, че директорът непрекъснато увеличава паралелките, докато сградата започне да се пука по шевовете. Първият вариант е по-лесен за разрешаване - намира се нова или се ремонтира стара постройка. Вторият вариант е труден за преодоляване. Защото не се оправя по механичен път. Не можеш да накараш родителите да запишат децата си в празни съседни училища, за да охлабиш положението в пълното школо. Видя се, че подобен насилнически похват не действа добре при хора, които на всяка цена искат да осигурят прилично образование за децата си и са готови да преминават граници, да прескачат правила и норми. Балансът не се постига с натиск. Затова МОН първо трябваше да започне с подобряването на учебната среда и процес. Тогава нямаше да има нужда от поставяне на срокове за преминаване към един или друг режим. Нещата щяха да се регулират по естествен път. Това обаче само си го говорим - ако не всеки ден, то всяка седмица или месец. А междувременно сапунените мехури с управленски намерения пукат един след друг.