Големият ас на електрончиците

Днес, когато не един и двама отродители са готови да сложат кръст на академичната ни наука, е необходимо повече от всякога да си спомняме за бележитите ни учени от миналото и за техните приноси в научно-техническия прогрес на България. Един в най-яркото съзвездие физици - звезда от първа величина, безспорно е акад. Емил Стефанов Джаков. Той е роден на 2 март 1908 г. в Свищов в семейство на прогресивни родители. Средно образование получил в Пловдивската мъжка гимназия, а диплом за висше образование - в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1931 г. Бил отличен студент и от катедрата по опитна физика го привлекли като докторант, а в 1933 г. спечелил конкурса за асистент.
Две години Емил Джаков специализира във Висшето техническо училище в Берлин (1936-1937), а след завръщането си в София е избран за редовен доцент на 18 февруари 1939 г. Във Физико-математическия факултет започнал да чете лекции по опитна физика, да води профилирани курсове по електротехника и радиотехника. С тези курсове в България е положено началото на първите инженерни специалности за съвременната електроника. Учебниците му - "Кратък курс по опитна физика", "Основи на електротехниката" и "Основи на радиотехниката", първи издания на български език по онова време, бяха известни с яснотата и високото си равнище. Те бяха отлични пособия не само за студентите, ползваха се и от много специалисти.
От 1942 до 1967 г. проф. Емил Джаков ръководи новооткритата катедра по техническа физика (радиоелектроника) в Софийския университет, чете лекции по опитна физика, основи на електротехниката, основи на радиотехниката, основи на техническата механика, електрични и магнитни измервания, електровакуумна техника и електровакуумни прибори. Успоредно с това проявява организаторските си способности за водене на научноизследователска и приложна дейност в лабораторни условия. Той бе и директор на Физическия институт при университета (1948-1955). 
Във Физическия институт при БАН (1955-1963) е заместник-директор и ръководител на секция "Физическа и приложна електроника". Като член-кореспондент (1948) Емил Джаков оглави в 1963 г. новосъздадения Институт по електроника към Единния център по физика на академията и му бе несменяем директор до смъртта си - 15 септември 1978 г.
Академик Емил Джаков представляваше България в редица международни организации: Европейския съюз по физика, Международния съюз по чиста и приложна физика, Международната конференция по измерителна техника - ИМЕКО, и Международния съюз по физика, техника и приложение на вакуума. Беше постоянен член на Международния комитет по мерки и теглилки, член на Научния съвет (1956-1976) и заместник-директор (1959-1961) на Обединения институт по ядрени изследвания в Дубна, СССР, дълги години - делегат в Комисията по мирно използване на атомната енергия.
Емил Джаков има крупни научни приноси и новаторски разработки в областта на радиофизиката и физическата електроника. Той създаде теория на релетата за време, нови интегратори на нелинейни функции, откри измерителни методи за използване на диодите като чувствителни елементи. Разработва методологични въпроси на метрологията. Насърчава и подкрепя десетки млади учени в израстването им като специалисти за бурно развиващата се електроника и електронно приборостроене в България през втората половина на ХХ век. Грижи се не само за повишаване на квалификацията на кадрите, но и за създаване на съвременна изследователска база за развитие на приборостроенето.
Ако трябва да сумираме научната "продукция" на акад. Емил Джаков, ще видим, че тя надхвърля 60 оригинални труда, множество приложни разработки и др. Ето какво пише старши научният сътрудник Василий Кънев за научното наследство и приносите на своя учител (съавтор на труда му "Диоди и окисен катод в режим на насищане като чувствителен елемент"): "Работите на академик Емил Джаков са характерни със своята актуалност, физико-математическа строгост и ясна практическа насоченост на решаваните проблеми. В много от трудовете му резултатите се свеждат до инженерни решения. Теоретичната трактовка е коректна от физическа и математическа гледна точка."



Емил Джаков сред светила на нашата академична гордост