Непознатото женско кино

Мариана ЕНЕВА

В пъстроцветната палитра на Киномания винаги скъп подарък за очите и сърцето е руското кино. Дълбоко ценя и обичам филмите на необятната Рус, които наследиха мощните традиции на хуманното съветско кино, обновиха и съхраниха завещаните здрави основи и смело тръгнаха напред към модерните жанрове. С нетърпение чаках всяка прожекция и радостно бях изненадана от пълните салони с интелигентна и чувствителна публика. Например от спонтанната реакция на "Pro любов. Само за възрастни". Преди месец тръгна на големия екран тази комедийна антология с главен герой Любовта. А продуцентът с дарованието си обединява пластичния замисъл и осмисленото екранно време. Режисьор на този филм е творец, който не можем да забравим - Анна Меликян. Коя е всъщност тя и с какво ни покори? С удоволствие припомням интервюто, което имах късмета да взема преди време, излъчено по БНР.
 На показания в Международната конкурсна програма "Русалка" на 12-ия София филм Фест бе присъдена Голямата награда за най-добър филм. Призът бе даден на Анна Меликян за постижения в режисьорското майсторство, кинематографията, разкадровката, актьорската игра и заиграването с енергията и измислицата. Около Меликян нямаше навалица от журналисти и фоторепортери. Беше минала само първата прожекция на филма й, след пресконференцията се бе усамотила. Скромно и с желание прие поканата да разговаряме. Независимо, че "Русалка" е вторият й игрален филм, той притежава всички качества на истински доброто кино: изключителен сценарий, уверена режисура и превъзходен визуален стил. Преди интервюто Анна Меликян сподели: "Не знам защо го заснех, нямах мотиви, сама написах сценария, при мен идеите идват някак си непонятно, изведнъж - така се роди тази история."

Живяла някога край морето Русалка на име Алиса. Тя оставяла живота да минава край нея, без да се бори, по своему протестирала, но се примирявала с променящите се условия и исторически събития. Единственото необикновено нещо у нея била дарбата да сбъдва желания. Когато се озовала не в страната на чудесата, а в метрополиса Москва, късметът й се усмихнал. Сред асфалтовата "джунгла", сред огромните реклами и  билбордове, сред пробляскващите разноцветни светлини, тя срещнала човек с кръст на гърдите, на който пишело "спаси и закриляй". Алиса погледнала младия мъж и животът й се променил завинаги... Изгубилата се Русалка искала да открие любовта и да помогне на всички да я намерят. Тази романтична история, майсторски замислена и брилянтно заснета, е модерна вълшебна приказка за въображението на едно момиче, изпълнена със сюрреалистичен хумор.
После идва "Звезда", вторият филм от замислената трилогия след "Русалка", третият е "Фея". И моят обичан филм за любовта, представен във Варна през 2016 г. и в Дома на киното през седмицата на руското кино - "За любовта". Подход към любовта на режисьор, който работи със зрителското подсъзнание, режисьор на неговото възприятие. За мъжете, за жените, за най-съществените неща в техните взаимоотношения в бляскаво изглеждаща Москва. Филмът е лекция за любовта, разглеждана от гледна точка на психологията и химията на взаимното привличане. Всичко това е разказано чрез няколко любовни истории за двойки, които са убедени, че отношенията им са по-специални и изключителни. Но най-стойностните са думите, казани от първата двойка: "Да се прибираме вкъщи. Да си живеем живота." А тези думи означават край на любовта. Но и начало на същото време.
Припомних важните ленти на Анна Меликян с множество награди, за да проследя нейното творческо оптимизиране към модерното, динамичното кино! Успешните й филми предизвикват силен отзвук. Критиците я наричат режисьор на новата вълна в руското кино. Всяка нейна работа е наситена с ярки кадри, ироничен, но топъл хумор, подкупва с грижливото внимание към детайлите, старателното изследване на всеки епизод и персонаж. 

В това своеобразно градивно развитие се ражда "Pro любов. Само за възрастни". Филмът, продължение на споменатия касов "За любовта", вече преминава извън границите на Русия и се превръща в универсално "обяснение в любов". Колектив от талантливи режисьори, обединени от идеята, създава оригинална комедийна атмосфера; иронията стига до язвителен сарказъм и дори до абсурд. Сега Анна е съсценарист и продуцент, а като режисьор е признато явление на руския кинонебосклон.
 Шест новели разказват различни кратки истории за любовта - този път с фокус не как да я открием, а как да я задържим. Дали с добрина, дали с готвене, дали чрез сексуални практики или размяна на партньорите... Сатира, стигаща до абсурд! В ролята на водещ, коментиращ философски събитията, е знаменитият американски актьор Джон Малкович; в другите главни роли участват известни имена като Фьодор Бондарчук, Анна Михалкова, Ингеборга Дапкунайте, Гоша Куценко, Виктория Исакова, Равшана Куркова, Максим Матвеев. Не мога да забравя героинята на Анна Михалкова (щерката на неповторимия Никита Михалков); изумителна, с големите чисти очи, с прилежността и наивността си тя смайва зрителя, доверил се на проникновените й актьорски превъплъщения.                              
През 2017 г. Анна стана победителка на първия в историята конкурс за приза на кмета на руската столица "За претворяване образа на Москва в киноизкуството". Наградата - на стойност 50 млн. долара, й донесе филмът "Pro любов" ("За любовта").
Въпреки нюансираната религиозна тема, сюжетът е съвременен. Действието се развива в наши дни, главният герой е собственик на империя компютърни игри, създател на играта "Коловрат" (за прототип е послужил "Вещера"). Магическите елементи на играта ще бъдат вплетени като регресия- пътешествия в минали животи, които героят осъществява под хипноза. "Аз два пъти преминах това състояние по време написването на сценария"- уточнява Анна Меликян. В главната роля ще видим любимеца на нежната половина Константин Хабенский. Неговият герой влиза в храма и вижда себе си в лика на Христос, нарисуван от великия Андрей Рубльов; и той започва да усеща духовна връзка с иконописеца. Бюджетът предвижда нетипичните за режисьорката 124 млн. рубли.
И още за талантливото явление Анна Меликян. Всяко нейно творение като режисьор, сценарист или продуцент изненадва, предизвиква и доказва, че киното забавлява и обогатява. Докоснала се до славата с повече от 40 филма, самобитната кинематографистка утвърждава, "че всяко кино е търсене на отговори, които е невъзможно да се намерят някога."
                                                                         
Блиц

- Защо направихте "Русалка" и коя всъщност е тя, героинята на филма? Наблюдавам женско кино на този филм-фест.
- В действителност имаме женско кино, главната героиня е младо момиче. Защо направих филма, това е сложно - аз просто избрах в огромния мегаполис една девойка и разказах нейната история. По принцип всеки човек може да разкаже всякаква история, тъй като мегаполисът е огромен, той е интересен с това, че в него съществуват различни планети, различен начин на живот; можеш да разкажеш ето тази история, можеш и друга. И не знам по каква причина, не ми е ясно защо това момиче ми беше интересно, съдбата на крехката необикновена девойка, дошла от малкия град. Попаднала в мегаполиса - лудия град, с друг ритъм на живот и съвсем различни ценности. Всичко е толкова несходно с нейната чиста и романтична душа, как тя оцелява в тази обстановка. Това ме вълнуваше и разказах нейната история.
- Алиса някак си ми напомня френското момиче Амели Пулен на Одри Тоту - тя беше възторжена и успя да оцелее. Вашата Русалка щастлива ли е, намери ли това, което търсеше?
- Това е сложен въпрос, тъй като за хората, които не са гледали още филма, не искам да разкривам финала. Затова пък ще кажа, че краят на този филм е много неочакван. И ще добавя, че тя е изпълнила своята мисия, това, за което е била родена въобще на този земя.
- Това е глобално космополитно осмисляне на "Русалка" - защо сме дошли на този свят и изпълняваме ли своята задача тук, на земята. Въобще за женските съдби в киното, как върви този кинопроцес в Русия?
 - Струва ми се, че в Русия напоследък се появиха много жени режисьори и така се повиши вниманието към женските образи в киното. Защото режисьорът винаги разказва това, което му е близко, разбираемо; жените режисьори повече разказват за себе си - това е егоистична професия. Дали ще разказваш за космонавти или американци, винаги разказваш за себе си. Вече има много филми, в които главните герои са жени и ето на вашия фестивал беше показан "Пътешествие с домашни животни" на Вера Сторожева, "Александра" на Александър Сокуров. Така че интересът към съдбите на жените е голям.
- Финалът на "Русалка" е изненадващ, неочакван и все пак... тъжен ли е ?
 - Зрителите, които гледат кино, споделят мнението, че това е тъжен край, но емоционално той е светъл и хората не излизат тъжни, а напротив - просветлени. В последния кадър от филма е момичето, а то се смее...