Харчим по-малко за храна и повече за данъци

Възможно е през тази година делът на разходите за храна и безалкохолни напитки в общия бюджет на българина да спадне под 30%, което не се е случвало досега. Това става ясно в коментар на анализ на Явор Алексиев от Института по пазарна икономика (ИПИ), който се базира на данни от Националния статистически институт. В анализа на ИПИ са разгледани някои от основните тенденции при доходите и разходите на домакинствата, разпределени по 1/10 групи. За най-богатите 10% от домакинствата у нас хранителните стоките представляват по-малко от 25% от всички разходи, докато при най-бедните 10 на сто, разходите за храна и напитки са за над 43% от семейния бюджет, показват данните на НСИ за миналата година. Между 2008 и 2016 г. делът на разходите за храна се е понижил от 36,6% на 30,8%.
При плащането на данъци и осигуровки за най-бедната една десета от населението те са едва 3,8% от всички разноски. Докато най-богатите 10% от българите дават 16,5 на сто от семейния бюджет за налози и социални вноски. Относителният дял на разходите на домакинствата за данъци и осигуровки обаче расте. През 2008 г. за данъци и осигуровки са отивали под 7% от всички разходи на средното българско домакинство, а през миналата тези задължения са се устремили към 12-процентен дял. Според икономистите от ИПИ това се дължи на повишаването на данъчноосигурителната тежест, но и на повишаването на заетостта в икономиката, както и на намаляването на сивата икономика.
 За плащането на битови сметки - за ток, вода и отопление отиват 20% от разходите на най-бедните. А хората с най-високи доходи покриват тези разноски само с една десета от бюджетите си. Най-бедните отделят 2,4% за разходи за култура като образование, почивки и развлечение, докато най-заможните домакинства харчат 7,4% от бюджетите си.