Благосъстоянието в София 4,5 пъти по-добро от това в Сливен

Разликата в благосъстоянието между най-богатата област (столицата) и най-бедната - Сливен, в последните години се колебае около 4,5 пъти. Това показва изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) оповестено вчера. Изследването на социално-икономическото състояние и развитието на областите в България и се изготвя от ИПИ за 6-а поредна година.
По отношение на икономиката за поредна година в челото на класацията по икономическото развитие се нареждат София и Габрово, обясни Десислава Николова, главен икономист в ИПИ. Много близо след тях се нареждат Стара Загора, Варна и Русе.
С най-слаба икономика тази година се нареждат Пазарджик, Видин, Сливен, Силистра и Кърджали, каза тя. Общото между тях е, че всички те страдат от липса на частни инвестиции. Това, от своя страна, автоматично означава висока безработица и ограничена заетост, ниски доходи и високи нива на бедност.
Според изследването със засилването на икономическия растеж от 2014 година насам се наблюдава нов епизод на раздалечаване на областите от гледна точка на тяхното благосъстояние. За това съдят от стандартното отклонение на БВП на глава от населението, което се увеличава 2014-2015 г. и показва все по-голямата отдалеченост на областите от средната стойност. Все пак, въпреки този процес на "разпръсване" на областите, разликата в благосъстоянието между най-богатата област (столицата) и най-бедната (Сливен) последните години се колебае около 4,5 пъти. Голямото "отваряне на ножицата" при благосъстоянието между най-богата и най-бедната област е в периода на икономически бум до кризата. Предвид това може да се очаква, че с ускоряването на растежа разликата най-вероятно пак ще започне да расте, посочват от ИПИ.
Изследването казва, че през последните две години се наблюдава устойчиво покачване на местните данъци - в най-голяма степен по отношение облагането на недвижимите имоти "Причина безспорно е липсата на ресурс", каза Петър Ганев, старши икономист, ИПИ. Изследването сочи, че към този момент 32 общини са официално в процедура по финансово оздравяване, като 7 от тях вече получиха и безлихвени заеми от държавата - общо на стойност от 20 млн. лв. Процедурата по финансово оздравяване и безлихвените заеми могат единствено да "погасят пожари" в местните финанси, но не и да помогнат за дългосрочното развитие на общините. Плановото оздравяване на общини не трябва да убива дискусията за реална финансова децентрализация.